Вицове за Мръсни

Госпожице, какво ще правите довечера?

На кого?

Госпожице, може ли да ви почерпя питие, и после да се видим у нас?

Пила съм вече… така че—да тръгваме, че ако губим време, и аз ще трябва пак да го правя!

Госпожице, обичате ли да ходите на кино?

Да, разбира се.

А аз — на работа в касата… и то на пълни обороти.

Госпожице, стигали ли сте някога до оргазъм?

Миии, не… Аз съм повече от “крайна спирка”. По-далеч от Вакарел не съм стигала… а и билети за обратното няма!

Госпожице, хайде да отидем на театър!

Ъ… нали там няма да ми пускате ръце?

Госпожице, повярвайте ми — не държа на „ръкавици“… аз просто ръкопляскам!

Госпожо, в нашия магазин не се краде.

Да, ама нали си купих от вас шампоан?

Продаваме и парфюми. Това значи ли, че трябва да ни подушвате и да ни следвате по петите?

Госпожо, имате страхотни крака!

Момче, ще ти ударя един шут през устата!

Съгласен съм, ама другия ми го дайте в ръка!

Госпожо, как така се качихте на стола? Не ви ли е страх да паднете?

Математичка съм, пресметнах че падането ще ми отнеме точно 5 минути… докато стоенето на краката – поне два урока.

Госпожо, карате с превишена скорост…

Бабата:

К’во каза тоя?

Дядото /крещи/:

Каза, че натискате педала много!

Полицаят, като погледнал документите и се подсмихнал:

О, вие от Карлово ли сте!!??

Бабата:

К’во викате тоя?

Дядото:

Пита дали сме от Карлово…

Полицаят:

Имам як спомен от Карлово. Преди години там… правих най-объркващия флирт в живота си…

Бабата:

К’во говори бе?

Дядото:

Вика, че те познавал…

Госпожо, май ви звъни телефонът в чантата…

Не е телефонът… Аууу, не е моят! Исках да кажа: май си мисли, че съм го забравила…

Госпожо, може ли да Ви попитам?

Питайте, де другарю, питайте… Аз на моя мъж жена му с въпроси го „опъваше“ — докато ми омръзне и почна да ми отговаря.

Госпожо, моля Ви, стига с този поглед! Направо ме събличате с очи!

Не, господине — Вие вече се събличате… аз просто запалвам цигара и Ви оставям да си мислите, че го правя.

Госпожо, моля ви… научете ме на още нещо!

Уморена съм вече, Иванчо — дай по-добре да се измъкнем от урока и да се върнем към това, което най-много разбираме: домашните за утре!

Госпожо, на колко години сте?

На четиринадесет, господине.

Ама вижте само каква е вече светлината — късно е! По това време трябва да сте в леглото.

Щом още не сте ме поканили, господине… няма как да съм в леглото.

Госпожо, наведете се, за да ви направя терапията.

Докторе, не може ли първо на сърцето?

Може, но първо — маншетът за кръвното!

Госпожо, свалете обувката, за да ви поставя инжекцията.

Докторе, може ли направо в петата?

Може, но първо инжекцията.

Госпожо, синът ми моли за ръката на Вашата дъщеря!

Ръката ли? А не може ли да си я вземе с краката?

Може… но тя вече е заета — цяла вечер я носи на “проба” при приятелки.

Госпожо, това коте… лошо ли е?

Не само, че мяука като демон… ами и направо обира храната от чинията!

Гошко, какво правиш в храстите?

Правим си „почивка“ с Мими.

Да не палите сватбена маса, ей!?

Гошо, и какво стана сега? Жена ти пак ли се е ожалила, че те заряза?

Да… Заряза ме. Обаче сега продължава да ме търси… ама през мен, не при комшията.