Мръсни
Родителите на младио Иванчо излезле на вечеря и той решил да „вдигне настроението“, като покани Марийка на гости. Тя дошла, сипали си компот, седнали и почнали да четат дълбокото Достоевски. Иванчо, докато уж философирал, реално започнал да си прави изводите по най-естествения начин — че романите може и да са тежки, ама само страстта е истинската драма.
И така, без много-много да се обяснява, започнал поход — първо в детската, после в спалнята, после в кухнята, банята, коридора…
Иванчо бил като развълнуван артист: въртял се и се раздавал, все едно е попаднал на турнир в огън и пламък. Марийка от кеф не знаела къде да си сложи усмивката, а Иванчо все повече и повече наближавал кулминацията, мъдрец като по учебник, ама с гръм и трясък.
И точно когато вече всичко било на ръба, входната врата хлопнала и на прага застанали шашнатите родители. Настъпи тишина като в библиотека.
Майката, ококорила очи и със свити джуки, изскимтя: