Студент се напил много и отишъл на изпит. На вратата среща приятел и го пита:

Влиза студентът, тегли си тема за Шекспир и започва:

Професорът го прекъснал:

Студент чете във вестника обява в раздел „Запознанства“:
„Много състоятелна дама (с уважение към възрастта) търси младеж за любовни срещи срещу прилични пари.“
Отива при нея, правят го веднъж, а бабката:

Втори път, трети път…

Студентът отваря торбата, гледа — вътре стари банкноти и разни монети отдавна забравени.

Бабката:

Студенти мръзнат зиме в квартирата — само прах, празни буркани и студ до кости. Единият вдига телефона и с тон на отчаяние пита:

Другият въздъхва:

Студенти отиват на посещение в моргата. На масата лежат три трупа — и тримата се усмихват като на карнавал. Една студентка се навежда към патолога и вика:

Патологът се изкисква:

Патологът въздъхва:

Студенти първокурсници от аграрния факултет:

Студенти първокурсници:

Студентите получават iPhone за добро поведение, а студентките — за задоволително… тоест да минават на изпитите, без да си плашат преподавателя с възраженията.

Студентски град:

Хванал пича корема и почнал да опипва внимателно. След минута мацката припряно:

Студентски живот: Ако в края на сесията успееш да събереш всички бележки, които си написал „само да не забравя“, и от тях сглобиш книга с корица, можеш смело да я кръстиш „Съчиненията на Гого“ — защото пак няма да я прочетеш, но поне ще изглежда като успех!

Студентски изпит по право. Тема: Договори и задължения.
Неподготвена студентка бутнала с лакът съседа си.

Момчето вече му било писнало и, без да мисли много, дръпнало листчето от тетрадката пред него.

Минавайки покрай тях, доцентът забелязал и се усмихнал:

Студентът: Любовта е болест, защото те „хваща“ в леглото.
Лекарят: Не е болест, защото не издаваме направление. По-скоро е процес.
Юристът: Не е процес, защото и двамата са доволни. Изглежда е сделка.
Инженерът: Не е сделка, щом главният модул все още работи. Значи е поддръжка.
Актьорът: Не е поддръжка, щом няма публика. Това е наука.
Професорът: Не е наука, щом двама напълно неподготвени могат, а аз — не.

Стъпвайки на Луната, Нийл Армстронг казва:

И тихо добавя:

На Земята журналистите го разпитват какво значи това „за вас, г-н Смит“. Той само се усмихва и отказва да отговори.
Години по-късно, в едно интервю, най-сетне си признава:

Един път, за да си върна топката, надникнах през оградата и дочух какво си говорят:

Тогава си помислих: „Ето го! Г-н Смит най-накрая изпълнява заплахата си…“

Стюардесата в първата си брачна нощ, първо с жестове показа какво се прави при „авария“ — да, ама не в самолета, а в леглото!

Стягайте се, хора — Коледа е на един… максимум два „позвънявания“ разстояние… и после празникът е налице!

Султанът ходил по чужбина. Връща се, извиква везира и казва, че ще му реже главата, щом не се справя. Ядосан бил, защото в чужбина мъжете само обикаляли умни жени — професорки, лекари, доцентки — а той в харема си имал само някакви тъпи ханъми. Везирът трепери, моли за три дни и обещава да “оправи нещата”.
След три дни везирът влиза целият щастлив:

Султанът го поглежда строго:

Супер секси блондинка влиза в кабинета на ДжиПи-то. И понеже отдавна му „стягаше“ да я види отблизо, той ѝ казва, че е най-добре бързо да си направят прегледа, и тя без много обяснения остава само по чаршафа.
Докторчето клати глава внимателно, после започва да я щипе по ръцете и гърба и я пита:

Започва да я върти леко, да я разпитва и да я „разглежда“ от глава до пети.

Почва да ѝ „проверява“ отново, този път по-решително, и накрая я обръща на кушетката и…

Супермен бил адски отегчен — всеки ден все едно едни и същи престъпници, все едно същата суматоха. Решил да си почине и се обадил на Батман:

Батман въздъхнал и казал:

Супермен още по-разочарован звъннал на Човека-Паяк:

Супермен въздъхнал, събрал сили и решил най-накрая сам да си намери спокойствие — отскочил до апартамента на Жената-Чудо. Кацнал на балкона, погледнал през прозореца и видял, че е гола и лежи отпуснато. Мозъкът му светнал:
„Аз съм по-бърз от куршум! Влизам, свършвам за секунди и изчезвам… преди да се усети!“
Влязъл. За нула време и — край. Излязъл, както си беше намислил.
А Жената-Чудо си промърморила:

Сутиенът е най-големият миротворец в живота — обединява „горните“ и „долните“, държи в ред силните и леко подкрепя слабите… та да не стане пълна катастрофа!

Сутрин в препълнен трамвай, млада жена по телефона:

Вечерта, пет и половина. Същата жена се качва в трамвая и ѝ удря едно такова дежа-вю, че чак ѝ присвива стомахът. Същите хора, същите места… И точно когато кондукторът вика „Пътуващите да се приготвят…“ в трамвая нахълтва задъхан мъж и крещи:

Сутрин на село. Мъжът ремонтира съсредоточено трактор.
Излиза навън жена му: