Вицове за Мръсни

Какво е финансово полово разстройство?

Бъркаш си в джоба и… *губиш* сметката.

Какво изпитваш, когато на промо в мола триетажна торта рухне и всички започнат да се трупат отгоре ти?

ПЪЛНА АЛЧНА РЕВОЛЮЦИЯ… и аз съм в ролята на чинията!

Какво казва комарът?

Аз само закачалката.

Киро, к’во става бе, нещо си умислен?

Търся квартира… вече повече не се издържа!

Що толкова?

Снощи си докарах едно гадже. Вдигнахме шум, поразгорещихме се, та по едно време ми праща СМС майка ми, която си спи в хола:

Киро, мама… стига “още, още” – тя не симулира. Реално си скъса звънеца!

Леле, какъв сефте си направил – коремът ти е станал като паве!

При добрия стопанин се гледа всичко – и конят, и човекът…

Как така?

Абе, конят стои под навес, та да не го пече слънцето… аз пък — да ми е топло!

Мамо, кво става ако скъсаш балона?

Погледни ме бе!

Мамо, тати ядат ли хора котки?

Не, миличко! От къде ти хрумна?

Ами… аз като кажа на една леля, че ще ѝ изям котето, тя веднага почва да вика: „Айде стига, дете!“

Мила, успокой се… Не съм се напивала, не съм се връхлитала на хора, просто поспахме, пофотографирахме се, поразходихме се… Защо толкова се ядосваш?

РОКЛЯТА ТИ КЪДЕ Е, МА!?

Мила, ще дойдеш ли у нас на кафе?

Не.

Защо бе? Нямаш ли ми доверие?

И на себе си нямам доверие — по цяла нощ ми обещават „само малко“, а на сутринта не ми се излиза от леглото… та на теб ли ще ти вярвам?

Миличка, хайде да направим онова?

Не може, бебето не спи още!

Спи!

Не спи!

Ей, сега ще видиш. Мишле, донеси ли на тати чашка с вода?

Никакъв звук.
След това – страст, луди целувки, диви въздишки…
Лежат изтощени, а от тъмното се чува детският глас:

Толкова ли е трудно с тая вода… или да си я пием вече?

Миличък, гушни ме!

Гушни ме ти — пък аз да ти духна!

Дърдорко!

На ръцете ти духни, ма — да не са студени… и да си топнеш акъла!

Мило, кажи ми нещо, от което да ми стане хем гадно, хем готино…

О, не се притеснявай… сестра ти не може да прави свирки, както го правиш ти… чак звучи като сигнализация!

Мило, тази вечер в парка ме нападна перфектният непознат!

Оле-ле, ужас!

Аха… и той така каза, точно като се обърнах към него.

Мило, тази вечер в парка ме нападна хулиган!

Ох, страшно…

Абе, той така викна, докато аз си връзвах обувките… и после като се обърнах — видях, че е рекламна табела!

Миме, знаеш ли кога приключва разбирателството между двама души?

Кога?

Като единият каже: „Спокойно, ще си говорим след малко…“ и после изчезне за цяла седмица.

Мими, да дойда ли у вас, докато го няма Бай Стоян?

Аз да не съм готвачка по чужди мръвки…

Мими, кой ти говори за ядене?

Мими, пак ли закъсняваш?

Аха.

От какво?

От табелата „Пази се от хлъзгане“… Тя ме спира на входа: все ми повтаря, че човек не трябва да се лъже, че е „хлъзгаво“ само през зимата.

Мими, при секс, гледаш ли мъжа си в очите?

Ауу, Ленче, веднъж опитах, но беше адски неприятно!

И защо?

Защото гледаше телефона… и ми пишеше: „Гледай ме, ама не ме изпускай!“

Мине, какво правиш, бе?

За пари всичко, комши! От ремонти до шпионаж… стига да плащат навреме, че после и атомна бомба ще ми стане като дългосрочен проект!

Мичо, ще дойдеш ли у нас на кафе?

Не, Иване!

Защо бе? Нямаш ли ми доверие?

Аз на джобовете си нямам доверие—дето от време на време ми взимат портфейла, та на теб ли ще се доверя?