Мръсни
Сутринта пощальонът звъни на вратата. Отваря му се млада, много усмихната брюнетка — около 20–25, но с такова настроение, че човек веднага разбира: днес няма да е скучен ден. Тя му се нахвърля, грабва го за ръка и го влачи вътре, като почти не му дава време да си помисли какъв му е шансът да избяга. Още преди да успее да каже „Добро утро“, го бутва в хола, почва да го целува, после двамата се озовават в спалнята, след което следва бурна нощ — каквато пощите не са виждали.
Като всичко приключва, мацката изчезва за секунди към кухнята, връща се с поднос и му сервира закуска в леглото, сякаш това е най-нормалното нещо на света. По пътя към излизането пощальонът е още в шок — не знае дали да благодари, да се кръсти или просто да се крие.
В този момент тя се навежда в портфейла си, изважда един долар и му го подава.
Пощальонът, вече пребит от объркване, пита:
А тя, без да мигне, отговаря:
Не бе, доларът е за таксата. Вчера мъжът ми каза: „Утре пощальонът последен работен ден ли е?“ Аз: „Ами да му измислим нещо!“ А той: „Ей, да го… и дай му един долар.“
Само дето закуската беше лично моя идея.