Кажи ми как се прави… Аз само съм гледала другите, но не съм се осмелявала.
Той:
Първо го хващаш здраво с ръка.
Уф… това е ужасно — с такива нокти!
Нищо страшно. Сега, хвани го внимателно отгоре с една ръка.
Така ли?
Точно така. После с другата хващаш… и не се дръж като че ще те ухапе.
Ама че много е пипкаво…
Нали ти казвам — става. Виждаш ли? Справяш се.
Добре, а сега?
Сега започваш да „отваряш“…
Какво значи „отваряш“? Къде да го търся?
Аз ще ти кажа — просто дръж здраво и свали това, което пречи.
Така?
Да. И после… смело. Важно е да не се паникьосваш.
О-о… това пък къде е?
Ето там. Пипни го… и го извади.
М-м… странно е…
Нормално е. Морска работа. Сега го дръж над чинията.
Над чинията? Защо?
За да не стане „украса“ по пода.
Аха… и после?
После го прехвърляш в устата. Точно така.
Това… мирише… добре ли е?
Зависи как го харесваш — може да е солено, може да е направо вкусно.
И другите ли правят така?
Да. Но аз имам опит… повярвай ми.
Тя (замислено, после хапва):
Нямм…
Как е?
Соленичко… но май… става.
А сега, за да ти е по-лесно — разтвори.
Разтвори ли?
Крачетата, ръцете… каквото се налага. Тук всичко е компромис.
Не ми се ще, честно…
Ще свикнеш. Повтори още веднъж.
Тя (обиденo):
Добре де… а това розовото?
То е за украса.
За украса?
Да. Ако не го ядеш, пак изглежда „готино“ на снимка.
Тя:
А жълтото?
Вкус на „кеф“ — ако ти се работи, глътни; ако не — остави на природата.
Тя (гледа го):
Ти нормален ли си?
Той:
Абсолютно. Гледай ме сега. Последната част е най-лесна:
И каква е?
Просто захапваш… и се правиш, че винаги си знаел как се ядат раци.
Мръсни
Тя:
Много ти е малка главата!
Той:
Не знаех, че ще режисираш филм в театър!
Мръсни
Тя:
Направи ли си татуировка?
Аз:
На пениса. Виж!
Тя:
Яаа, пише „LOVE!“ Ако го погаля, какво ще пише, „LIFE“ ли?
Аз:
Не… „ВОЙНА“.
Мръсни
Тя:
Не ми е комфортно така!
Какво има?
Кръвта се качва към главата ми, мисълта ми се прояснява и изведнъж си спомням, че съм казвала: „само ако наистина съм много закъсала…“
… и да, явно днес сме закъсали.
Мръсни
Тя:
Обичаш ли ме, скъпи?
Той:
Какво мислиш, че тъпча тук с кафето!?
Мръсни
Тя:
Секс?! След сватбата, мила!
Той:
Добре, мацко… само като се омъжиш, звънни!
Мръсни
Тя:
Скъпи, знаеш ли, че на есен птиците отлитат на юг, а мечките се прибират в бърлогите си? Ти какво искаш да бъда — птица или мечка?
Той:
Меченце… Ти цяла зима ще ми мърмориш, ще ме гушкаш и ще ми мъкнеш нещо вкусно…
Мръсни
Тя:
Трябва да ти кажа нещо!
Той:
И аз имам нещо…
Тя:
Оставям те…
Той:
Спечелих джакпот!…
Тя:
…за да ми правиш кефа „на обратно“!
Мръсни
Тя:
Що за приказки ми ги пускаш, аз не съм такава… Но чисто теоретично — в асансьор сигурно е по-интересно!
Той:
За мен не става, освен ако не е с повредена аларма…
Тя:
Спокойно — първо две минути звъни, после се успокоява, никой не разбира…
Мръсни
Тя:
Трябва да ти кажа нещо.
Той:
И аз.
Тя:
Напускам те…
Той:
Спечелих джакпота…
Тя:
…и сега ли ще ме возиш само напред?
Мръсни
Тя:
Много ти е малка тубичката, бе?
Той:
Ама не знаех, че ще я стискам в църква…
Мръсни
Тя:
Извинявай, но снощи бях толкова пияна, че не знаех къде се намирам... И много ми се прииска да се случи нещо. Затова стана така, че се запознахме и останахме до сутринта… Но не се притеснявай — между нас нищо няма да стане!
Той:
Какви ги говориш… Хайде пак да се напием, да видим тогава какво ще стане!
Мръсни
Тя:
Искам да си купя симплекс… за мен.
Той:
За какво ти е?
Тя:
Косата ми побеля вече, а аз още не съм го пробвала.
Той:
Е, и?
Тя:
Ами… за теб една “тиха” версия… как беше… да се пущи?
Той:
За чий ми е?
Тя:
Ами, ако аз съм уморена, ти ще я включиш и…
Той:
Аха. А ако сме и двамата уморени?
Тя:
Тогава…
Той:
Натискаме си му бутоните, оставяме го да си върши работата, а ние си… дръпваме чергата и си спим… спокойно, докато то “обслужва” вместо нас.
Мръсни
Тя:
Много ми е гушливо…
Той:
Чакаи малко… не се разпищолвай, че ще те гушна и после няма кой да те пусне!
Мръсни
Тя:
Виж какво пише тук: „Торбичката намалява риска от рак!“
Той:
Искаш ли да ходиш с мен до аптеката… или да я превърнем в ежедневен навик?
Мръсни
Тя:
Трябва да ти кажа нещо.
Той:
И аз.
Тя:
Оставям те…
Той:
…много ти харесваше, ама влезе в „спам“!
Тя:
…и сега само „отзад“ ме виждаш.
Мръсни
Тя:
Добре си е при нас, жените поне не се оплакваме всеки месец!
Той:
Тогава искаш ли да се пробваме да го махнем и за теб?
Мръсни
Тя:
Скъпи, знаеш ли, че на есен птиците отлитат на юг, а мечетата си търсят нови места за зимуване. А ти какво искаш да бъда — птица или мечка?
Той:
Мечо… че цяла зима се тъпче в леглото, рови се по възглавниците и си смуче нещо, дето никой не му го е забранил…
Мръсни
Тя: - С какво искаш да започнем? Той: - С лека закуска… романтична. Тя: - А как да я свършим? Той: - Със сметки — заедно.
Мръсни
Тя: Изрод! Можеш да дойдеш и да си вземеш нещата! Повече да не те виждам!!! Той: КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО?! Тя: Как така какво? Сякаш не знаеш?! Той: Кажи ми какво става, бе! Тя: Разбирам, че се изтощаваш от работа! Разбирам, че ти се спи и след това не ти се играе... ама защо не можеш да ми кажеш?! Ами ми слагаш тайно “витамини” против разсеяност на котки?!?!