Не е важно дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна — важното е дали има още в бутилката. Защото оптимистите пият от чашата, а истинските реалисти броят остатъка.

Не знам защо, но упорито асоциирам израза „чакалня на еврозоната“ с група изнервени пияници пред тоалетна: всички се бутат, никой не влиза, а някой все обяснява колко „скоро“ ще стане… и го чакаш.

Не знам как е в чужбина, ама у нас, щом някой дойде на гости с кутия бонбони, и без да знаеш как се казва—веднага започваш да го питаш: „Ама ти от чий род си бе, че нещо ми приличаш на нашите…“

Не знам какви обувки са ми продали вчера, ама след третата ракия краката ми започват да танцуват наляво, без да ги питам.

Не знам какви обувки си купих вчера, ама като мине третата ракия, започват да се държат като компас — все към дясно ме водят.

Не знам какви чорапи си купих вчера, ама след третата ракия започват да се събират на ляво — явно краката ми са решили да водят собствени преговори.

Не знам колко сме изпили, след като седнахме петък срещу неделя, ама знам едно: 3 бутилки олио изчезнаха само за салати… другото беше “за разреждане” на настроението.

Не изкарах Нова година никак зле — даже беше “подредено”. Прибрах се вкъщи с чужда жилетка, а за да не се изненадвам, включих телевизора… ама дистанционното беше от климатик, не от мобилния.

Не мога да гледам вече ракия! Пия я със затворени очи — да не виждам колко бързо свършва!

Не мога да разбера как жените имат пари, след като уж за нищо не харчат — нито за грим, нито за обувки… май най-много си ги спестяват за пиене, ама в тайния бюджет.

Не мога да се гръмна, ма мога да се нагърмя… и после цял ден да твърдя, че „не съм виновен“, просто съм имал много силен ден.

Не можеш да направиш всички щастливи — ти не си буре!

Не оставяй днешната бира за утре — тя утре вече ще е „днешна“, ама на чужда сметка!

Не пия алкохол и не употребявам наркотици. На моята възраст стигам до същия ефект просто като стана рязко — и всичко почва да се върти.

Не разбирам защо жените си купуват толкова дамски чанти. Ако някой ден трябва да влача нещо навсякъде в ръцете си, аз бих си взел торба с ключове… за да имам какво да мърдам, докато им обяснявам защо пак съм закъснял.

Не разбирам как не им стигат парите на жените — нали не харчат нито за жени, нито за пиене… Остава само за самите тях, а това е направо чудо!

Не разбирам хората, които като се напият, почват да пращат СМС-и на бившите си. Аз така се напивам, че единственото съобщение, което излиза от телефона, е “Уведомете адвоката.”

Не се напивайте, за да й угодите — да не се случи накрая да си кажете: „Е, тоя човек е твърде хубав… явно не ми е за мен.“

Не се напивам — просто ставам по-забавен и общителен…
Само дето сутрин не си спомням с кого точно съм си пускал “връзките” на живота.

Не се обаждай на „Накъде?“, докато минаваш под масата… Има хора, които си мислят, че просто им е под уроците.