Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Скъпи, какво ще ми подариш за Коледа?
Каквото и да е… Ще кажа: „Нищо ти нямам!“
Ааа, а ако аз ти кажа същото?
Тогава ще останеш без подарък… и ще си кажем „наздраве“ на празно…
Скъпи, толкова много те обичам, че бих ти дала всичко!
Дори ключа от колата, като си пиян?
Ааа, не! Не чак толкова… още съм висяла на теб, не на колата!
Станко, да дойда ли при вас, докато го няма Ванчо?
Аз да не съм простак…
Стига, Станке, кой ти говори за пари?
Тази нощ сънувах страшен сън: бръквам в джоба си и там… няма нищо!
Скъпа, ти май не си го пъхнала джоба — сигурно си го пъхнала в банката…
Тате, а откъде съм се взел?
Ами всичко започна с това, че в квартала свършиха памперсите…
Тате, защо усмивката на „триъгълника“ при жените винаги е толкова широка?
За да не ти се налага да търсиш къде точно да се наведеш, сине…
Тате, имам нова приятелка!
Що, старата си тръгна ли или ти пак сменихте ключалката?
Тате, от къде идват бебетата?
Вие в училище по биология за опрашването и посадъчния материал учихте ли?
Учихме.
Е, значи същото е… само че вместо „правилен тор“ се използва много, много упорито убеждаване.
Тате, ти обичаш ли ме?
Разбира се! Как може да не те обичам?
А защо тогава не беше в родилното?
Хайде сега, нали знаеш, че по-важното се случва преди това… аз тогава бях там!
Тате, ти си направо като Медуза!
И защо, бе?
Като те погледна, очите ми стават на чесън… а косата ми се вдига от страх и започва да мирише!
Ти си момичето на мечтите ми! Красива, усмихната… направо като реклама!
Говоря така само, за да те очаровам.
Е, да… и освен това си страшно умна!
Как така?
Защото още не си ме отказала!
Ти си страшно романтичен! – казват жените… точно преди да ти спрат тока в целия квартал.
Това жените са много подли същества, шъ знаиш.
Що, бе?
Вчера една щеше да дойде за романтична вечер. Направих паста с морски дарове, изстисках лимон, запалих свещи и даже купих шампанско с две чаши…
Е, и?
Ами чакам си аз — красиво, угасени лампи — и точно преди да дойде, тя ми звъни и вика: „Извинявай, не мога да дойда, закъснявам.“
Е, какво толкова — друг път.
Да бе, друг път… След един час пак звънна: „Току-що съм в таксито, до 10 минути съм!“
Е, супер!
Кво супер, бе — аз междувременно изядох пастата, изпих шампанското и си настроих музиката за… собствена компания.
Толкова галантен кавалер сте! Откъде взехте тези маниери?
Вуйчо… Все ми повтаряше: ако искаш да я запалиш, първо трябва да си учтив с нея!
Хайде днес да го направим без ключалката!
Защо?
Твърде ми е горещо... да си губя времето с чакането да изстине!
Чух, че си тръгнала по лош път!
И к’во?
Засрами се малко… Един кашон домати на пазара струва повече от твоята марка „не съм виновна“.
Що си с мъжа ми, Тане?
Ами за да разбера кой е по-добър — твоя или моя…
Е, що не ме попита мен, ма?
А бе знаеш ли, че съседът от третия етаж е… магьосник?
Как така магьосник?
Ами всеки път като си загубя ключа, до минута го намира.
Е, да… щом го търсиш в хладилника…
А бе, Пешо… кое е най-странното, което ти се е случвало, докато сте си играли на „Истина или предизвикателство“?
Предизвикаха ме в университета. Казаха: „Отивате при комшията и се правите на влюбени… но без да се засмеете!“ Същият номер го въртял един приятел, само че с друга компания — уж правилата били „двама инатлии, един играе ролята, другият не може да мръдне пръв“.
Аз викам: „Щом съм инат, значи ще издържа.“ Той вика: „Щом е истина, значи ще признае първи!“
И…?
И така… вече 11 години. Вече не просто „играем“ — живеем заедно в Пловдив, работим в същия офис, аз съм архитект, той е счетоводител, и сме осиновили три котки, все едно са деца.
А комшията?
Оня ден се явихме, извършихме ролята… и оттогава комшията пита „кога ще се напуснете“, ама ние още се смеем едновременно… само дето започвам да се притеснявам: ако този човек и още един път не се стресне от „предизвикателството“, ще излезе, че всъщност… не играе!!!
А бе, диджейо, пусни нещо специално за Мими — онази песен за тиквата…
Коя песен бе? Запей, че не се сещам!
Еее, де’ — дето се пее: „Тиквеее, в нощта блести ти… утре далече от мене…“