Рускиня, живееща 30 години в България, разказва на съседката си от блока:

А той, вместо да се смее или да спре, почна да бута нещо към лицето ѝ — бута, бута…
Добре че попаднало в устата… ама ако беше в окото?

Руско селце по време на комунизма. Една бедна къщурка. Дядо и баба сами в стаята.
Бабата лежи на смъртно легло и с последни сили бере въздух, а дядото седнал до нея на едно трикрако столче — стиска ръката й нежно, гледа я със сълзи в очите и си шепне:

По едно време тя едва-едва продумала:

Дядото пребледнял и се изправил колкото може по-тихо, а после въздъхнал:

Какво да се прави — дядото се съгласил, разтворил мерака, оправил бабата както трябва и след малко вече си бил все едно нищо не е било: отишъл да се измие, пригладил се, излязъл от баничарницата и се връща…
И какво да види! Леглото празно. Бабата — никъде. Никаква следа.
Дядото се хванал за главата, разплакал се и почнал да вика:

Погледнал през прозореца… и какво мислите — бабата там навън, хванала метлата и мете като луда, че и пушек се вдига от прах.
Дядото се почесал замислено и рекъл:

Рядкост са мъжете, които се интересуват от ума на жена, когато тя вече е решила, че днес ще яде нещо… и то не с думи!

С времето фразата „лягай да те почвам“ се заменя с „страх ме е, че ще те почвам!“

С годините сексът става все по-разнообразно преживяване — всеки път “да”, само че с друг условие… и накрая разбираш, че най-много се променя не партньорът, а списъкът с правила.

С горната глава още правиш сметки как да заработиш, а долната вече си е купила касичка и я е започнала да изпразва.

С един колега не се бяхме чували с години. Звъни ми той — ама задъхан, развълнуван, все едно тича към съдбата си…
Питам го:

Той:

Аз:

С един приятел търсим мацка за тройка. Понеже всеки си има вкус, решихме да е компромис: едната половина руса, другата половина чернокоса, и за да няма спорове — да носи очила.

С едно гадже имахме толкова сериозни отношения, че дори когато мълчеше, пак беше като на сватба — все едно някой свири във фонов режим.

С жена ми се разбрахме да си изберем по един човек, с когото бихме си легнали, ако го видим на живо. Аз си казах: „Моника Белучи — работа да си свърша като хората.“
Тя пък: „Супер… аз избирам нашия съсед.“
Идва вечерта, аз гледам — разхождат се Моника Белучи. Усмихвам се, каня се…
А жена ми вече звъни на вратата: „Господине, извинявайте, може ли да извикате Моника Белучи? Един човек от нашето споразумение закъснява!“

С жените аз един номер си имам.
Питам ги: „Един сладък въпрос, мадам?“
И ако не ме удари веднага, значи е късмет —
отброя ги по смях: всяко пето „целувка ли?“… става „м@тай ме!“

С напредването на възрастта предварителните с*ксуални ласки започват да се изплъзват… и на тяхно място идват предварителните с*ксуални уговорки:
„Само да ти кажа — не ми се бърза, имам си упражнения.“

С напредването на възрастта при някои мъже започва да се наблюдава „нарушение на пътно-двигателния апарат“ — не че спират, а че все по-често първо питат коя е посоката към дома… и после чак тръгват.

С научна цел заселили два необитаеми острова:

След две години учените отишли да проверят резултатите.
На първия остров всичко било като по учебник — ред, чистота и спокойствие. Островът бил опасан с павирани алеи и изкопани канали, даже палмовите листа блестели, сякаш току-що ги били полирали.
В центъра имало огромен дворец. Охраната ги пуснала при владетелката — Жената.
Учените попитали как е успяла да организира всичко това. Тя се усмихнала:

После учените отишли на втория остров.
Там нямало нищо от реда — истински хаос. Изтръгнати палми, разровена земя и едно-единствено зелено дърво по средата, което все още стояло.
Около него се били скупчили всички жени и го клатели яростно, сякаш дървото било последната им надежда.
На върха, едва-едва, се виждало треперещо мършаво същество — мъжът.
Учените го гледали смаяно, а жените хором отвърнали:

С нетърпение чакам на пазара да пуснат надуваеми вуду кукли! Има едни хора, в които бих „пуснал“ не само игла… направо цялата вечер да им излиза парата!

С новия декемврийски брой на „Плейбой“ не само пускат снимки с „Мис Силикон“, ами и добавят подарък — комплект гумени накрайници, точно по мярка на силиконовия й бюст, за да е още по-„реалистично“ усещането при гледане.
Порно списанията пък вече минават на съвсем друго ниво — подаряват „здраво на брой“… като бонус към страниците.

С пазаруването трябва да се занимаваш бавно, спокойно и без вълнение. Ако не си купил нищо днес, спокойно — утре пак ще има разпродажби… и пак няма да вземеш нищо „умно“.

С ремък трябва да се занимаваш само в един случай — когато точно той ти падне в ръцете и си вършиш работата с него.

С такава заплата в отношенията си с жените можеше да си позволи само платени еротични сънища — останалото просто минаваше на “до сутринта”.

С тези маски, като никой не може да разпознае кой кого, ако случайно изневеря, ще се счита ли за изневяра или за „грешка по лице“?