Хубавото на днес е, че сме към уикенда… да не кажем, че е почти петък, какво мислиш?
Чакай малко, още е четвъртък?!
Споко! Прекалено късно – вече налях “почти петък” в чашата!
Червено вино с месо, бяло — с риба.
А ракия с бира?
Лоша комбинация — като микс от два здравословни съвета: и двата започват да “работят” на другия ден.
Честита Нова година!
Как Нова година?!? Е ноември е!
Ох, мамичко… мъжът ми ще ме убие! Никога не съм се прибирала толкова късно от дискотеката!
Чико, апа, снощи значи… чак се изложих — толкова се бях налял, че като влязох у дома, целунах кучето по лапите…
Е, тъй де… и аз като се напивам така, ама по масата!
Чичо, къде тук в селото продават боб?
Еее, оназ ми го виждаш ли оная кръчма?
Да!
Навсякъде — освен в нея… там само се “разбъркват” хората!
Чичо, у вашето село, како викате магарето?
Конче, моето момче…
А на пилетата, како им викате?
Таласъми, моето момче…
А на жените дето мъжете им не ходят на работа?
Е как… както навсякъде: безработни… Вие как им викате?
Чу ли? Пешо издъхнал пред кръчмата.
На влизане ли, или на излизане?
На влизане.
Горкият… поне да е успял да си поръча!
Шефе, имам идея как да вдигнем настроението в офиса!
Каква?
Да си направим парна баня… в хладилника. Така всички ще се събират около “най-готиното” място!
Ще идеш ли на сватбата?
Не.
Защо така?
Имам язва…
Каква язва? На стомаха?
В семейството!
Ще излезнеш ли за малко?
Не мога, закъснявам с колелото.
Ама защо не дойде пеша?
Ами и аз така мислех… ама после си рекох: „ако тръгна пеша, ще стигна по-бавно“… и вие ще започнете да се развеселявате без мен.
Ще пиеш ли?
Не.
А ако се разлея?
Ще се напиеш ли днес?
А) Да! Б) А. В) Б.
Ще се радвам да излезем на кафе...
Ти не знаеш ли как се прави кафе?
Какво „как се прави“?!
Ами… сякаш и аз не знам — но поне знам как се пише „вино“ без да го бъркам с „вино“.
Ще хапнете ли нещо?
Не, благодаря.
Може ли салата?
Не ям салата.
Хляб с масло?
Не ям масло.
Кюфте?
Не ям кюфте.
Добре де… вода?
Не пия вода.
Щели да пускат нов самолет на изпитателен полет. Хайде да отидем да го видим!
Този път — без мен!
Работа ли имаш?
А, не… Просто ми е жал да гледам как като завъртят вратата към салона, служителите „тържествено“ пукат шампанското в хауптнера и после всички се правят, че не са замърсили пистата.
Що е разпокъсана облачност?
Когато коктейлът ти е смесен на две различни чаши — и ментата си мисли, че е за мента, а мастиката — че е за миш-маш!
Що е страх?
Когато отскочиш само за цигари до магазина, а като се върнеш ти казват: „Жена ти те търсеше… ама уж вече е намерила някой друг!“
Пиянски
02:57! Пиян чука на вратата! Отваря му сънен мъж.
Кажи, брато…
Миии… аззз… тукъъъ… съм…
Това не ти е домът! - и тръшва вратата.
След 10 минути пак се чука.
Пак ли ти бе, брато! Кажи какво става?
Аз… тука… ми се пада…
Не ми се падаш, брато! Тука си чужд! Твоето е някъде другаде! Хайде, праааас вратата!
След 10 минути пак звъни. Оня отваря направо бесен:
Хайде бе… какво искаш още?!
А бе, имам един въпрос… ти как така живееш в този вход… а аз все едно нямам адрес?