Мамо, Мики… ама се успокой, миличък… нищо не е станало! Тя, Лейди само си е размествала възглавничките… да не ти е студено на гърба!
Мамо, а защо при нас в корема бебето е толкова мъничко — Бог ли го намести там?
От кухнята доволният глас на бащата:
Да! Бог!!! И аз му казах да не се разширява, че в хладилника място няма!
Мамо, аз съм теле, ти си кравата, а тате бикът ли е?
Тате ти е волът. Бикът живее на другата улица — да не се бърка с домашните.
Мамо, вярно ли е, че бебетата се раждат от онова място, където “влиза” любовта?
Да, дъще.
Е, тогава бебето ще ми разбие нервите… аз съм по-скоро от сериозните връзки!
Мамо, как се запознахте с татко?
Аз във фейсбук страницата „История без цензура“ бях написала коментар, че не всичките са такива… и татко ми даде лайк.
А това какво общо има?
Всичко! Той просто първи разбра коя “част” е комплимент и коя е предупреждение.
Мамо, какво е това “префърцунено”?
Амиии, иди питай вуйна си Тодор! Той знае всичко — и кога, и защо се прави на “нещо” без да е нищо!
Мамо, мамо! — извика задъхана Пепеляшка и хлипна. — Като минах през градината, един охранител ме видя… и започна да ми прави намеци все едно съм му откраднала сърцето!
Охранител!? — преглътна майка ѝ и бързо я хвана за ръката.
Трескаво смени чепицата с престилката и строго прошепна:
Ти, миличка, стой тук за малко сама у дома. Мама ей сега ще се върне… и ще му обясни, че в този двор се пуска само на работа!
Мамо, мамо, какво е онова дето му виси отпред на коня?
Г*з. С него конят става по-видим. И не сочи с пръст — не е възпитано.
Мамо, мамо, какво е онова, дето му виси отзад на коня?
Офей — не е работа да се оглеждаш! Това е опашката му. С нея си размахва мухите. И не сочи с пръст, че после ще излезе, че ти е това любопитството, а не на коня!
Мамо, мамо, какво е оргазъм?
Не знам, питай татко си!
Мамо, може ли вече да излизам с приятели след училище?
Не, не може!
А може ли поне да си сменя прическата?
Не, и това не може!
Може ли тогава да си сложа малко грим?
Категорично не!
А може ли поне да си сложа червено лакче?
Не може! И престани най-после с глупавите си въпроси!
Но мамо, аз вече съм на 17!
Знам, Мими, знам!
Мамо, може ли… да се пробва роклята преди сватбата?
То, разбира се… само преди сватбата може. После мъжът казва: „Вече е избрана — носи и не питай!“
Мамо, мъжът ми съвсем ме занемари! Нон-стоп се цъка по масите с приятели, а за мен — нито минута внимание!
Довечера, щом си легнете, започни да му говориш само с термините от картите.
Легнали си вечерта. Жената се снишила и нежно подхванала:
Какви ги дрънкаш? Аз съм на **баража**… и никъде не те виждам!
Тя се усмихнала и го погледнала:
Спокойно… **пика** ти е в ръцете… ама **козът** е при мен.
Мъжът моментално се стреснал:
Ти… ти ми “гледаш” картите, нали?
Е, да… щом ми обръщаш внимание, ще играем на спокойствие.
И той:
Чудесно… ама спри да ми **бъркаш в тестето** — разваляш играта!
Мамо, ти си разкошна, приличаш на истинска холивудска звезда!
О, аз дори се снимах в американски филм!
Ти ли говориш английски?!!
Ами да… беше супер лесно. Имах само две реплики: „Hello!“ и „Thank you!“
Мари, бре, хъркаш като трактор!
И с това ме будиш ли?
Не! Ай мини ти сега ти отгоре да видиш как се спи!
Марийке, кво ще кажеш за оня симпатяга от 5-а клас Иванчо?
Хм… много е претенциозен. Вчера дойде у нас, донесе едно пакетче „бонбони“, а после почна: „ама ти си сложила малко захар“, „ама твоите курабийки са сухи“, и накрая — „хайде сега да видим дали хапването ти е от тия, дето стават“…
И?
И да, оказа се, че по-голямата му претенция не е вкусът… а че аз не съм му „категоризирала“ десерта достатъчно официално.
Марийке, обичаш ли драматични филми?
Безспорно, Иванчо!
Аз пък ги обичам само… с край!
Марио, вече два часа ме мъчиш… нито една нежна дума не ми каза!
Извинявай — Обичам те, Иване!
Мария пробвала ли си 42?
Не, Сашо. Аз само 33. Нали сме в малко градче — не стига за повече… все някой ще ни познае!
Мария, какво мислиш за моя нов мъж?
Ами симпатичен е, образован, учтив… но… толкова хърка, че като го чуя, вече не знам дали съм в разговор или в сън!