Вицове за Мръсни

Комшии, къпеш ли се след… след свиждане?

Задължително!

Ей, иди се *потри* нещо, моля ти се… че ми се върна миризмата обратно в коридора!

Комшийке, имаш ли олио, че съм забравил да си купя?

Комшо, имам… дори имам и лубрикант, ако решиш да не пържиш, а направо да си “смазваш” проблемите.

Комшу, жена ти да не е ходила в Италия?

Не е, бе… Един съсед от квартала я учил как се говори там… и сега само си мисли, че “паста” се яде с молив!

Комшу, защо си тъй мълчалив, бе?

Мъчат ме в кръчмата, че жена ми не можела да „прави нещата като хората“… Само да се прибере, ще ѝ дам акъл как се става — и то пред всички!

Ох, стига глупости! Я се осъзнай, бе! Дейба и завистниците долни! Няма да им се връзваш! Всички знаем, че никой друг не „прави“ по-хубаво от нея — и нека си мълчат!

Комшу, миеш ли се след с*кс?

Задължително.

Ама виж, ние те молим… иди е*и нещо и преди това, че да не ставаш и ти вежливо “здравей” с душа!

Коя ти е любимата поза?

108.

Сигурна ли си, че не е 81?

Не… 108. Аз съм от хората, дето като кажат „приблизително“, после пак добавят още малко.

Кръвопиец с 2 букви?

Я.К.

Къде е тази справедливост, къде?!

Бих ти отговорил веднага, ама както казва един познат стоматолог: и там не я усещаш… докато не ти мине зъбът.

Къде мога да намеря книга за оптимизъм?

Вторият рафт отляво.

Но там няма нито една!

Е, то затова… не ги връщат, де.

Къде отиваш с този букет?

За жена ми е.

Я сериозно ли? Това са от магазина „всичко за празници“!

Да… тя е от типа, дето се надува сама — затова и цветята трябва да се преживяват по същия начин.

Къде се мотаеш бе, да та е*а? — хич не ми е ясно откъде изникна, ама се зарадвах, че те виждам!

Къде си се нагласил да ходиш, гиди дърти мискино? — рекла бабичката на стареца си.

В селото отивам при докторчето. Да ми изписа от онези хапчета, дето уж като мъжите станат — да се върнат... Чакай бе, ма стари, де ти стана?

И аз ша додa! Само да не почнеш ти да ме тормозиш с твоя “пищял” ръждясал, та докторът да те ваксинира срещу — лошо настроение!

Къде съм?

В рая, Иване, в рая!

Слава на Аллах! Значи аз съм мъченик… А за хубавите девойки… вярно ли е?

Вярно е, Иване, вярно е!

Слава на Аллах! Ама аз пък защо имам коса и…?!

Не стигат девойките, бе, тия дни.

Къде търсиш тия балони?

За украса… за празника.

Празника? Тия ли са? Всички са изкуствени!

Е и? Аз ги подарявам на гаджето си — и тя е надуваема.

Къде ходят мъжете след сватба?

Как така ходят!? След сватба?

Кълвеш ли?

Не, смуча!

Леле, Вуте, много ли псувам?

Не, Пено… само ти намеквам еротично за майка ти!

Лельо, разбрах защо момичетата нямат п***ка! Паднала им е.

Как така?

Намерих я — под възглавницата ти… и ти си ми се карала, че търся „играчка“, а то било „ключ за репетиция“.

Лягай да спиш! — изкрещя майката.

Синът набързо смени паролата на вайфая, та да не го засекат по историята. Бащата изтри всички съобщения от любовницата от телефона си, все едно нищо не е било. Дъщерята едва не изпусна телефона, докато си правеше селфи в банята и се смееше на нечий “случайно” пратен мем. А котаракът, за когото се предполага че беше този вик, само си примигна и си продължи да си облизва… където си му е кеф.

Мамо! След като ни натвори на кеф и после на срам, поне кажи кой е дядото!

И аз исках, ама той като седне да обяснява… само заеква: „Аз… аз… аз съм…“ и накрая никой не разбира чие е детето.