Готвач към стажант:

Готвачка кандидатства за работа в училищна столова. Явява се на изпит, а задачата е: да направи кюфтета. Журито й казва:

Тя мели, меси, върти машинката, приготвя кюфтетата и журито ги опитва — харесват ги. Дотук добре.
После идва втора задача:

Тя пак работи отначало, кюфтетата стават чудесни и журито пак е очаровано.
Накрая третата, най-трудната:

Тя се заема с работа, прави кюфтетата наново и журито ги опитва — същите като предишните, само че без месо. Шефовете са във възторг и я назначават.
Тя излиза от училището и звъни на мъжа си:

Готвачът влиза в кухнята:

Готвенето е изключително мъжка професия!
П.ути Бъчваров

Готина мадама се върти пред вратите на кабинета в клиниката. Зърва някого и го пита:

Гошо си купува черно кожено яке,нахлупва черна шапка,напъхва в джобовете си празни кутийки на гърба и си “печата” на принтера една банкнота от 200 лева. После тръгва магазин по магазин и предлага на продавачките: “Само ме чукайте по веднъж — аз ви давам по 200!”
След час-две една най-накрая се съгласява, обръща табелката на „почивка“ и влизат в склада. Гошо подрежда няколко чувала с дрехи, събаря върху тях яката продавачка Сийка,чува се цял половин час почукване… накрая си разменят номерата и Гошо тръгва да си ходи.
Сийка:

Гражданин разглежда изложба на часовници и бавно, почти благоговейно, се носи между витрините.

Гражданско дело за делба на една стара нива между двама братя. Пълна война — обиди, заплахи и взаимна ненавист. Съдията решава да ги поуспокои и им казва:

Минават няколко дни и единият брат влиза в кабинета на съдията:

Гражданско дело. Съдията изслушал едната страна:

Изслушал и другата:

Съдията се замислил, почесал се и добавил:

График за събрание:
1) Шефът отчита как върви изпълнението на плана.
2) Вуте започва да го критикува.
3) Накрая Вуте се сбогува с колектива.

График на държавния служител, изготвен със същата точност като бюрокрацията:
08:00 Започване на работния ден.
08:15 Влизане в системата…
08:30 Заявка за това къде точно е работното място.
09:00 Първо запознаване с последните промени в правилата.
10:00 Кратка проверка дали имейлът „е видян“ от правилния отдел.
11:00 Пауза за кафе — с официален протокол.
12:00 Подготовка на обяд — като се чака одобрение от „временната комисия“.
13:00 Обед.
13:30 Край на обед. Започва „възстановяване на служебния ритъм“.
14:00 Подреждане на документи, които още не са пристигнали.
15:00 Пауза за чай — за успокояване на нервите при липса на отговор.
16:00 Подготовка за тръгване към къщи.
16:30 Подписване на формуляр „Разрешение за напускане“.
17:00 Край на работния ден…
17:05 — „Съжалявам, но това се смята за след работно време, да го прехвърлим за утре.“

Графичният дизайнер минава с прахосмукачката из коридора.
Защото преди няколко часа на чистачката ѝ казали „само за минута“ да занесе папки в другия офис.
А куриерът в същото време бил зает да обяснява на шефа, че компютърът не може „да лети“, щото системата е срината.
Пък системният администратор бил до ушите зает да „оправя“ спешната брошура — уж до обяд.
И докато всички се въртят, графичният дизайнер както си спомняме… вече чисти с прахосмукачката, за да може логото да остане „визуално изчистено“.

Грешник в ада:

Грешник в ада:

Грешник в ада:

Гримьорна. Две актриси се оправят преди да излязат на сцената. Едната шепне:

Точно тогава виждам през шпионката, че от другата страна на вратата се разхожда и другата актриса и я гледа с усмивка.

Грипна ваканция. Няма кой да гледа детето. Оставят го при баща му и като чуе, че ще ходи с татко на работа, детето се усмихва от ухо до ухо.
Минали едва 30 минути в офиса и малчуганът избухва в рев. Целият офис се струпва да го успокоява.

А детето, през сълзи и хлипове:

Гриша Ганчев пропусна само една вноска към Бойко Борисов — и сега се чуди как е възможно лихвата да е по-бърза от неговия интернет!

Гробище. Погребение. Бригадирът на гробарите вижда, че от джоба на покойника стърчи чисто нова 50-левова банкнота.

Пешо се разплака театрално настрани и започна да търка очи, докато всички се чудят що за опечаление е това.
Бригадирът се навежда и вади банкнотата. В същия миг покойникът го сграбчва за ръката и:

Грозният продавач в денонощния магазин за алкохол след 22.00 се разтапяше от комплименти — явно не ги купуваха за себе си, а за да имат повод да се хвалят.