Редовният секс с една и съща жена започва като “романтика”, а свършва с “мусака” и вечните скандали: кой последен е ял, кой е забравил чиниите и защо пак няма сол.

Редовно ям лимони… затова за грип и „отказвам“ не съм чувал!

Редовно ям чесън. Затова за грип не знам нищо — и за с*кс само съм чувал.

Резултат от анкета сред жените на въпрос:
„Бихте ли правили секс, ако няма да изпитате оргазъм?“
20% – „Да“
20% – „Не“
60% – „И това оргазъм ли е или по-скоро някакъв подвид на мълчание?“

Реклама за презервативи, сръбска версия:
„Добро утро, млади дами! Спахте ли добре, мъжете ви какво правиха — ела, не се притеснявай. Ако не ви се раждат деца, ползвайте ‘Партизан’ — сръбска марка. Толкова е сигурна, че и да ви покани някой комшия на кафе… пак няма да имате деца!”

Реклама на клиника за лечение на мъжката потенция:

Реклама на мед:

Реклама на презервативи
„Ако искаш да ти е спокойна главата, не я вкарвай на риск — сложи я в торбата!“

Реклама на с*ксшоп:

Реклама на спирачки за велосипеди в Сърбия:

Реклама по телевизията:

Глас зад кадър:

Реклама:
Внимание! Имате тънки и слаби крака! Има решение от това положение!
Тези обувки са за най-добрите спортисти по канадска борба! Само за 25 лева ще си купите 5-те най-нови „подложки“ — и като почнат мачовете, ще ходите все едно сте на тепиха!

Реклама:

Рекламационка казва на приятелка:

Рекламация в зоомагазин:

Рекламен слоган:

Ремонт…
На всеки четиридесетгодишен блок му идва време да сменят тръбите за „води“ — не водите, де… а тръбите, че протичат. И това време дойде и за нашия блок… посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите дойдоха с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Първия ден — всичко свършиха. Толкова свършиха, че оставиха само дупки. По пода. По тавана. Като култура: „Топлофикация“, ама с дренажи.
Ден втори.
Почнаха „инсталацията“ и решиха, че тоалетното казанче е само излишна украса. Демонтираха го, сложиха нови ПВЦ връзки, намазаха с силикон… и изчезнаха, като че ли са обед. Връщам се — казанчето циментирано, а винтовете — още в найлончето. Замазката прилича на прическа „вихрен модерен обем“.
Изплювам нерви. Забранявам изхождането „до второ нареждане“.
Ден трети.
Викам на Пламен:

Той:

Аз:

Привечер ги засичам пак на входа.
Питам: „Готово ли е?“

Качвам се. Пускам водата пробно.
И при условие, че на тях пробното значи „катастрофално“, направиха така: вместо казанче — долно наводняване. Тече като отговор на въпрос, който никой не е задавал.
Спрях водата… и точно тогава от горе — водата в кухнята. Силна струя, пада, потъва в шахтата и заминава право към долния етаж.
Слизам след минутка, чувам отдолу:

Отговарям:

А Делиорманови пускат като за последно: „Се ла кухня!“
Междувременно блокът мирише… всеки си намира „банята“, която му е най-удобна. Ако Жлебова утре я видя да носи буркани от мазето, вече няма да ме учуди нищо.
Ден четвърти.

И като „оправили“ тръбите в кухнята отгоре, се сетили да „оправят“ и нашите. Рафтовете под мивката ги натрошили. Тръбите — не, тръбите „са стари“, казват.
Ама тоалетната… тоалетната няма право да се превръща в инженерно шоу.
Ден пети.
Тръгваме към подобрение. Или поне така мисля. Детето получава разстройство.

Връща се след малко — с два буркана компот от дренки. Ухилен до ушите:

Ден шести и седми.
Уикенд. Майсторите почиват. Ние — не.
Ден осми.
Тоалетната пак тече. Този път решавам да я оправя сам. Отварям казанчето…
Поплавъкът плува като бял кораб в буре. Счупили го. Първо не разбрах… После разбрах. Колко лесно се счупва нещо, което трябва да работи.
Ден девети.
Казанцето оправено. Светльо сменя връзките. „За всеки случай“ силиконира дебели тръбни връзки като че ли лекува карма.
Ден десети.
Отгоре крясъци. „Развод“ викат. После — трясък.
Аз — тъжно кимам в мивката, измивам си надеждите, изтръпвам.
Ден единадесети.
Започвам да се оглеждам в коридора все едно търся изход. Не говоря много с майсторите. Пускам „бойни маршове“ на главата си, за късмет.
Ден дванадесети.
Чакам къщата да се изпразни, парфюмирам се, избръсвам се, взимам вестник… и триумфално — първото нормално ходене по голяма нужда.
Пускам водата.
И вместо изтичане — връщане. Всичко се изстрелва обратно, право срещу логиката. Озовавам се в банята, мия се като след катастрофа. После с кофа чистя.
Пускам пак. Струята излиза на една педя и ако не я спреш веднага, става… биде. Професионално.
Глобул щял да предаде…
Ден тринадесети.

Намъква цяла мрежа от малки тръбички, сламки, шлаухи. Нарисува ми схема. На какво прилича — прилича на архитектура на „планирана грешка“.

Пробвам… и виждам как водата прави кръгчета по чинията като турист по атракция. Двадесет минути я гледам, пет минути — интересно. После ми се завива свят. Отказвам.
Ден четиринадесети.
Обаждам се на „в-к Позвънете“ — ВиК услуги. Дойде едно момче: млади ръце, скромни очи. Един час. Почти без пари. Тоалетната — готова.
А истината? Всичко горе е истински случай. Само фамилиите са сменени. И тоалетните чинии — също.
И оттогава, където отида, оглеждам всичко…
После хвърлям едно око на връзките — и си казвам: „Има ли варианти? Няма. Има ли идентични? Няма.“

Реплики на идеалната жена
1. Скъпи, сигурен ли си, че ще ти стигне бирата… или пак ще свършиш преди мача?
2. Като купуваме нов акумулатор, да вземем ли и чистачки, скъпи?
3. Няма ли да ходиш да пиеш бира с приятели—само да не закъсняваш, че ще ме чакаш пред блока.
4. От утре ще ходя гола из къщи—за да не се цапа пералнята с дрехи.
5. Толкова си сладък, когато си гладен—ама после да не се правиш на разсеян!
6. Искаш ли да гледаме мача заедно… и да не забравиш да ми носиш бирата?
7. Да се разходим ли из центъра, за да видим мадамите по улицата… аз ще оценя, ти ще носиш торбите.
8. Отивам да измия колата!
9. Обичам да си пипнеш колата в събота—можеш ли в неделя да ми помагаш да я оправим, че „само веднъж“ спря да работи?
10. Скъпи, ела да видиш—съседката пак си купи нови джанти… и пак без бельо!
11. Не, този път аз ще сменя маслото—ти само дръж телефона да записваш.
12. Майка ти поне има време за ремонти… а моите ремонти са все с теб.
13. Забрави 14-ти февруари—сега е време за автомобилното изложение!
14. Знам, че обичаш на годишнината да ходиш „на лов“… само този път да ловиш отстъпки в бензиностанцията, нали?
15. Стига, стига за театър тази вечер—вземи две каси бира, аз каня приятелка… да ни дегустира, докато ти „представляваш“.
16. Ооо, не ми се ходи на пазар—не искаш ли да отскочим до новия стриптийз бар? Ти избираш музиката.
17. Слушай, вече печеля достатъчно—защо не престанеш да ходиш на работа? Аз ще ти купувам бира на връщане… и ще ти кажа какво да носиш.
18. Господи, ако и тази вечер не ти духам, ще се самоубия… от смях, че пак няма да ме послушаш и ще паднеш на канапето.
19. Записах се на йога, за да мога да си слагам краката зад врата—само за да ти докажа, че „не ставаш“… ставаш.

Реплики на идеалната жена:
1. Скъпи, сигурен ли си, че бирата ще свърши точно като се напиеш?
2. Кои джанти да вземем за колата, скъпи?
3. Няма ли да отидеш да пийнеш бира с приятели, че у дома ми става скучно?
4. От утре реших да излизам гола само до магазина… да си вземем бира.
5. Толкова си секси, когато си гладен и не говориш за футбол.
6. Може ли да гледаме мача заедно, а после да пием бира… аз ще нося чашите.
7. Хайде да се разходим по улиците, да огледаме “мадамите”… аз само да си избера коя е по-евтина.
8. Отивам да оправя колата! Чудя се дали ще е по-бърза с още една каса.
9. Обичам ти да си цапаш ръцете в събота—в неделя ти купувам масло и бира.
10. Скъпи, ела да видиш—съседката пак простира чаршаф, без да го закопчава!
11. Не, този път аз ще сменя гумите… ти само дръж ключа и наздравиците.
12. Майка ти е по-умна от моята—каза ми да те пускам да излизаш.
13. Забрави за 14-ти февруари—предлагам автомобилното изложение. Там поне има вкусни бисквити.
14. Знам, че обичаш да ходиш на лов на годишнината… нали ще ходиш и тази година? Аз ще остана да пия бира и да чакам.
15. Стига, стига—тази вечер не ми се ходи на театър. Вземаме бира, един DVD за “екшън” и каним една приятелка… да ни гледа филма, не теб.
16. Ооо, не ми се пазарува… вместо това да отскочим до новия стриптийз бар? Ти си плащаш, аз си избирам.
17. Слушай, вече печелиш достатъчно—защо не спреш да ходиш на работа? Аз ще ти купувам бира на връщане… като те гледам.
18. Господи, ако и тази вечер не ти “викам” да спреш—ще се самоубия… от скука.
19. Записах се на йога, за да мога да си сложа краката зад врата… само за да ти не ти се разсейвам, докато пием бира.

Репортер: „Откъсна се парче от фасадата и само по късмет никой не го е усетил!“
Радиореклама: „Нашата работа е свършена—сега запечете и вашите проблеми!“
Футболен коментатор: „Топката мина ниско над тревата и играчът я спира с гърди… а после—светлинно ускорение към вратата!“
Прогноза за времето: „В източните райони облаците идват, но дъждът реши да си смени мнението!“
Надпис на микробус: „Денонощно транспортиране. За редовни—кифлички при плащане!“
Коментар на спортен журналист: „От този шпагат по-невъзможно накриво няма!“
Обява във вестника: „Търсят се младежи за монтаж на сандвичи—без опит, но с апетит!“
Надпис в ХЕИ: „Надзорът ще продължи—отровата за населението я раздаваме следобед.“
Спортен коментатор: „И ето го светло-синьото табло… дава само настроение, не и резултат!“
Реплика в чата: „Само мъже и жени сме се събрали—ама кой е кой, не се знае!“
„Поздрав за всички мои роднини!“
„Събранието ще се проведе в 21:00 ч… сутринта!“