Една сутрин добрата триглавa ламя Спаска се събудила в една квартална градинка. Отворила очи първата и глава, погледнала — в храста до нея се търкаля току-що отворена кана с лимонада.
По това време се събудила втората глава. Първата и вика:

А третата се обадила сънливо:

Една чисто гола жена влязла в един бар.

Едно габровче отишло с баща си на гости у леля си. Като пристигнали, лелята му казала:

То кимнало и казало:

Лелята се смигнало:

Момчето отвърнало:

Едно дете попитало дядо си:

Дядото се усмихнал и казал:

Детето веднага:

Едно детенце си карало триколката с бясна скорост из квартала.
Спряло с писък на гуми пред една книжарница. Скочило, ритнало вратата и влязло. Продавачката го зяпнала като гръмнато.
Детенцето се запътило към рафтовете, забило длан в тезгяха и изкрещяло:

Продавачката му подала една книжка. Детенцето я вдигнало, преглътнало я на екс и се задави за миг, после тръснало корицата в плота и запяло пияно, развалено:

Едно малко дете седи на тротоара с цигара в уста. Преминава стара баба и му се разсърди:

Детето извади цигарата и спокойно обясни:

Едно стадо бизони си тича с максимална скорост само колкото може най-бавният бизон — това е законът на природата. Когато обаче ги нападнат вълци, не всички загиват еднакво: първо си отиват най-бавните и най-уязвимите. В крайна сметка стадото става по-силно, щото “бавните” изчезват редовно — чиста оптимизация.
Същата философия работи и в човешкия мозък. Той може да върви толкова бързо, колкото работи най-бавната му клетка. А нали алкохолът… “помага” да се изключат части от мозъка? Тогава естествено първо падат най-слабите и най-бавните клетки.
Тоест редовната консумация на алкохол не те прави по-зле — тя те прави по-умeн, просто като премахва “слабите линкове” в системата.
Затова човек обикновено се чувства гений след две ракии и кило салам.

Ежедневно, трикратно си наливаш алкохол и си изчистваш „тиквата“ от излишни мисли — първо алкохолът ги заглушава, после ги удавя, накрая вече никой не смее да ги споменава.

Ей, тъкмо ти потръгне глътката и си викаш „още една, за кураж“, и жена ти, без да мигне, ти казва:

Екатерина:

Станислав:

Вечната Младост:

Ирина:

Димитър:

Екскурзоводка има почивен ден. Целия ден обикаля, разказва, обяснява, показва и накрая даже успява да се усмихва. Вечерта, съвсем изтощена, си ляга да спи. Мъжът се гушва до нея и тихо я пита:

Тя (в просъница):

Екстремна ситуация: ставаш рязко от дивана и направо ти се завъртат картинките — пред очите минава черен филм, ушите ти започват да свирят, а краката ти се държат все едно са на друг човек. И какво правиш? Вместо да се предадеш, клатушка се като проклет и стигаш до хладилника… вадиш нова бира!

Елитен бар, късен следобед — Ванката и Жорето пият поредна напитка и се чудят каква простотия да направят.
Ванката го поглежда на Жорето:

Жорето става, отива при човека и му „петни“ по челото.
Мъжът се обръща, изненадан:

Жорето се прибира обратно, доволен.

След малко Ванката пак:

Жорето се промъква пак зад мустакатия и го потупва.

Сяда Жорето, пие си с кеф.
Човекът обаче се изнася в едно отделно сепаре, на по-тихо.
След малко Ванката:

Жорето става, обикаля, промъква се, и ей така — „тук“ по челото.
Мъжът се обръща, почти ядосан:

Есенната ми депресия преминава в изискания зимен запой — вместо да тъна в тъга, тъна в ракия, с чорапи до коленете и самочувствие до тавана.

Ето, трети ден не съм поглеждала към ракията! Успях — доказах, че имам воля! А сега… някой да ме развърже, че започнах да й говоря като на бивше гадже!

Ех, от години се каня да отида на кръчма… и най-накрая реших: „Айде, тази вечер!“ Само че точно тогава ми звънят: „Може ли утре?“
И аз викам: „Разбира се… утре кръчмата, днес нервите!“

Жалко, че нашият президент не пие. Поне да беше изгубил контрол за малко — тогава поне да знаем, че все пак става нещо “човешко”… а то така си е все същият, само че трезвен.

Жега.

Жега.

Жега. Звъни се в местната радиостанция: