А бе при вас тука в Пловдив кучетата са много, направете нещо, моля!
Разбираме, утре пращаме специалисти да ги кастрират.
Ама вие не ме разбрахте… те не ни лаят, те ни *следят*!
Ало, Жоро, ти ли си? Какво правиш?
Понасям тежестите на ежедневието… в момента не мога да говоря.
Какви тежести, бе? Нали си сам?
Ами не съм казвал, че са тежестите ми!
Ало, Марко ли е?
Да.
Айде довечера да се видим?
Грешният Марко сте набрал!
Чудесно! Точно заради това ми трябва вашият номер!
Ало, борба по телевизията ли е?
Шепнешком:
Да…
Ама защо шепнете?
Карам в час… не искам да ме чуят учителите…
Ало, госпожице, това поръчка за доставка ли е?
Не… защо?
Ами защото звучи, сякаш ме държите на линия, докато ви донеса пакетче.
Ало, доставка на пица по телефона ли е?
Не, пожарната е!
Ама аз ще си платя!
Айде, палавнико, продължавай—само да не запалиш телефона!
Ало, интернет ли е?
Не, тук е телевизия.
Няма проблем, и на вас да ви е*а майката!
Ало, как си, мой човек?
Зле, чух, че пак ще падне метеорит.
Ама и аз чух — затова реших да не го чакам.
И какво направи?
Провесих си ченето през терасата… да се напече на “последното сияние”, ако му падне светлината на мен, а не на земята.
Ало, к’во става?
Ами… пържа.
Ееее, гадост! Ама защо ми звъниш тогава?
Няма проблем, аз си приключвам!
Е*и му майката, как може да си такъв идиот?!
Е, ти пък не го ли правиш?
Правя го… ама не и докато говоря по телефона, малко уважение, брат!
Пич, я сметни: това е 200 кила мезе!
Оооо, не! Това вече е отвратително!
Аз съм мъж, имам нужди!!!
И на твоите нужди… не може ли някоя жена да ти отдели време, бе? А ние приятели от 10 години, аз да знам, че си такъв, а?
Баце! Правя си свински бут!
Ало, миличка, как мина?
О, страшна трагедия… пълна скука! Ако по-рано си бях намерила новия телефон, поне щях да си играя сама и да не слушам как всички се преструват, че им е интересно.
Ало, може ли да говоря с Тодор?
Кой ме търси?
Един негов колега.
Няма го.
А с кого говоря?
Със човека от охраната му, който уж “случайно” винаги минава, русокос и доста висок…
Ало, складът ли е? Обаждаме се от общината — не сте си платили таксата за паркинг!
Така ли? А за чий х*й да я плащаме, като ние си стоим и никой не ни пипа?
Ало, скъпи! Имам две новини — бременна съм!
И аз имам две новини — и аз не мога да намеря обувки по номер. Ай чао!
Ало, съседке. Гледам, че мъжът ти пак е заминал за командировка. Да дойда ли да се пошегуваме в леглото?
А бе, ей! Да ти приличам на прост*тка!?
Ама чакай малко… кой ти говори за пари?
Ало, туристическата ли е тая, дето пращат хора да си починат?
Разбира се, господине! Имаме Кипър — ол инклузив, самолет и всичко.
Хм… не, не ми се лети. Самолетите много ги разклащат.
Тогава Гърция с кораб?
Спокойно… корабите пък много потъват.
Добре де, в Европа с автобус?
Не ща автобуси — те се блъскат като нищо!
Значи остава една пешеходна екскурзия… с културен уклон.
О, това ми харесва!
Ама ходи у вас, бе… на майка си, в ж*та, пед*раст…
Ало… радиото ли е?
Да.
Искам да ви кажа отговора на въпроса.
Добре, задайте.
Първият човек излетял в космоса…?
Гагарин!
За малко да познаете Юрий Гагарин. Следващият въпрос: кой е композирал „Лунната соната“?
Бетовен!
За малко да познаете Людвиг ван Бетовен… А може ли и аз да ви задам един въпрос?
Разбира се.
Какво е това черно на жената между краката?
Съжалявам, от ефира не мога такова… това е… пу*ка!
За малко не познахте… МАЙКА ТИ ПУ*КАТА!
Ама ти мe разказваше, че ще ме обичаш цяла нощ, като истинско чудо!
А, драги… какво стана тогава? Защо мълчиш като риба?
Ама, че негодник! Изчука я и после изчезна!
Абе, още по-зле — заряза я и не стига, че го няма… ами и тя не го е изчука!
Анкета с българските мъже — бихте ли излезли на среща с българската „звезда“?