Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
Млад мъж се запознава с красива девойка на плажа и започва да й прави намеци за неща, за които не се говори на висок глас.
Ако ме мислите за човек, който търси само кратко забавление, явно сте сгрешила — не издържа момичето.
Какво говорите? — възкликнал мъжът. — Аз не съм мислил да Ви плащам… просто смятам, че заслужавате да Ви се чака по-дълго.
Мръсни
Млад мъж се качва в трамвая и се настанява на мястото за хора с инвалидни колички. В същия момент контрольорът идва, поглежда го и с усмивка казва:
Извинете! Бихте ли станал от това място?
Защо? — пита мъжът.
Защото това е място за инвалиди с количка.
Хм… — замисля се мъжът. — А откъде знаете, че не съм аз?
Ами… като ви гледам… добре, няма как да не попитам — от кога сте с количка?
От днес.
Ама господине… мястото е за инвалиди, а не за инвалиди по повод наездени номера…
Мръсни
Млад мъж се разхожда из центъра на София точно в 12 без нещо. Среща го една миловидна девойка — с хубав глас, убийствен поглед и такава визия, че човек забравя за какво е излязъл.
Тя тръгва през улицата по единия тротоар, пресича — и той автоматично прави същото. Пресича по другия, нашият пак. Накрая тя прави крачка встрани, за да се разминат — и той пак в нейната посока.
Тя го гледа накриво, а той с най-сладкия си тон:
Извинете, госпожице… вие сте най-… най-… прелестното нещо, което съм виждал днес. Може ли да ви попитам нещо?
Питайте, господине.
Вие така ли случайно сте на обяд в 12:00, точно тук… или имате и други планове? Например… да ми направите една услуга?
Каква услуга?!
Една обикновена: свирка. Само една. След това отиваме до летището, качваме се на частния ми самолет, разхождаме се из Венеция, после Лондон, после Париж… по бутици, бижута, парфюми, рокли…
Понеже вие сте за всичко… това е.
Отнякъде се чува, съвсем спокойно мъжки глас:
И… **овчефки и овчефки**… ама запомнете: **тя ще откаже**, освен ако не е за храна.
Мръсни
Млад мъж се разхожда по Витошка точно в 12:00 на обяд. Насреща му една много приятна девойка — хубаво лице, стегната фигура, а погледът… направо те разбира. Минава тя по единия тротоар, нашият — и той така. Пресича по другия, и той пресича. Девойката отстъпва встрани да се разминат, и нашият — същата работа — все нещо да се засекат.
Извинете, госпожице… вие сте най-очарователното нещо, което очите ми са виждали. Може ли да ви попитам нещо?
Питайте, господине.
А сега, точно тук на Витошка, в 12 часа по обяд… искате ли да ми направите една „среща“?
Какво говорите?! Простак! Идиот! Аз няма да съм никаква… как да го кажа… евтина компания!
Не, не, госпожице, извинявайте! Не съм се изразил добре. Идеята ми беше: първо — в 12:00 тук да се видим. После — да ви взема до летището, да качим на самолет… частен, разбира се. След това — Венеция, после Лондон, Париж… разходки, бутици, бижута, парфюми, рокли… всичко, каквото пожелаете.
Отнякъде се чу тихо, почти от въздуха:
И „среща“, и „среща“…
Мръсни
Млад мъж се разхождал из планината и, естествено, се объркал. Лутайки се с часове, най-сетне стигнал до една стара къща в мъглата. Почукал плахо.
Открехнала му врата — възрастна жена с необичайно строг поглед, с бяла коса чак до кръста и чело, сякаш винаги е мрънкала на някого.
Може ли да пренощувам у вас? — попитал той.
Можеш — кимнала тя. — Но има едно условие: ако дори с един пръст докоснеш дъщеря ми, ще те подложа на най-жестоките „китайски мъчения“.
Добре… — промърморил младежът и влязъл.
Вечерял с широко отворени очи. Дъщерята, от своя страна, го гледала също толкова напрегнато, сякаш и тя си броеше минутите. Той се насили, остана приличен, нахрани се и си легна.
През нощта обаче желанието го смачкало като пръстен в джоба и той решил да „поеме риска“. Намъкнал се тихичко към стаята ѝ — надявайки се, че старата няма да разбере.
На сутринта се събудил от тежест. Нещо студено лежало върху гърдите му. Вдигнал поглед и видял голям камък с надпис:
„Китайско мъчение номер 1 — камък върху гърдите“
Каква трагедия… — присмял се той. — Ако това е „най-жестокото“, няма от какво да се страхувам.
Стиснал камъка и го изхвърлил през прозореца.
Точно тогава забелязал втора бележка:
„Китайско мъчение номер 2 — камъкът беше вързан за… левия ти… разум“
Въжето било опънато до крайност. Младежът пребледнял, погледнал въжето, после небето и си казал, че предпочита да загуби малко достойнство, вместо много части от тялото.
И в паника — скочил през прозореца.
Паднал право върху надпис, изписан на земята:
„Китайско мъчение номер 3 — десният ти разум е вързан за крака на леглото.“
Мръсни
Млад овчар се оженил. Само че бил ужасно “уморен” в главата и не знаел откъде се започва работата с жена си. Пробвали да му обясняват приятели, роднини, съседи—нищо, все едно говорели на галактически език.
Накрая се принудил да отиде при доктор. Докторът го погледнал спокойно, взел бележник и започнал бавно, подробно и от всички ъгли да му обяснява какво, как и защо. Овчарят кимал, слушал… и нищо не зацепвал.
Докторът вдигнал ръце, точно когато видял през прозореца две деца да тичат и да се блъскат пред входа.
Ама ела сега! — извикал той. — Виждаш ли ги тия две хлапета?
Виждам ги.
Ще правиш същото с жена си.
Овчарят се разплакал от благодарност:
Докторе, благодаря ти! Жив да си!
След време двамата се засекли на пазара.
Как е? — попитал лекаря.
О, докторе… супер е! Жена ми много я харесва! Само дето в началото пак се получава: първо бой изяжда тя… докато я изкарам навън да тича с мен.
Мръсни
Млад стажант-лекар за първи път води секцио. След като всичко минава успешно, наблюдаващият го старши лекар, акушер-гинеколог, го потупва по рамото и казва:
Браво, колега! Само едно да знаеш: при новородените се почуква и се пляска по крачетата… не по корема на майката!
Мръсни
Млад фермер търси специалисти за фермата си. Явява се един и се представя за зооинженер, като между другото добавил, че „вързва“ и от езика на животните. Фермерът се усмихнал, хванал го под ръка и двамата тръгнали да разгледат стопанството.
Минават край майка свиня с малки прасенца. Тя грухти и човекът се навел и обяснил:
Казва, че се е опрасила с десет. А тук… броят е девет. Значи още едно сте го взели.
Фермерът мигнал и спокойно:
Да, правилно. Дойдоха роднини и решихме да ги посрещнем подобаващо.
По-нататък минават край овца, която блее, надрасква с копито земята и се държи странно. Зооинженерът се заслушал:
Абе, тя казва, че агнето е заклано. „Едно беше, сега го няма“…
Вярно — кимнал фермерът. — Нямахме как, жена ми замина за работа, аз гледам да не се оставя фамилията без мезе.
Накрая стигнали до една коза в задния двор, която врещи като за световно. Пъхнала муцуна през оградата и човекът се слисал:
Тя… тя казва, че някой е „пипнал“ козата!
Фермерът го прекъснал:
Не се шашкай. Нека си врещи — командировката беше дълга… а аз, признавам, малко прекалих с ракията.
Мръсни
Млад, готин офицер от разузнаването се жени за дъщерята на шефа си. На следващия ден го викат в управлението:
Предстои ви сериозна задача. Вашето прикритие: вие сте млад скучаещ наследник, живеете в квартал „Люлин“, цял ден пиете кафе, вечер ходите по барове, карате скъпа кола и се правите на много зает. След 20 години ще получите задачата си.
Младежът толкова се зарадвал, че наел купон с приятели. Напил се и рекъл:
Тъщата-да-му-е! Да вземе да ме праща при тях по най-бързия начин: направо в Люлин да ме „вкючват“!
На следващия ден пак го викат в управлението:
Вашето прикритие се променя. Заради една административна грешка вече сте обявен за „неуспорим провал“. Вие сте едноок… и живеете във „Факултета“. Изхранвате се с комплименти и случайни услуги. След 20 години ще получите задачата си.
Мръсни
Млад, неопитен и току-що “пуснат”, един сперматозоид си плувал весело и си махал с опашка, все едно му е празник.
По едно време видял един по-възрастен и муден сперматозоид — и решил да го пита за живота, за бъдещето, за всичко.
Здрасти, батка! Ти нали си по-опитен… кажи ми какво точно да правя? Че не ми е много ясно… Можеш ли да ме научиш?
Спокойно — рекъл старият. — Няма нищо сложно. Щом се отвори “вратата”, тръгваш смело напред с всички сили. Пред теб ще изникне едно такова… голямо и лъскаво. Питаш го: “Ти яйцеклетка ли си?” Ако ти каже “да”, значи е твоят момент. Влизаш — и край, разни подробности после.
Младият кимнал, стегнал се и когато коридорът се “отключил” — хоп! — полетел като по филм.
Наближава голямото и лъскавото…
Ти яйцеклетка ли си? — изкрещял той.
Оттам се чува оглушителен глас:
Абе оставете ме на мира, бе! ХЪЛМЕРОК СЪМ АЗ! ХЪЛМЕРОК!
Мръсни
Млад, свеж и току-що “тръгнал на път”, като си плуваше весело и си размахваше опашката, гледа си кефа. Но срещна един стар и опитен сперматозоид и реши да го спре:
Здрасти, батка! Можеш ли да ме посъветваш… Какво точно се прави? Нямам идея, честно. Можеш ли да ме научиш?
К’во толкова, бе човек — казал дядкото. — Всичко е ясно: щом се отвори коридорът, тръгваш напред с всичка пара. Напред ще има едно голямо и черно… и само го питаш:
Ти яйцеклетка ли си?
И ако ти каже „да“, значи се прибираш вътре и там ще ти обяснят всичко както трябва. Речено-сторено.
Дойде моментът. Коридорът се отвори. Младокът — пльос, плува като невидял — наближава… гледа: голямо, тъмно, криво-ляво и опасно.
Ти яйцеклетка ли си?! — изкрещял той.
Отсреща онова само се нацупило и му избухнало:
Абе оставете ме на мира, бе! КЛЪНКОВЕ СЪМ АЗ! КЛЪНКОВЕ!
Мръсни
Млада актриса се допитва до по-опитна колежка:
Предложиха ми първа роля. В сериал е, ама се чудя дали да го приема… Май ще ме „порежат“ още в първия епизод.
Е, голяма работа. На мен не ме порязаха — направо ме отрязаха още на кастинга.
Мръсни
Млада актриса се оплаква на по-опитна колежка:
Предложиха ми главна роля в нов сериал, ама се чудя дали да се навирам. Поне от прочетеното ми се струва, че ще ме „тестват“ още в първия епизод.
Е, кво толкова? На мен ме „тестват“ още на прослушването — само че с по-малко светлина и повече нерви.
Мръсни
Млада булка се оплакала на майка си:
Мамо, откакто се омъжих, мъжът ми все нещо “разпределя” — ама не за мен, а по работа и с колеги!
Скъпа, като си лягате довечера, му “нареди” едни срокове и понятия като на самия офис.
Легнали си, а тя започнала:
Начисляване утре, одобрение вдругиден, плащане — до петък!
А записа… къде да го сложа?
Мъжът се объркал, погледнал я и промълвил:
Ти май нещо… не по процеса говориш.
Тя се усмихнала:
О, процеса си е процеса, само дето този път аз съм мениджърът… и развалям графика ти!
Мръсни
Млада влюбена двойка отива на гости на село и се заключва в стаята си — не излизат почти цял ден, чак на третия. Бабата тропа на вратата и вика:
Ааа, момчета, хайде де, не сте ли гладни вече?!
Младият с доволна физиономия:
Ние се храним с меда на любовта...
Бабата въздъхва:
Е, щом си намирате мед, добре — само не мърсете кошера и не лепете капките по прозореца, че кравите ми почват да се облизват!
Мръсни
Млада германка се омъжила за турски гастарбайтер. След сватбата, точно преди първата брачна нощ, майка ѝ ѝ казала строго:
И помни, дъще: ще му даваш само на едно място!
Мина година, минаха две… и един ден турчинът се обръща към жена си:
Жена, стига толкова на едно място. Да сменим малко!
Ааа, не! Мама ми каза изрично само на едно място!
Добре де… дай другото място, а на мама кажи, че и тя трябва да роди по още едно дете, та да не остава само „едното място“ за нас!
Мръсни
Млада дама влиза при гинеколога. Докторът решава, че е напрегната и решава да я разведри:
Госпожице, знаете ли как се правят памучните тампони?
Не, докторе!
Представете си голям цех, пълен с мека памучна вата. Едни работници я навиват, пъхат я в специални форми, после я подреждат… и чакат да стане идеално гладка.
Дамата започва да се смее.
Защо се смеете?
Представих си как ги „подреждат“… и си казах: „Това вече не е цех… това е събрание на съвестта!“
Мръсни
Млада дама на 25 години от интелигентно семейство с две висши образования и леко недоспани мозъци заявява, че иска да се запознае с мъж — млад, умен, да чете книги, да спори за изкуство, да познава философите, особено Кант и Ницше, и най-вече да е несъгласен с Дарвин, че „маймуните се развивали“.
Той трябва да намира дупки в Айнщайн и да обяснява как теорията на относителността е „неотносима“.
П.С. Пишете по-бързо, защото много ми се иска да се запозная… ама не чак толкова философски.
Мръсни
Млада дама публикува статус във Фейсбук:
Някой ме нарече „живо проклятие“… По-неточно описание за мен не бях виждала досега.
Отговорът на млад господин:
Напълно съм съгласен. Само дето проклятието не убива — просто всички започват да оправят живота си… срещу вас.
Мръсни
Млада дама се хвалеше, че вече има „преминати“ години—защото се облича с такава класа, че всички мъже я гледат с уважение, а после се съблича толкова ловко, че дори гардеробът аплодира.