Вицове за Мръсни

Мръсни

Улегнал мъж отива при доктор.

Докторе, трябва да ми помогнете. Не мога да спра да правя любов.

Добре де… По колко пъти го правите с жена си?

Два пъти на ден.

Това ли е проблем?

Да, проблема е, че не спирам само с жена си… Правя го и два пъти на ден с комшийката.

Ей сега… това вече е доста крайно.

Нищо не е. След това го правя и два пъти на ден с бармана.

Това вече е направо безумие. Трябва да се вземете в ръце!

О, взимам ги… два пъти на ден.

Мръсни

Улегнал мъж отива при доктор.

Докторе, трябва да ми помогнете. Не мога да спра да ям сладко!

По колко сладко ядете на ден?

Два пъти.

Това не е много.

Да, но го ям два пъти на ден вкъщи и с това кафе ми идват и от съседката…

Е, това вече е крайно.

Нищо не е! След това го правя и два пъти на ден в сладкарницата.

Това вече е много… Трябва да се вземете в ръце.

Ооо, вземам се… два пъти на ден!

Мръсни

Умната жена непременно ще каже на мъжа си сутринта нещо мило. А опитната ще му го каже така, че да си помисли, че го е заслужил… и ще си оправи закуската сам.

Мръсни

Умната жена никога няма да откаже секс на един мъж. Тя ще го разходи така из къщи, че после той сам да започне да моли да спрат—и да не си тръгват по средата!

Мръсни

Умният мъж винаги сваля сакото си на жена, която се тресе от студ. Защото кой ще иска да си прави ремонт на собствената гордост, като може просто да не му тръгне нервите от “клокоченето” на зъбите ѝ?

Мръсни

Умният мъж винаги ще си свали палтото и ще го даде на една премръзнала жена. Нали! Пък и кой ще иска да носи “екстра” зимен модел… свирка с трескави зъби?!

Мръсни

Умният мъж винаги ще си свали палтото на мръзнеща жена — щото ако не го направи, тя ще замръзне, а после кой ще издържи да слуша „динг-донг“ от зъбите ѝ?

Мръсни

Умрели едновременно един мъжкар, един джебчия и един педал. Качили се на небето, застанали пред Райските врати и почнали да убеждават Свети Петър да ги пусне.
Светецът се заинатил: „Не става! Много са ви грешни!“
Накрая им се изсипал с условие: „Понеже ще ви пусна… след първия път, веднага обратно долу!“
Влезли тримата, поизвървели малко и изведнъж пред тях — една страшно красива жена. Мъжкарят не издържал, нахвърлил се към нея… и райските порти се отворили в мига — той политнал право към Адa.
Останалите двама продължили и малко по-нататък видели на земята един огромен портфейл. Педалът се обърнал към джебчията:

Ей, ти пък, наведи се! Само да не стане така, че да плащаме и двамата в Ада!

Мръсни

Умрели три монахини и чакат пред райската врата. Идва св. Петър с дебела книга в ръка.

Ти, чадо мое — пита първата монахиня. — Имала ли си някога работа с мъж?

Плахо тя отвръща:

Да… Веднъж го докоснах с ръкавче. Само мина, нищо повече.

Е, нищо — маха светецът с ръка. — Изплакни си ръкавчето със светена вода и влизай.

По това време втората се обажда:

Отче… може ли да си изплакна устата? Колежката ще си мие ръцете, че така ще се смее…

Мръсни

Умря Тито. В Югославия обявиха едномесечен траур. В едно село кметът събра хората и казал:

Умря другарят Тито. От днес — цял месец без веселби, без песни, без танци, без сватби…

Тогава един подвикнал:

Абе, кмете, що да не си е…ем?

Кметът го изгледал и отсече:

Това може. Само че… скръбно, бавно и с чувство. И пак — единствено със собствената жена, да е пълна мъката.

Мръсни

Умрял Стив Джобс, възнесъл се на небето и право към портите на Рая. Потропал на вратата, отворил му Свети Петър, и Джобс казал:

Ето ме, умрях и съм дошъл да вляза в Рая.

Тук се влиза само по заслуги. Ти какво направи, та да си заслужиш мястото?

Направих революция за цялото човечество!

Как?

Ами нали ти казвам — умрях!

Мръсни

Умът при мъжете е като отпуската — обещават го от време на време, ама винаги нещо излиза и пак се отлага… до “другия месец”.

Мръсни

Университет.
Лекциите свършиха. В една от аулите зад катедрата седи и дреме стар професор. Вратата се отваря с трясък и вътре нахлува чистачката, цялата развълнувана.
Професорът (стреснато):

Ти ли си, ма лельо Марийо?

Чистачката:

Аз съм, професоре… Добре, че си тука. Имам една молба… Внукът ми — ей сега го довеждам — много ме притеснява!

Професорът:

Какво има с детето?

Чистачката вкарва едно хлапе и продължава, без да си поема дъх:

Само на седем е, а се прави на мъж… Разбираш ли, професоре, ходи и „пуска“ номера из блока!

Професорът се обръща към детето:

Кво става, малък… На седем ли си, че се правиш на тарикат?

Момчето:

Ъхъ!

Професорът (замислено):

Значи ти се ще да си по-голям, а?

Момчето:

Ъхъ!

Професорът поглежда чистачката и с въздишка:

Ей, това е… Нека си учи — още ти е рано да се правиш на „шеф“… Първо се учи, после се чука на изпита!

Мръсни

Университет. Лекциите са свършили. В една от аулите зад бюрото седи и дреме стар преподавател. Вратата се отваря със страшна врява и в залата нахлува чистачката, премятаща се между кофи и парцали.
Преподавателят /стреснато/:

Ти ли си, ма лельо Марийо?

Чистачката:

Аз съм, професоре. Добре, че си тука… Искам да те моля за една услуга. Нали мойто внуче го гледам… ей сега ще го доведа — само не мога да го спра, притеснява ме.

Преподавателят:

Какво става с детето?

Чистачката вкарва в залата едно хлапе и продължава:

Само на седем е, а цял ден си оправя… нещо, дето не му е за оправяне.

Преподавателят се обръща към детето:

Кво правиш, малък… на седем ли си и вече си тръгнал да „оправяш“?

Момчето:

Ъхъ!

Преподавателят:

И още ли си го стягаш като за изпит?

Момчето:

Ъхъ!

Преподавателят /замислено/:

Е, така… Значи поне вече си го подготвил. Само дето… още ти е рано да го „защитаваш“ пред комисия.

Мръсни

Уредът за измерване на женското нещастие се казва кантар.
Уредът за измерване на мъжкото нещастие се казва сантиметър…
щото като го вдигнеш на рекламация, всеки казва: „мерил съм, ма не така, както си мислиш!“

Мръсни

Урок по абстрактно мислене. Учителката пита:

Деца, какво е това, намира се до пътя, студено е, сиво е и не мърда?

Петърчо:

Камък.

Правилно. А може да е и магаре — пак до пътя. Какво е това, на полето е жълто, високо и мирише на лято?

Гошко:

Сено!

Точно, но може и да е крава, ако се гледа отдалеч. И сега, Иванчо?

Иванчо вдига ръка:

Госпожо, аз имам въпрос за абстрактно мислене. Какво е това, което като го пуснеш от устата — е твърдо, сухо и прави си линия, а като го вземеш обратно — става меко, лепкаво и се разтяга?

Учителката го хваща за ушето:

Стига глупости, вън от час!

А Иванчо спокойно:

Правилно мислите, госпожо… но аз имах предвид и дъвка.

Мръсни

Урок по биология:

Деца, защо в по-ранна възраст момченцата са по-ниски от момиченцата?

Иванчо:

Защото тогава, госпожо, на момченцата им растат отдолу… обувките. Те ги дърпат надолу и затова порасват по-бавно.

Хм… грубо, но има логика. А защо като пораснат, обикновено младежите са по-високи от девойките?

Иванчо:

Ами тогава, госпожо, обувките им вече са пораснали и ги няма как да ги дърпат… и вече растат нагоре!

Мръсни

Урок по биология:

Деца, как мислите, защо в детска възраст момичетата израстват по-високи от момчетата?

Иванчо:

Защото момчетата имат... летви! И постоянно се търкалят — та ги влачат към земята.

Учителката:

А защо тогава по-късно в зряла възраст мъжете стават по-високи от жените?

Иванчо:

Защото тогава на момичетата им порастват... кореми! А те са по-тежки от летвите!

Мръсни

Урок по български език:

Деца, намислете си три думи, започващи с буквата Д. Всички мълчат. Иванчо:

Декорация, Договорка, Дълг.

Учителката:

Хубави думи, откъде ги знаеш?

От татко.

А какво означават?

Декорация – това е, когато мама казва „любовта е като роза“, ама я полива с критики. Договорка – това е, когато татко обещава: „Само тази вечер“, а после… Дълг – това е, когато татко „временно“ изчезне за риба, а сметката остава на вас.

Мръсни

Урок по зоология:

Иванчо, разкажи ни за маймуните.

Маймуните, госпожо… общото за маймуните е, че всичките гледат, все едно току-що са паднали от дървото и още се чудят дали това им е било домашното.