Дядо, защо като си сипваш ракийката си пляскаш по джоба?
Защото все още търся обещанието, което дадох на баба ти: да не поглеждам бутилката… без касов бон.
Е, Холмс… можете ли, чрез вашия дедуктивен метод, да ми кажете дали чашата ми с ракия е наполовина празна или наполовина пълна?
Елементарно, Уотсън… Дишайте ми!!!
Един хляб на филийки, моля!
Нямаме филийки хляб.
Абе има де… хапки!
Езикова бариера, разбира се, съществува…
Само че водката решава всичко — не само че те разбират, ами почват да ти обясняват и на кой диалект им се пие!
Ето, хапни една маслинка за мама.
Дъвчене и мълчание…
А сега и една лютичка за татко.
Дъвчене и мълчание…
И едно парче мезе за дядо.
Стига, бе, тате! На тридесет съм вече!
Знам, че си на тридесет… ама крайно време е да се научиш, когато говориш, поне да не я оставяш храна да ти отговаря.
Жаден съм, дай нещо за пиене!
Ще ти донеса вода.
Абе аз съм жаден, не съм мръсен!
Жената пие ли, както ѝ казах, по едно хапче след всяка чаша вино, която си позволява?
Може и да е пропуснала някое-друго хапченце, докторе… но тя е поне с години напред с виното.
За коя професия най не ставаш, брате?
За лекар!
Е, що?
Ами как да лекувам… като не мога да налея и една чашка, без да го изпусна и после всички да ме гледат как “минаваш на друг”!
Заради мен си спря пушенето!
Това е супер…
Аха… Сега пуши сама!
Защо имаш толкова голяма глава, от мислене ли?
Не… от празни приказки.
Защо минахте на червено, въпреки че кръстовището беше пълно с камери?
Господин съдия, аз не съм виновен, че светофарът „се е напил“ и е светил зелено само за секунди.
Защо непрекъснато ядеш ябълки, бе?
За да съм здрав. Лекарят ми каза, че плодовете са полезни… а аз реших да ги започна по най-строгия начин — в купчина!
Защо пиеш толкова много!?
Обикновено аз пия малко — 100 грама. Ама след 100 грама в мен се събужда друг човек. Тоя е голям състезател… пие като камион!
Защо пиеш?
Защото като се погледна трезвен в огледалото, виждам един човек, който не знае какво иска.
Като се погледна пиян, вече знам — и то толкова ясно, че чак ми става приятно… и започвам да го разказвам на всички.
Защо си се напил така?
Днес е Богоявление — водата е жива!
Но всички казват, че не се пие!
Аз не я пих… аз само я „вдишах“ през джоба.
Защо си такъв мръсен и навъсен?
А бе, мани… Отидохме на лов за риба. Само че рибата къде да дойде — никъде я няма. От скука се наляхме до козирката като по водата. И точно тогава рибата тръгна — една след друга… и се чудим сега на кого беше ловът!
Защо шефът никога не го боли глава?
Защото не пие… кафе. Пие само “пари”.
Здравейте, аз съм Кольо и пе*ках на глас в библиотеката…
Това е клуб на анонимните досадници.
Е, трезвен ли бях?
Здравей, Кольо.
Знаеш ли колко чаши изпиваш за една вечер?
А ти знаеш ли колко пари харчиш за парфюм?
Аз го купувам, за да ми е приятно!
И аз купувам водка — за да ми е приятно… ама по-грабнато!