Млада монахиня се прибирала към манастира. Настигналa я лека кола, шофирана от свещеник.
Сестро, качвай се! Аз отивам насам, ще те закарам.
Благодаря, отче.
Като се настанила, пътят се разклатил и монахинята се подпряла леко… точно така, че се показала част от чорапа. Отчето подскочил и веднага посегнал да оправя „нещата“.
Извинете, сестро… това ми е греховно недоглеждане.
Няма нищо, отче. Само си спомнете псалм 105…
Продължили пътуването. През следващите завои все нещо „случвало се“ — понякога от колата, понякога от пътя, понякога от свещеника. Отчето всеки път посягал, мигом се извинявал и казвал:
Сестро… извинете! Псалм 105…
А монахинята, с напълно хладен тон:
Спомнете си псалм 105…
Най-сетне стигнали манастира. Свещеникът едва не паднал от колата и се втурнал към параклиса да го рецитира. Гласел с пълно усърдие:
„Продължавай все по-нагоре… и ще получиш блаженство!“
Мръсни
Млада репортерка взима интервю от 110-годишен старец. Намира го в двора—цепи дърва, а работи като за двама, че и отгоре.
Дядо, как издържа толкова години? Сигурно никога не си ял вкусни работи?!
Напротив — казва старецът и посочва купища буркани до плевнята.
Виждаш ли ги? Всичките са „домашно“.
Да.
Е, значи си представяш… изядох ги всичките, ама пет пъти повече бяха рафтовете, преди да почна.
Добре де… тогава сигурно никога не си пил алкохол?!
О, точно обратното! — и махва към една река, която минава край двора.
Виждаш ли реката?
Да.
Три дена да тече, пак няма да докара толкова, колкото аз съм „докарал“ в себе си.
Ха… тогава със сигурност никога не си правил… онези работи, дето остаряват мъжете?!
Старецът поглежда към високата круша, на която висят парцали.
Виждаш ли това там?
Да…
Това не са парцали. Това е… как да го кажа… „остатъкът“, който Смъртта забрави, когато дойде да ме вземе. Толкова „се размахах“, че си тръгна с нея, та се принуди да се върне за си… и междувременно аз си намерих сили да продължа да живея.
Мръсни
Млада румънска двойка се жени. Отиват при свещеника да им разясни въпросите за възпитанието и морала:
Никакви свирки! — казва им той.
Това ли не е морално?
Не е. Не е прилично.
А песнички?
Песнички може… все пак трябва радост да има в къщата.
Добре, но какви песнички?
Романтични. Например — тя пее, той свири.
А обратното — той пее, тя свири?
И така може.
А марш?
Марш не може! Вие като почнете с марш… и до свирките ще ви докарат!
Мръсни
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали на тревата, отпуснали се и си припомнили времето, когато още не били семейство. До тях шестгодишният им син строи “път” от камъчета и ровичка в хладилните си мисли:
Тате… мамо… помните ли онзи ден? Казахте, че сме били тук преди пет години!
Да, миличък — обясни бащата, — тогава бяхме дошли само като двама приятели и точно тук… нямахме търпение да се “официализираме”.
Аз къде бях по това време? — веднага го пита детето, без грам притеснение.
Как къде беше, зайче… — усмихва се майката. — На идване те водех аз, на връщане — баща ти.
Мръсни
Млада, много надъхана селянка води прасето си при селския нерез. Седят при ветеринаря и гледат как започва „работата“. По едно време момичето пита:
Докторе, как нерезът разбира, че свинята го иска?
По миризмата — казва ветеринарят.
Две минути пауза.
Абе, докторе… на вас нали не ви е запушен носът?
Мръсни
Млада, симпатична девойка търси романтичен младеж, който да я отведе на далечно и екзотично пътуване. СТАР не се предлага—иска ми се поне да е наистина “далечно”, не “от кухнята до хола”.
Мръсни
Младеж в аптеката:
Тези ваши хапчета много лесно подскачат! Дайте ми книга за оплаквания!
Пенсионер от опашката се обажда:
Момче, пиши и че се и начупват… като ги пускаш на пода.
Мръсни
Младеж влиза в аптеката и с пореден път се прави на „сериозен“ купувайки презервативи, после почва да ги сменя като в щанд за сладолед:
Ягодов… после шоколадов… и накрая ванилов.
Нетърпеливата продавачка го гледа и въздъхва:
Момче, вие не правите ли компот… ами направо сладкарница сте!
Мръсни
Младеж влиза в бар и вижда бившото си гадже. Отива при нея и казва:
Знаеш ли… снощи се запознавах с нова и през цялото време мислех за теб.
Няма ли как да не си мислил за мен? — пита тя, усмихната.
Е, имаше. Просто си мислех, че поне ако ме разкара бързо, пак няма да е толкова жалко.
Мръсни
Младеж влиза в бар, вижда много красива мацка, отива при нея и казва:
Здравей, секси, искаш ли да те опозная по-близо?
Мацето става, удря го с лакът в стомаха, той се свива, тя взима бутилка от бара и му я разбива в главата — той пада. Тя почва да го рита, докато той престане да мърда… После се дръпва малко по-надалеч. След няколко минути младежът става, одраскан, с наведена глава и казва:
Добре де… а сега поне можеш ли да ми направиш една услуга — да ми спестиш поне пет минути, да се разбере, че вече ме опозна?
Мръсни
Младеж влиза в зоомагазин, наднича в клетките и си вика наум: “Е, каквото и да е…”. Обаче на един клон точно отпред седи папагал — като изключителен професионалист, все едно го чакат за интервю. Младежът се навежда, оглежда го… и забелязва, че папагалът няма крака. Пича се зачудил на глас:
Ей, горкото… Как така някой папагал без крака ще си живее нормално?
Папагалът, без да мигне, отвръща:
Ами така съм роден. Дефектен съм. Нали разчиташ на късмета… е, при мен е в цената.
Невероятно! — очудил се младежът. — Ти говориш, а и ме “разбираш” още преди да съм задал правилния въпрос!
Разбирам и дори съм се научил да предвиждам дилемите ти — казал папагалът. — Въпросът ти е “как се държиш на клона”, нали?
Е… да де. Как го правиш, като нямаш крака?
Папагалът се засмива:
Виж сега… има едни начини. Омотавам се около пръчката. Стискам там, където не се говори с думи. Не можеш да го видиш заради перушината. Но ефектът е топ, не се отпускам — както трябва.
Абе… — младежа се разсмял, — наистина ли можеш да говориш смислено на български?
Говоря български, сръбски, английски и испански. Мога да споря компетентно за политика, религия, спорт… даже и за философия. Особено добре разбирам от орнитология. Купи ме и ще имаш компания.
Младежът погледнал цената на етикета — 1000 лева — и въздъхнал:
Извинявай, но… аз не мога да си позволя това.
Папагалът се наклонил напред, шепнешком:
Псссст! Дефектен съм. Никой не ме иска, защото нямам крака. Ти можеш да ме вземеш и за сто… Само се спазаряй с продавача. Той обича номерата, нали?
Младежът предложил сто лева. Продавачът кимнал, дал папагала и младежът си го прибрал. Първата седмица — супер: папагалът забавен, умен, съчувства, разбира всичко, хуморът му е на ниво. Младежът направо бил във възторг. Една вечер се прибрал, хвърлил ключовете и папагалът му викнал:
Пссссст! Ела тук, бързо! Не знам дали да ти казвам, но… става дума за жена ти и пощальона.
Младежът пребледнял:
КАКВО СТАВА?!
Ами — казал папагалът — днес, когато пощальонът мина, жена ти го посрещна на вратата с една прозрачна черна нощница. Отвори… и край. Пощальонът влезе, взе я… и започна да я целува и гали по цялото тяло.
Младежът избухнал:
НЕЕЕ! И тя… позволи ли?
Позволи — спокойно потвърдил папагалът. — После пощальонът продължи, тя се смъкна на колене… и…
ИИИ??? — младежът почти се разплакал.
Папагалът се замълчал, огледал го с мъдър поглед и отсекъл:
Убий ме, ако знам! Стана ми и… паднах от клона.
Мръсни
Младеж води девойка вкъщи. Пийнали, потанцували, смъкнали се в леглото. Младежът я по гръб и започва, без да спира — час, час и половина, два… Накрая се изправя, издухва се и казва:
Такааа… Аз тия дни няма да се показвам.
Девойката, обидено:
Време ли е да си ходя?
Не! Обръщай се!
Мръсни
Младеж води приятелката си у тях за пръв път. Още на прага започват страстите и тя му казва:
Ако искаш, аз ще съм отгоре.
Не, аз ще съм отгоре. Така ми е свикналo.
Как така? Нали каза, че съм ти първата?
Да… Ама забравих да ти кажа, че работя в една морга… и там винаги аз съм отгоре.
Мръсни
Младеж и девойка правят каквото правят само в любовта. В най-сублимния момент на младежа му се появява спешна нужда от тоалетната. Става той, оправя си дрехите и казва:
Отивам до тоалетната. Връщам се веднага, скъпа. Ти дръж мотора включен.
А девойката, с усмивка и жар:
О, не се притеснявай… Аз ще държа пръста си на бутона за старт, че да не губим време!
Мръсни
Младеж и девойка пътуват във влака в едно купе. Девойката решава кръстословица и пита младежа:
Забелязвате ли, пръчка за писане, с три букви, последната е „М“?
Молив!
Е, чудя се… а имате ли гумичка?
Мръсни
Младеж и девойка са на дискотека. Девойката казва:
Искаш ли да си играем на „думички“, ама да са доста смели?
Добре, ама как се играе?
Аз казвам: „Казвай истината…“ и ти веднага ми казваш най-голямата си тайна.
Разбрах!
Давай — аз съм готова.
Абе… истината е, че ми е… — и тук ме поглеждаш така, че да се стопя.
Ей, това го мога! Хайде, продължавай!
А ти само… спри да се правиш на невинна и ми кажи: „Не мога да се сдържа…“
Точно така! — усмихва се тя. — А сега ти вече си ред… Хвани ме за ръката, целувай ме по челото и после… не ме пускай!
Мръсни
Младеж и девойка се натискат в полутъмен бар. Шепнат си нещо, и девойката пита бармана:
Извинете… имате ли спрей против миризми?
Не.
Младежът (с надежда):
А случайно имате ли приятели наоколо да кажат, че това е… от цигара?
Мръсни
Младеж и девойка станали гаджета. Момчето завело момичето у тях да вечерят. Седнали, яли, смях — уж всичко нормално, докато по едно време девойката не се стреснала и не почнала да се мъчи да се оправдае, ама явно нищо не става. В един момент просто — край. Изпуснала се и то доста звучно. Бащата на момчето погледнал към кучето под стола ѝ и спокойно казал:
Мони!
Девойката се стегнала, поизчакала, поуспокоила се, и след пет минути пак същата работа. Бащата пак:
Мони!
Този път девойката вече била спокойна, защото явно кучето “се справя”. Пуснала си съвсем спокойно след малко поредното, още по-обилно… Бащата се изправил, погледнал я и изсъскал:
Мони, стига толкова… преди да си се усмяла и тя да се изстреля отгоре ти!
Мръсни
Младеж и девойка — пробвали всичко: сладко, лудо, каквото се сетиш… и накрая така им писнало, че се чудят к’во да правят, та чак им станало смешно от скука. По едно време младежът вика:
Абе, да ти кажа… казаха ми, че много било секси да тесят ябълки с лед по гърба… само че трябва някой да ти го „направи“ чак до край.
Девойката се наострила и си мисли: *ей сега, тия ще ми паднат*.
Обаче ти ще си първи — казала тя.
Ок — рекъл младежът. Станало момичето, взела една кофа лед и започнала… стигнала до край, понадигнала, разкрасила, направо като в реклама. Младежът няма къде да мръдне, кляка, наляга… и опитва, ама все не става. Кофата се оказва празна, ледът свършва, стойката не държи — пак опитва, пак не става, накрая само простенва: