Репортерка идва при семейство с много деца и развълнувано пита бащата:

Бащата се замисля и казва:

Репортерка пита един дядо на улицата:

Решавайки кръстословица, осмокласникът Гошко се замисли над: „Плод за Адам, с 3 букви.“ В интерес на истината, смокинята му хрумна последна…

Решавам днес да правя торта. И викам на милото:

След половин час:

Решавам кръстословица!

Оказа се, че е „магия“!

Решил Батман да си почине от всекидневното раздаване на справедливост и отишъл на риболов на язовир “Искър”. Наметнал въдицата, замятал замахнал… и ей така — дръпнало. Извадил някакъв златен шаран.
Шаранът проговорил с човешки глас:

Батман се замислил:

Тръгнал по улицата, срещнал първия човек — онзи се размърдал, погледнал го и изкривил уста:

Срещнал втори — същото. Трети — пак същото. Всички се хилят, сочат и мърморят.
Най-накрая го спрял една бабичка и с разтреперан глас, през сълзи, извикала:

Решил Лъвът, че гората много се е разпиляла и решил да я изчисти по “един образцов” начин — обявил Водопроводен ленински съботник и задължил всички животни да идват да мият, метат и дезинфекцират в събота.
Дошъл уреченият ден — всички се появили, само Заекът го няма. Лъвът се изнервил, викнал Рошавия Мечок и му казал:

Мечокът отишъл, но след малко се върнал сам.

На следващата събота пак събрание. Пак го няма Заекът. Лъвът пак ядосан, викнал Патицата:

Патицата отишла, върнала се след малко и задъхана казала:

Лъвът пребледнял, после се усмихнал на сила:

Дошла трета събота. Заекът — пак нула. Лъвът този път решил сам да провери и отишъл до хралупата. На вратата пак същата табелка: „Е*ем“.
Лъвът се навел, почукал — и щом вратата се отворила, вътре седял Заекът, още сънен.

Решил Супермен да си почине от всекидневното спасяване и отишъл на риболов край язовир „Искър“. Хвърлил въдицата, зърнал как водата се размърдва и—нещеш ли—уловил златна рибка.
Рибката се обърнала и проговорила с човешки глас:

Тръгнал по улицата, а който го срещнел, все извивал глава встрани и се смеел. На няколко пресечки го спрял един старец с парцалив калпак, разплакал се и задъхано изръмжал:

Решил един българин да участва в конни надбягвания пред кралицата.
Отива човекът, бяга, накрая го обявяват… **втори**.
Понеже е българин, не чака много — отива да му дадат наградата, гледа и почва да смята наум:

И ето какво му дават:

Той направо пребледнял от кеф, върти се и гледа напред-назад:

От трибуната обаче продължават награждаването:

Българинът вече кипи:

И тогава обявяват официално:

Българинът откачил и гръмко:

И от трибуната се чува глас:

Решил заекът да направи тоалетна в гората, че природата да не се цапа. Само че понеже бил за “комфорт”, сложил и тонколонка — да се слуша нещо приятно, докато човек си върши работата.
Новината се разчуло бързо и първи отишла мечката.

Мечката излязла цялата доволна, потупала се по корема и се разотишла. По пътя срещнала вълка и му разказала за “най-удобната тоалетна в гората”.
Вълкът веднага решил да я пробва.
Като дошъл неговият ред, заекът го попитал:

Влезнал вълкът. И времето започнало да минава като че ли на концерт. Заекът се понаместил, пуснал плейлиста… и минали, кой знае колко минути — докато вълкът излязъл.
Излязъл цялото червен, задъхан, с пот до ушите, а очите му — като на човек, преживял катастрофа. Заекът веднага притеснено:

Вълкът се мъчел да говори, но накрая едва промълвил:

Решил прасето да се пошегува с петела:

Решила една девойка да се омъжи за италианец. Майка ѝ, обаче, я предупредила:

Минаха години, животът беше като филм — с много жестове, много романтика, но все в рамките на правилата. Един ден мъжът се прибра, прегърна я и:

Тя пребледня:

Мъжът въздъхна:

Само че аз вече ти нося „десерт“… да видиш дали пак ти се намира „апетит“!

Решила, че в приказките щом целунеш жаба, тя се превръща в красив принц. Вика си: „Е, стига вече чудеса, давай!“
Целунала жабока… и нищо.
Целунала го втори път… пак жабок.
Трети път — и тогава жабокът с дрезгав глас:

Решили да сложат различни народи при една и съща „лабораторна” ситуация, за да видят психиката им. Ситуацията е: мивка до горе с мръсни чинии, една гола мацка (ама страшна работа), и маса с ябълка.
Първи влиза един англичанин. Започва да мие чиниите, после дава ябълката на момата. Тя хапва, оправят се, и комисията го пита:

Влиза французин. Отива директно при момата, почват нещата веднага — от край до край, после си разделят ябълката и накрая… мие чиниите.

Влиза Бай Ганьо. Комисията онемява. Първо дамата мие чиниите, Бай Ганьо я „чупи” отзад, после ръфа доволно ябълката. Когато всичко свършва, той въздъхва и обяснява на изумените европейци:

Решили леля и чичо да се “пробват” за последно, понеже вече им се смее целият квартал. Рекла леля:

Чичото упорит:

Сторено. Чичото стяга ластици, вързва ремък, пъха… В тоя момент единият “камък” прошепнал на другия:

Реших да отворя бар за бира. И понеже обичам да експериментирам, реших да го кръстя „Пин-пинг“. Бях страшно горд от творчеството си!... И после се сетих, че жените няма да могат да го намерят—защото „пин-пинг“ не се познава по пътеките, а по усета.

Реших да отворя магазин за парфюми и да го кръстя „Спрей-мир“, ама се сетих, че жените няма да го подушат навреме — ще го превърнат в масово купуване.

Реших да подобря с*ксуалния си живот. Чух две съседки да си говорят, че най-якият с*кс ставал, когато гол мъж мие чинии. Изкъпах се, избръснах се, сложих еротичен парфюм и отидох гол в кухнята.
Измих чиниите — нищо.
Измих чашите — нищо.
Измих тенджерите — пак нищо.
Изтърках и тавите, та да е “като по учебник”… нищо.
Накрая се огледах, погледнах към прозореца и си казах: явно трябва и жена, за да дойде оценката…

Реших да пробвам секс в тройка. Нали за разнообразие… Само дето и тримата бяхме с един и същ график — да, ама аз бях единственият, който се измори… от чакане.

Реших да се отърва от безкрайния шум от съседа на етажа — всеки ден мести мебели, сякаш прави ремонт на целия блок. Сложих стълбичка до входната врата и написах на стената:

Пешо най-после замлъкна… ама жена му втори ден не спира да звъни на вратата и да вика: