Всичкото ти — направо… от устата до последната филийка!
„Дръж се, не сдавай!“, написа българският шопски салатник. На другия ден стана на трохи, защото пак някой го „духна“ с майонеза.
„Не ме вади без причина, не ме прибираш без чест!“ пише на самурайския меч. Същото май трябва да пише и на мъжките гащи — особено когато някой си мисли, че може да си играе на дръжка.
„Не пожелавай жената на ближния!“ — ама за мъжа нищо не пише, нали, Господи?!
Защото мъжът… винаги си пожелава сам жена си — просто ти му помагаш с допълнителното въображение.
„Очите да не мърдат, ама ръцете може!“ — рекъл онзи, докато гледал крокодил по Animal Planet… и се надявал, че дистанцията ще му свърши по-добре работа от самообладанието.
„Съседката отгоре“ — ето, това е поза…
Толкова е изобретателна, че ако я снимаш, ще излезе спорт: „тазгодишно предизвикателство — оцеляване под ритъма на баса“.
Жена, заминавам на командировка за една седмица. Няма нужда от приключения, нали знаеш…
Няма, няма. Спокойно. Ще те чакам.
Обаче още на третия ден на жена му ѝ „потрябвало нещо“ и отишла при комшията.
Комшията, ела да ме успокоиш… Мъжът ми го няма, ще си кажем тихо, че после няма да ме намери.
Комшията се метнал в схемата, всичко станало, но щом свършили по средата, се чуло звънене на вратата.
Бах! Мъжът ми се върна! —вика жената.
Отива тя да гледа през шпионката и какво да види: съпругът ѝ с торба, с цветя и усмивка.
Трябваше да се върна по-рано, любов! —звъннал той. —Взех и подарък…
Жената онемяла, а от комшията се чул шепот:
Прави като за последно…
Жената се развикала:
Комшия, готов ли си? Ще трябва да се преструваш!
Съпругът наближил, жената превъртя очи и…
Отвори, аз съм ти… —и от вратата се чува:
…а и, да, разболях се от бързане, купих лекарства, ама не можах да намеря правилните, и…
Комшията бил „готов“, но явно прекалено — в стаята точно по това време той се обърнал и…
Опитай пак! —казал някой отвътре.
Мъжът влязъл, гледа—свещи, комшията неподвижен, като за опело, а жената с наведена глава.
Какво става?
Жената плачейки:
Нищо… просто… комшията… се пожертва за твое спокойствие.
Мъжът се приближил, погледнал по-добре и се чуди:
Ама… защо е гол?
Ами… подготвих го да го обличаме после… —отговорила тя.
Да, ама… —мъжът се навел още. —И защо има толкова много… „подготовка“?
В този момент комшията, без да се е „включил“ отново сериозно, изцъклил глава и тихо:
Опитай пак…
Мъжът побеснял, жената изнемощяла, а комшията се опитал да стане, но…
Айде, стига, по-бързо… —викнала жената. —Щом вече е съживен, да довършиш задачата!
Мъжът:
Каква задача?!
Жената (смутено):
Ами… една годишна мечта…
Мъжът:
Каква мечта?!
Жената:
Да се върнеш по-рано… и да е*а… да…
…да си жив и да има кой да му „опитва пак“!
Защо на мъжете им викат „болѐста“, а не „усмивка“?
Е що да не — пита те приятел.
Ами щото… като стане дума за преглед, всички правят лицето „мъжко“, ама вътре вече са на режим „страхува ме здравният кабинет“!
А ти знаеш ли защо при някои хора под вратa има по-тъмна кожа?
М-и-и… к’во пък да знам!
ЗАЩОТО Е ТОЧНО ОТ… „РАБОТЕН“ СКАФАНДЪР— СЛЕД КАТО СЕ БЮКАТ ДО АСПУХА ОТ БЕЗОТГОВОРНО ВРАТЛЕ!
Иванчо, чета сега в една книга. Пише, че в една далечна страна селяните си правели чадъри от бананови листа. Наблюдават ги, накисват ги в нещо и после като изсъхнат — стават здрави като истински.
Хмм… а в същата книга пише ли и как си правят селяните презервативи?
Миличък, какво ще кажеш, ако ти предложа да избягаме за една нощ и да не казваме на никого?
О, скъпа, от толкова отдавна си мечтая… Само ми обещай да си сложим маски, защото ще ми е за пръв път и не искам да ме познаят!
Скъпа, женски полов орган с 4 букви?
Директор или секретар?
Директор!
Уста!
Мръсни
“Путкакъв” стрес и “путкакво” напрежение са ни пациентките в гинекологията.
Мръсни
„Ааа*ба ля“ — чувството, че тъпотията, която правиш в момента, вече си я правил… ама не помниш къде си го записал!
Мръсни
„Ама че дърво!“ с досада си мислеше Пинокио, докато Малвина му чертаеше нови правила за учене.
Мръсни
„В леглото съм била само с мъжа си… а с останалите мъже — всеки по график: единият в командировка, другият в командния автомобил, третият в парка… и после се чудим защо на сутринта кафето ми е винаги изстинало!“
Мръсни
„Въпрос на вкус!“ — каза пуйката и се преобърна в купата с кисело мляко, сякаш тестваше коя лъжичка е по-солена!
Мръсни
„Гларус”, поканил дама на кафе. Тя му казала:
Кафето ми е окей, само имай предвид, че мъжът ми не понася да се спори в леглото… особено ако някой става и отива да спорѝ пак в другия край на стаята.
Мръсни
„Готов съм да се хвана на бас за каквато и да е сума — че ще се окаже, че имам повече! Елон Мъск“
Мръсни
„Да си прехапеш езика дано!“ Лесб*йска клетва на висок глас — всеки път, когато някой каже: „Аз не те харесвам…“
Мръсни
„Дай ми го… Пак! Цялата съм в локви, дай ми го!“, крещеше тя. Оставих я да си вика — нали беше в басейна… чадърът ми беше твой.