Мъжът влиза ухилен в кухнята, приближава на пръсти зад жена си и я „изненадва“ с едни нежни масажни докосвания точно там, където най-много ѝ се дразнят крушките…

Тя е на нож днес, но си върши домакинската работа и му отвръща сухо:

Мъжът гледал жена си в униформа на медицинска сестра и се възбудил.
Ама не заради самата униформа — а защото подсъзнателно си мислел: „Ето я… пак мирише на спирт, значи днес ще има много „лечебни“ неща.“

Мъжът е като Wi‑Fi — ако е „влязъл“ в режим на безразличие, само му пусни едно съобщение и веднага пак намира връзка.

Мъжът е като времето… особено в Лондон… Стане ли **вятърливо** — време е да влезеш вътре… да си търсиш правилния **слой**, че иначе ще те „духат“ цял ден.

Мъжът е като духът от лампата. Само че вместо желания — като му потъркаш фитила, започва да изпълнява поръчки: „Още малко… и готово!“

Мъжът е като картофите в чорапа — като го вдигнеш, всички веднага се сещат какво да правят.

Мъжът е като ключодържател — ако го държиш прекалено здраво, направо си сменя каишката и пак намира къде да се закачи.

Мъжът е като котка… ако не го галиш, ще се натиска да си вземе вниманието, па после ще се прави, че всичко е било по негово.

Мъжът е като мобилен оператор — всеки ден ти пуска “най-изгодната” оферта, ама услугите ги включва без да пита дали ти ти трябва.

Мъжът е като шишче — колкото по-добре го „отпечеш“, толкова по-сочно става.

Мъжът е най-прецаканото животно в света. Има чорапи, но без крака. Има часовник, но без време. Има ръце, но без работа — и всичко това, естествено, приключва с “утре”.
И може би затова повечето жени още не са омъжени — защото са разбрали, че за една фунийка сладолед няма нужда да си отглеждат цяла машина за “пак после ще се оправя”.

Мъжът има две глави — едната е за мислене, а другата е просто да му стои на раменете, за да не се губи стилът!

Мъжът има три фази в сексуалния си живот:

Мъжът каза на жената: „Край, вече няма да издържам толкова дълго.“ Тя само се усмихна и каза: „Няма проблем — тогава аз ще се върна при теб, за да си почиваш!“

Мъжът ми каза, че любовникът е „част от семейството“ — все пак само временно изпълнява задълженията на постоянния член. Нали затова е и „отличен кандидат“: сменя се, като му свърши срокът.

Мъжът ми си бутна чашата и тя падна под масата. Плези се да я вдигна, а аз му казвам: „Няма, пак ли ще го търпим? Всяка вечер му повтарям да не я оставя така!“ Обаче той почва да се прави на разсеян, а аз – на още по-разсеяна.
Докато се караме, звъни телефонът и синът вдига. Отсреща звъни баба и пита:

Аз казвам:

Мъжът нарежда плочки в банята и се мъчи да ги подравни, мери с нивелир и ги притиска.
Жена му стои до него и го пита:

Мъжът отива на свиждане на жена си в затвора:

Вижда, че тя е доста ядосана, и веднага пита:

Мъжът първо се преструва, че му трябват пари само за удоволствие — играе си с една топка. После решава, че две са по-„сериозно“ забавление. Накрая му писва и ги дава на някое любимо същество: да ги стиска „на аванс“… и после пак „на заплата“.

Мъжът се отпуснал удобно в леглото, с ръце зад врата, и наблюдава как жена му си слага крем. Намазва лицето… намазва шията… и накрая — слага обилно и на краката.

Тя го поглежда с неприкрит сарказъм: