Трима стоят и спорят кой от тях е с най-добра памет.
Първият:

Вторият:

Третият се замисля и казва:

Трима счетоводители в една голяма фирма чакат почивката на шефа гадняр.

Третият пребледнял и си казал:

Тогава шефът се усмихнал и казал:

Трима тираджии си говорят.
Първият:

Вторият:

Третият:

Трите етапа в живота на мъжа:
1. П*сува...
2. Лови...
3. Пази.

Трите най-важни етапа в живота ми:
1. Бях голям **Курв***ар...
2. След това голям **Риб*ар**...
3. А сега съм просто **Г*зар** — по цял ден си седя на г*за и „ловя“ новини из нета… без да кълве нищо!

Тролейбус — всички притиснати почти като на конкурс за тясно пространство. Стои един младеж, а до него се “залепват” 20-годишна девойка и 80-годишна бабичка.
Младежът постоянно си намига на девойката и отчаяно се мъчи да се мушне по-близо към нея, докато бабичката, видимо доволна, го притиска още по-усърдно. Накрая девойката изведнъж се провиква:

В тролейбуса настъпва такава тишина, че се чува как таблото диша.
Младежът, пребледнял:

Бабката се обръща към всички, широко усмихната:

Трудно е да разбереш какво иска една жена. Но да разбереш какво иска една жена, когато си сложи обеца на ухото и започне да се оглежда в огледалото… е почти невъзможно!

Тръгва жена в командировка и казва на мъжа си:

1. Банята да блести!
2. Чиниите да са лъснати като огледало!
3. Спалното бельо — изпрано, ароматно и подредено като за снимка!
4. Вечеря като за посрещане — свещи, салата, всичко както трябва!
Прибира се, прави си инспекция и по всичките четири точки — оценка 6.
Само че след вечеря отива в спалнята и гледа как е положението…

И мъжът, без да се замисля:

Тръгнал бай Димо, дето е “страшен” с оръжието, на лов една неделна сутрин с мотора, ама по едно време се сетил, че е забравил патроните с едри съчми.
Върнал се на секундата, отворил тихо и… какво да види! Като на финал на мач — нашият клисар и попадията в разгара си, а клисарят се прави на господар.
Попът влязъл с пушка в ръце и казал:

Попадията, пребледняла, почнала да моли:

Клисарят, пребит от страх:

Попът се замислил, огледал ги и отсекъл:

Тръгнал един на лов за мечки. Видял мечата бърлога и стрелял. Пропълзял вътре, гледа — една мечка, дебела, като планина.

Ловецът, след кратък размисъл, казал:

Върнал се той в селото, взел всички налични оръжия, патрони и… хоп. Минал пак пред бърлогата, стрелял като луд. Бърлогата станала на сито. Пропълзял вътре — мечката жива, непокътната.

И пак — същото решение.
Тогава ловецът избухнал от яд и донесъл гранати, гранатомети и каквото имало най-страшно. Хвърлял, стрелял… докато се разпиляло на всякъде. Вдигнал се пушекът и — вътре ловецът пропълзял, а мечката в средата, изцапана от дима, гледа го учудено:

Тръгнала Червената шапчица към баба си през гората, ама по пътя се позачудила колко е „лесно“ да стигнеш, когато постоянно трябва да стискаш кошничката. Та спира, полегнала да поспи и докато сънувала, до нея се появила една бележка.
На нея пишело:
„Червена шапчице, извинявай, но вече не си девствена. Вълкът.“
Червената шапчица се стъписала, почервеняла и понеже горският график не чака, продължила нататък. След малко пак й се доспало, пак полегнала, пак се събудила — пак бележка.
Този път било:
„Червена шапчице, няма страшно… само че вече си ку*ва. Али Баба и 40-те разбойника.“
Заплакала се една-две сълзи, после си изтрила носа и решила: „Каквото ще да става, ще си стигна до баба.“ Отново се уморила, отново легнала, отново се събудила — и пак бележка до възглавницата.
Пише следното:
„Червена шапчице, спокойно! Този път си девствена… Тимур и неговата команда.“

Тръгнали Мехмед и Селма на пазар. Селма носи кесийката, а Мехмед — на нея. Влизат в автобуса и Селма поема напред, че да не ги блъскат хората, и така двамата се разделят.
Мехмед, като му се завие на мозъка, се шашка:

Пада неловко мълчание. Селма се обръща и му вика:

Тръгнали Пена и Вуте за града с каручката. На първата поляна Пена рекла:

Попасло магарето, а тия — кихат ли, кихат, гладни ли, гладни… и само се свили на сянка, та чак след малко рекли, че вече им е “хубаво”.
На следващата поляна Пена пак вдигна:

Отбил Вуте, разпрегнал магарето и докато то пасело, тия се настанили удобно — единият да спи, другият да “охранява” и трева да не прегори.
Карали, карали и пак стигнали полянка. Пена пак:

Вуте се намръщи, но го разпрегнал и като гледал как магарето си работи, а Пена — ни вдига, ни мърда… най-накрая рекъл:

Тръгнало едно семейство мишки да си прибират зимнина. По едно време женската се губи — хоп, няма я. Мъжкият тършува тук, тършува там, няма я. Накрая се прибира вкъщи и си вика: “Айде, значи е заминала преди мен…”
Обаче и вкъщи я няма. На третия ден пристига женската — опърпана, издухана, с мустаци наопаки и цялата в треволяк.

Тръгнало семейство катерички да си събират зимнина. По едно време женската изчезнала — мъжкият обикаля тук, обикаля там, няма я. Накрая се прибира вкъщи натъжен.
Помислил си: „Щом не е тук, значи е тръгнала преди мен…“ Само че и в къщи я няма.
На третия ден пристига женската — опърпана, раздърпана, рошава, целите ѝ бузи червени, изпуснала си даже няколко ореха по пътя.

Женската го гледа и казва:

Тръгнах да пиша статус:

И тогава се усетих, че ако го напиша така, някой може да си помисли, че търся не месене, а… съвсем друго „размесване“… и изведнъж ми прилепна идея за 18+.

Трябва да забранят котките! Гледаш ги — с кристални нашийници, с блестящи дрънкулки, облечени сякаш са за карнавал, и като мъркат, все едно “пускам музика”. Това ако не е някаква мъркаща пропаганда…

Трябва да има във Фейсбук статус:
„Обвързан/женен за __________, докато изневерява с __________ и прави секс с __________, казва, че обича __________… ама не знам коя е тази „истина“, честно.“

Трябва да създадем плажна „Естетика“ и да правим периодични проверки: хващаш нарушителите и ги държиш на плажа с табелка „не си познаваш анатомията“. Особено ако някой е повярвал, че е дошъл да управлява плажа с “уникалността” на самоувереността си и да рекламира задника си като шедьовър—накрая пак го пращаме да си намери мястото… но в сянката, не на централния щанд.

Трябва ли да сме благодарни на древните, които са измислили брака, за да не се плащат почасово “такси за удоволствие”, или да ги проклинаме — защото сега и безплатното става с договори и подпис?