Най-лошият махмурлук е душевният — смесваш си радост, вина и надежда в едни и същи чаши, а накрая повръщаш оптимизъм… и ставаш апатия.
Пиянски
Най-лошото ми е, когато говоря за чувства… и някой веднага вади заключение: “Е, сигурно си пийнал!” А аз просто съм трогнат — не подпийнал.
Пиянски
Най-мразя да споря със себе си — започвам да печеля и в същия момент ми отнемат опонента… и най-важното — не ми наливат и една бира!
Пиянски
Най-мразя като кажа: „Не пипай това!“ и някой го пипа внимателно, сякаш е поръчка за услуга.
Пиянски
Най-обичам като ми кажат:
„Абе, аз мога да се забавлявам и без да пия!“
А аз пък мога да пия и без да се забавлявам… просто си пазя изненадата за после.
Пиянски
Най-популярното ястие в България е мезето. Защото никой не идва да яде — идва да си каже: „Само едно мезе…“ и после цяла нощ да гадае кое точно беше първото.
Пиянски
Най-сетне чай! — радостно си каза стомахът и направо се преви от щастие… после чак се сети, че трябва да се плаща.
Пиянски
Най-страшното е, че изниква ново поколение — и като им кажеш „пипни, да вари ракията“, те питат: „Коя ракия, каква температура и в коя програма?“
Пиянски
Най-тежката форма на махмурлук е, когато се събудиш и решиш, че “ще направиш добро” — изнасяш боклука на съседа… а се прибереш с празната кофа на жена си.
Пиянски
Най-тъжното на първия ден след отпуска е, че си поръчваш кафе… и то пристига без бонуса от отпускарски настроение.
Пиянски
Най-яките купони започват с думите: „Не мога утре да съм на работа!“ — и после се появяват в понеделник… на „празник“, щото „така било по график“.
Пиянски
Накрая всички спират да пият. Някои приживе… но има и такива, които чак след последното „Наздраве“.
Пиянски
Наливаш си ракия 100 грама, казваш “само да видя какво ще стане”, гълташ, оглеждаш се—и ако стените още не са сменили цвета си, повтаряш експеримента… че иначе как ще разбереш докъде стига науката?
Пиянски
Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай:
Скалпел, спирт.
Форцепс, спирт.
Пинсета… спирт.
Ама че сте смотани, бе! Петка, спирт какво, а краставичката?
Пиянски
Намерил един нашенец стара лампа и както си е редът — потъркал я здраво. Изскочил дух и рекъл:
Имаш право на три желания.
Нашенецът не се замислил:
Три ли?! Няма страшно… сипи едно, да пием за здраве!
Сигурен ли си? — попитал духът.
Сипи, сипи!
Духът сипал. Нашенецът изпил.
Е, сега ти остават две желания. Мисли внимателно! — казал духът.
Няма какво да мисля — сипи по едно и това ще го сметнем!
И духът сипал… изпили…
Остана ти последно желание. Намисли си го разумно! — подхванал духът.
Разумно, разумно… сипи още едно. Така и така започнахме!
Духът въздъхнал и сипал и третото. Изпили го. След малко духът се върнал в лампата, а след десет минути пак подал глава:
Ама ти… четвърто желание нямаш ли?
Пиянски
Намерих бутилка с писмо вътре, а то пишеше само: „Свърших да дишам!“
Пиянски
Намериха каса бира. На човека, който я беше изпуснал — честито събиране!
Пиянски
Нане отива на интервю за началник гара. На въпросите се тресе от вълнение:
Два влака са се насочили един към друг. Какво ще направиш?
Ще отклоня единия по друг коловоз.
А, ако стрелките закъсат?
Ще ги превключа на ръка.
А, ако и ръчният механизъм не мърда?
Връщам се веднага в офиса и се обаждам по телефона на най-близкия сигнален пост.
А, ако линията е заета?
Намирам обществен телефон и звъня от там.
А, ако и той не работи?
Търся дежурния… ако не вдига — ще викна диспечера на крак.
Инспекторът го гледа като ударен с тухла:
И накрая… ако всичко пропадне — телефон, стрелки, дежурни — какво правиш тогава?
Нане се усмихва:
Тогава вече пращам хората да докарат съседа Вуте.
Съседа Вуте?! — ахва инспекторът.
Да… той всеки път „оправя“ проблеми — първо с вика, после с една ракия. Само да не стигне влакът… до кафето, че ще стане голям с*ир.
Пиянски
Напиши лист с поне 10 неща, които наистина оценяваш, но често ги взимаш за даденост. В нашия случай ще са: 1. Уиски 2. Уиски 3. Уиски 4. Уиски 5. Уиски 6. Уиски 7. Уиски 8. Уиски 9. Уиски 10. Уиски 11. И последното — чашата, ама само докато не се налее.