Американец и българин решават да се премерят кой е по-страшен. Американецът вади пистолета си и без да поглежда стреля право нагоре. Отгоре се чува тежък звук и на земята пада щъркел, който е бил на 3 км. височина.
Абе, какъв си ти бе? — изумява се българинът.
Аз съм Били, Бумбари Били!
Българинът неловко се размърдва, разкопчава гащите и показва огромния си…
Ама ти кой пък си?! — пита американецът.
Аз съм Били… ама „Чернобили“!
Мръсни
Американец се хвали на българин:
При нас в Америка строим къщи до облаците!
Абе, стига бе — маха с ръка българинът.
Да ти казвам честно!
Е ти пък чак до облаците!
Е, не чак до облаците… но на един дъх от тях — намигнал американецът.
А пък при нас жените раждат през… вратата — подсмихнал се българинът.
През вратата? — ококорил се американецът.
Е, не през самата врата… но на един сантиметър от нея!!!
Мръсни
Американец, руснак и българин спорят. Американецът се похвали:
А пък нашите самолети летят на ръба на небето.
Е чак пък на ръба…
Добре де, на два-три сантиметра под ръба.
Руснакът се обади:
А пък нашите подводници плуват по дъното на морето.
Е чак пък по дъното…
Добре де, на два-три сантиметра над дъното.
Българинът ги слушал, слушал и накрая казал:
Пък нашите яденета се готвят без да се спира, направо на ръба на стомаха.
Как тъй на ръба на стомаха?!
Абе… на два-три сантиметра от ръба!
Мръсни
Американец, французин и бай Ганьо пътували на един кораб. И както си стояли на палубата, зяпали мъжката гръмотевична стихия и спорели чия е по-качествената романтика, защото срещу тях се мержелеела една мацка. Французинът въздъхнал:
Аз пък мисля да отида тихо, да взема една кутия макарони и малко парфюм „като за кино“, и да я ухажвам нежно, мoн шер!
Американецът се изкикотил:
Абе, ние тука сме в американски води. Ще й взема бургер, един шоколад и кенче сода, и ще я ухажа с голям глас — „хи, бейби!“ като истински професионалист!
Тогава двамата се обърнали към бай Ганьо, който точно отпиваше от бирата си и нищо не казваше:
А вие, бай Ганьо, що не се включвате? Нали и вие ще я вземете… да кажем, за приятелка?
Бай Ганьо отхапал от солетките и отсекъл:
Аз я „плющя“ от три дни… ама щом тъй сте се наредили — ще я ухажвам и аз! Само да си довърша бирата… че после ще ми отнеме цяла седмица да я пия на спокойствие!
Мръсни
Американец, французин и българин пилоти си говорят колко им струва да си контролират жените, когато ги няма вкъщи… Американецът:
Скрит детектив и следене, около 1000 долара!
Французинът:
Лакави камери и уреди за наблюдение… към 500 евро!
Нашият:
Абе при мен е… нула лева, бе!
Как така нула?
Толкова струва една халба бира на балкона. Пием я, метна празната халба към съседа, и оттам се чува “Кой ги прави тия номера, бе?” — после комшийката се втурва, псува мен, после жена ми чува и… почва разпит.
И докладът става така:
“Аз ли съм гад, жена ти знаеш ли какво върти, докато те няма…”
Мръсни
Американец, французин, италианец, българин и една италианка се качват на околосветско пътешествие с луксозна яхта. Към края на втората седмица, гледайки как слънцето залязва, американеца въздъхва:
Господа, на борда има много хубава жена. Аз съм най-богат — значи аз трябва първи да започна да я ухажвам.
Французинът се усмихва:
О, не, братко… ние французите сме най-големите романтици. Правото е мое.
Италианецът веднага настръхва:
Пак ли спорите? Тя е италианка! Няма спор — аз съм на ход.
Българинът си чопли семки, пийва биричка и само мълчи.
А ти какво ще кажеш? — учудват се останалите.
Той отпи, замисли се и отсече:
К’во да кажа… Аз от две седмици вече си я „ухажвам“… само че тогава не знаех, че трябва и с думи.
Мръсни
Американец:
Ние сме най-мощните в света!
Италианец:
Ние сме най-точните в света!
Турчин:
Ние тъкаме най-хубавите килими в света!
Руснак:
Ние имаме най-красивите жени в света!
Българин:
Ние ги сваляме всичките — върху турски килими, с американска мощност и италианска точност, да не остане ни конец!
Мръсни
Американецът, французинът и Бай Ганьо попаднали на остров с канибали. Вождът излязъл пред тях и им казал:
Ние сме канибали, ама сме и „културни“. Яденето на хора не е модерно, обаче ще ви изядем на смени и последователно — ако не ни покажете нещо, което не сме виждали.
Първи се престрашил американецът. Вождът му дал две мраморни топчета и рекъл:
Искам с тях да направиш нещо, което не сме виждали!
Американецът отвърнал:
Правя йога. Мога да извадя всякакви номера!
Започнал да ги „демонстрира“: гълтал, плювал, въртял, мъчел ги по всякакви странни начини… топчетата изчезвали и се появявали от най-различни места. Вождът го потупал по гърба и го завел в една колиба, където някакъв стар йога медитирал на педя над земята. После канибалите го „поправили“ и свършили работата си. Дошъл ред на французина.
Ние французите сме весела нация — казал той. — Обичаме цирка! Аз работя в цирк!
Взел топчетата и почнал да жонглира така, че се чудиш: ту летели във въздуха, ту се удряли едно в друго, ту се вързвали за въображаеми въжета. Вождът пак го потупал и го завел в друга шатра, където имало куп телевизори — циркът вървял и по сателит. Канибалите го били гледали. Нямало как — изредили се и на него. Накрая дошъл ред на Бай Ганьо. Вождът му дал две топчета и рекъл:
Ти, бате, с тях или чудо, или — последно сбогом.
Бай Ганьо се замислил, вдигнал ръка и помолил:
Може ли за пет минути да си помисля какво ще направя?
Вождът се съгласил:
Ще те оставим. Само да не избягаш, че сме на остров.
Отвели го настрани с един пазач. Бай Ганьо чака… и след пет минути пазачът се върнал като обезумял:
Вожде! Вожде! Голямо чудо! Такова нещо не си виждал!
Какво стана? — изнервено попитал вождът.
Ами… докато си мислеше… едното топче го счупи, а другото го… изпусна!
Вождът въздъхнал, присвил очи и казал:
Много добре. Изплюй камъчето — и ми кажи кое от двете го изпълни.
Мръсни
Американецът:
Ние сме най-мощните в света!
Италианецът:
Ние сме най-точните в света!
Турчинът:
Ние правим най-хубавите килими в света!
Руснакът:
Ние имаме най-красивите жени в света!
Българинът:
Ние имаме руските жени върху турските килими, с американска мощност и италианска точност… за да си кажеш: „Това май е прекалено, ама пък е супер!“
Мръсни
Американка и българка си пишат. Американката:
Дадоха ли ви празнични бонуси?
Българката:
Дадоха… Един голям… и то с мачете!
Американката:
А на нас ни дадоха пари, мацки… само че в „само в теориия“!
Мръсни
Американска и японска фирми си правят състезание по гребане. Японците печелят с преднина от една миля. Американците веднага наемат консултанти да анализират какво става и да изготвят стратегия. Те установяват, че японците имат един “мениджър” и седем гребци, докато американците имат седем “мениджъри” и един гребец. Американците веднага преструктурират отбора. Един става главен мениджър, шестима – съветници по управлението, а последният остава да гребе… само че вече като “изпълнителен гребец”. На втората гонка японците печелят с преднина две мили. Американската фирма, без да губи време, уволнява гребеца.
Мръсни
Американски феминистки, възмутени от половата дискриминация, решават: „Щом не ни третират като хора, да поне ни уважават като термини!“ Искат в документите вече да не пише „жени“, а „вагиниамериканци“.
Мръсни
Американско момче пита баща си:
Тате, какво е това “с*кс”?
Това е, когато даваш пари на една жена, а тя ти доставя удоволствие.
А какво е “върховен с*кс”?
Това е, когато даваш на една прекрасна жена много пари и тя пак ти доставя удоволствие.
А това “любов” какво е?
Любов ли… това е онази магическа работа, дето я измислили, за да не плащаш нищо… а тя да си мисли, че ти си платил!
Мръсни
Ан*лен с*кс — единственият случай, в който успяваш да убедиш девойката, че „размерът няма значение“… понеже другото вече го няма.
Мръсни
Анален секс — единственият случай, в който успяваш да убедиш партньора си, че „наистина размерът няма значение“… поне докато той не започне да си го мерИ сам.
Мръсни
Анатолий беше решил, че каквото и да става, няма да му пука как го наричат — едни му викали Анка, други Толка. Докато един ден не получи имейл от немски колега: „Guten Tag, Analtoi!“ И тогава си даде сметка, че май не е въпрос на прякори… а на това кой колко лошо чете.
Мръсни
Ангелинка отива до зоомагазин. Купува си папагал. След една седмица се връща и казва на продавача:
Този папагал не повтаря нищо.
Продавачът:
Как така не повтаря?
Ангелинка:
Ами или не казвам нищо, или не му го говоря достатъчно “високо”!
Мръсни
Английски актьор и критик обядват заедно в лондонски клуб.
Кажете ми - пита критикът, - според вас Дикенс е искал да ни накара да повярваме, че Скрудж е бил истински щедър?
Не зная какво е възнамерявал Дикенс - усмихва се актьорът, - но аз поне винаги съм гладен… и обикновено получавам точно това, което заслужавам.
Мръсни
Английски лорд върху коня, яхнал го по тясна планинска пътека, а пред него двама слуги чистят—абе ще изместят един камък, ще изсекат храстче, че да не му бодат очите на господаря. Стигат до едно дебело храстче почти насред пътеката. И лордът им вика:
Недейте да го режете! Под него, едно време… бях пробвал за първи път.
Разбрано, господарю! — поклонили се слугите.
Минали още десетина крачки и виждат дърво в средата на пътеката.
А това дърво? — питат те.
Лордът се замислил, после строго:
И него не пипайте. Под него… беше ми майката, та гледаше какво става.
А тя, господарю… като гледаше, не каза ли нещо? — обадил се единият.
Каза! — махнал с ръка лордът. — „Ъ-ъ-ъ-ъ!“… все едно да не съм си тръгвал.
Мръсни
Английски лорд и жена му в купе на влака София—Русе:
Скъпа моя, виждаш ли това чудно Искърско дефиле? Приготви се… Точно тук преди трийсет години за пръв път се влюбих в теб — ти беше младо овчарче и „говореше“ високо горе по скалите. Аз, от любов и възторг, просто дръпнах внезапната спирачка… и те взех със себе си в Англия! Оженихме се… и ето — трийсет години щастие, деца и внуци!
По това време стюардът минава, запалва осветлението и смъква завесите:
Господа… по-добре да не гледате навън.
Как така „не“? — настръхва лордът. — Нали ще видим природата!
Не може — казва стюардът. — Пред вас ще има… неприятна гледка. Поне такава е традицията.
Каква традиция?
Преди трийсет години един шантав английски лорд минал оттук, чул, че младо овчарче „говори“ горе по скалите, дръпнал внезапно спирачка и се оженил за него. И оттогава, всеки път като мине влакът през дефилето… горе на скалите вика да съобщава, че „има наследник“!
Ама че гадна традиция! — измърморва лордът и се обръща към жена си. — Скъпа… кажи, че поне този път е с изгладени номера…