смях по поръчка
Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Хайде днес без дезодорант?
Защо?
Жега е!
Хайде на кафе у нас?
Дойде ми! Само да ми кажеш къде е ключът, че да не правим реклама на съседите.
Хайде, Борко, хубаво ми е!
Не съм Борко, аз съм Митко!
Няма нищо… пак ми е хубаво, щом си ти!
Хайде, де, да се поразходим! Пък после може да решим дали да се местим при вас.
Пък може и да се наложи.
Хванал ли те е мъжът ти с любовница?
Не, но любовницата ми ме е хванала с мъжа си!
Хвърлете книгата в огъня!
Ама тя е толкова интересна!?
Добре де… Ама после пак да си я запишете, докато гори!
Хей, братле! Как мина ваканцията в Париж?
Уникално, направо! Французойките били толкова “въртоглави”, че човек може направо да ги закачи на улицата! Никакви излишни приказки — първо те грабват, после се чудят кой си. Та така се запознах с Шантал, Флоранс, Силви, Моник, Катрин, Жули, Орели, Амели…
Момент… спирай! Нали не си казал “Орели” и после?
Е, какво да се прави, брат! В Париж мъгла няма, но има пресилени акценти! Пък и там всеки говори с такъв темперамент, че човек няма как да познае дали ти представят човека… или ти поръчват кроасан.
И точно тогава си мислех, че последната ме покани на вечеря… а то било: “Орелийо, бойо!”
Хм… някак си странно звучи името на централния нападател на Саудитска Арабия:
„Ал табанaх ал тае*ах?“
Какво е това бе, човек?
Не, не е каквото си мислиш… така звучи, когато защитникът опита да го подхлъзне!
Целуни ме, че да забравим всичко!
Пак ли започваш? Аз вече ти казах, че там няма да те целувам… на тази врата!
Чапаев, имате ли чувството любов?
Е как бе… е*ал съм!
Не, не… онова съкровеното чувство — пеперудки в корема и сладка болка…
Ааа не, не… пеперудките не са в корема, бе! В г*за са!
Чичо Петко, ти къв подарък подари на жена си за 8-ми март?
Същия като миналата година… само че този път е с една година по-скъп и с една година по-малко полезен.
Чичо, запали си ракията!
Ракýята беше на младини… тогава, като се изсипеше, пееха и танцуваха. А сега? Сега само дъха на старото и леко мълчи като погребален хор… и пак си викам: „Наздраве, само дето няма кой да си пие!“
Чичо, чичо, как се запознахте с лелята?
Един път баща ти ми вика: „Отивай, взимай я, че иначе ще развали вечерята с тези „свири“!“
Чух, че се върна при жена си?
Да.
И как те посрещна?
С разтворени врати… и с термос с кафе — да си стоплям самочувствието.
Чух, че си станал баща. Изведнъж ли така?
Не знам… Писна ми да свършвам само по филмите.
А сега?
А сега ми се иска да има и продължение… ама вкъщи.
Шефе, трябва да ме пуснете на по-лека работа… аз съм бременна.
Добре, веднага. След малко:
Шефе, недей… не ми вдигай кутията… току-що ми стана лошо!
Ама аз само я вдигнах…
Именно — и бременността е приела, че „по-леко“ значи „без драмa“…
Ще оправя този хаос! — закани се баба Вуна и драсна една клечка на сеновала.
Само дето клечката не пламна — сеното се обиди и започна да гори обратно, че чак и дядото излезе да го гаси с думи.
Ще се видим ли най-накрая?
Не искам да разваля нашето приятелство…
Толкова ли зле го правиш?
Що е целулит?
Когато човек дълго мисли… със задника си, и мозъкът не работи — целият “проект” се реализира на гънки.
Що ти викат ушатия?
Щото не са ме виждали с очила… чак ме е страх да питат защо ги нося.
Всички категории →