Снимат исторически филм. Недоволен режисьор крещи на актьорите:

Асистентката шепне на режисьора:

Режисьорът:

Снимат исторически филм. Недоволният режисьор крещи на актьорите:

Асистентката се навежда и шепне:

Режисьорът изцъкля очи:

Снимачният процес на п*рно филм се наложи да бъде отложен, защото актьорът в главната роля явно си мислеше, че „репликите“ са само за режисьора — и така и не си научи репертоара.

Снимка – красива и перфектно изрязана: 56 лайка.
Сниман г*з – без грам излишно напрежение: 256 лайка.

Снощи бях много пиян. Не помня как се прибрах, не помня и как изобщо съм си легнал. Сутринта жената ме буди с усмивка до уши и вика:

Почвам да се оглеждам — тука става нещо. Друг път за две чашки щеше да ми вземе очите, а сега кафе, усмивки… Отивам в кухнята и гледам — масата подредена като за сватба. Всичко: филийки, салатка, дори ракия сложена като че ли е за тост.
Седам, почвам да се храня, а отвътре — тръни. „Какво ли ми е намислила?“
Жената сяда до мен, погалва ме по главата и ме пита:

Онемях. Това не е жената… или поне не е същата, дето я познавам.
Отговарям само:

Тя се усмихва още повече и казва:

И като стигнах да ти разкопчаеш едното копче, ти се размърда, задъхано гледаше към тавана и изкрещя:

Снощи в бара я заговорих една мацка и после отидохме у нас. След като свърши, тя ми каза: „Спокойно, това беше само за една вечер. Няма да си търся сериозна връзка.“ Аз се изхилих и казах: „Ей така се прави — ясно, кратко и без усложнения!“ Тя се стресна: „Извинявай, мислех, че ще ме намразиш…“ Аз: „Как да те мразя? Най-накрая някой ми говори честно — и то веднага!“

Снощи видях една много секси мацка на бара и веднага й предложих да се разходим “на спокойствие”. Тя ме изгледа с онази лека усмивка и ми каза, че няма да ме пусне в леглото, дори да съм последният мъж в целия град. Аз само се наклоних и й шепнах: „Абе спокойно… аз съм от онези, дето не се отказват от последните си шансове.“ Тя се смръщи и каза: „Добре де… ама в този случай аз съм последното ти препятствие.“

Снощи гледах филм на 3D… През цялото време стоях с широко отворена уста… ама само защото си мислех, че така ще виждам по-ясно!

Снощи жена ми ровичка в телефона и вика:

Снощи жената ми ровичка в телефона ми и вика:

Снощи излязох на балкона. Гледам — комшиите в коридора спорят нещо. „Сигурно пак парното…“, викам си. Ама чакай — тя плаче, той размахва ръце… Аз се приближавам да слушам и… оня моментът, в който разбираш, че не е парно, а „кой е взел дистанционното“!
Стоях като статуя и си викам: „Боже, защо ми е това любопитство?“

Снощи късно вечерта чаках трамвая на спирката до площад „Македения“. До мен седна едно симпатично момиче и аз си казвам наум: „Моля те, да не ме хване смях… да не ме хване смях…“ — и тогава шофьорът обяви по уредбата: „Следващият трамвай е… след вас!“

Снощи на гаджето му викам:

Снощи от спалнята на съседите се чуваше „кълц… кълц…“ — една минута… — така и се разбра, че не е някой тържествен концерт, а оная кучка, дето си „панира“ боклука точно пред моята врата!

Снощи приспивам детето (5 г.) в легълцето и му давам целувка за лека нощ. То, още полу-заспало, изведнъж ме пита в просъница:

Аз, без да мигна, реших да го поуспокоя:

Снощи приятелката ми се появява облечена като строител и ми вика:

Снощи се събудих към три… и трите бяха от онези, дето „нищо не е станало“ — ама стаята им казва друго.

Снощи си легнахме с гаджето в колата — все едно сме на ремонт. Беше толкова неудобно, че през цялото време си мислех: „Може би е редно първо да пусна заявка на родителите… да дойдат и да ни оправят.“

Снощи си цъках TV каналите да ми минава времето и установих нещо страшно: единствените „истински“ забавни канали са порното. Там няма драми, няма стрес, няма политика, няма престъпления — само любов, химия и всеки 20–30 минути някой най-сетне се сеща за кого е. Викаш си: „Ей, колко лесно може да се живее… ако всичко се решава с монтаж и щастлив край!“

Снощи тъкмо се канех да заспя и като се замислих…

И тогава си викам: „Абе, няма да е сложно — като си свалиш рамките, всичко става по-ясно!“