Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
Министерството на труда и социалните грижи (МТСГ) и финансовото министерство си спорят как да решат проблема с дефицита.
МТСГ предлага да се пре*ат всички разходи, а финансовото министерство веднага възразява: „Не бе, не всички — само тези, дето не са по сметката…“
Мръсни
Минувач:
Любовта това е болест, трябва да си на легло.
Лекарят:
Не-е, не е болест. По време на любовта се полагат толкова усилия! Това е работа.
Инженерът:
Каква работа е това. Всички лежат, а апаратът на производството си стърчи! Това е процес.
Прокурорът:
Какъв процес бе. Единият дава, другият взема. Това си е рушвет!
Адвокатът:
Никакъв рушвет не е. И двете страни са доволни. Това е изкуство.
Комикът:
Да бе, изкуство… Като няма публика, какво изкуство е? Това е наука!
Професорът:
Никаква наука не е, защото аз го не мога, а всеки студент го прави с лекота. Това е сделка.
Евреина:
Каква сделка, като влагаш повече, а изкарваш по-малко. Това си е чист грабеж…
Мръсни
Минувач:
Пиенето е болест, значи трябва да си на легло.
Лекарят:
Не-е, не е болест. По време на пиенето се полагат усилия! Това е работа.
Инженерът:
Каква работа е това? Всички стоят, ама чашата се движи — напред-назад. Това е процес.
Прокурорът:
Какъв процес бе! Един налее, друг отпие — това си е подкуп!
Адвокатът:
Никакъв подкуп не е. И двете страни са доволни. Това е изкуство.
Актриса:
Да бе, изкуство… Като няма публика — няма стойност! Това е наука!
Професорът:
Никаква наука не е, защото аз го не мога. А всеки студент го прави с лекота. Това е сделка.
Евреин:
Каква сделка, бе? Влагаш повече, вадиш по-малко… Това си е най-обикновен грабеж…
Мръсни
Минусът на това да си закараш ново гадже на първа среща е, че се чувстваш като строител. Чукаш, чукаш — и накрая се оказва, че не е врата, а е “разписана” сцена.
Мръсни
Минута е много. Въпрос на зрител:
Що е то „бави“?
Започва броене. Досадното човече на Минута е „Много“ казва:
Абе, сега ли трябва?
Състезателят започва да мисли. Мисли, мисли… Остават 10 секунди. Човечето:
Няма време!
Състезателят изнервено:
Трай бе! Дай ми поне една дума да я смилам!
Водещият:
Е, защо не ръкопляскате?
Мръсни
Минута е много. Въпрос на зрител: Що е то „мину-та“?
Започва броене. Досадното човече на „Минута е Много“ казва:
Абе сега?
Състезателят се замисля.
Замисля се, замисля… Остават 10 секунди. Човечето:
Няма време!
Състезателят изнервено:
Трай бе! Да ти го наложа в устата!
Водещият:
А бе хора, защо не ръкопляскате?!
Мръсни
Минута е много. Въпрос на зрител: Що е то „минута“?
Започва броене. Досадното човече на „Минута е Много“ се изцепва:
Е, хайде де, сега ли?!
Състезателят се съсредоточава.
Мисли, мисли… Остават 10 секунди. Човечето:
Няма ти време!
Състезателят изнервено:
Трай, бе! Какво ми обясняваш — дай ми го минутата в чинията!
Водещият:
Абе хора, защо не ръкопляскате?!
Мръсни
Минчо и Мичето решиха и те да разнообразят с*кса, ама решили да е “игриво” — с игри. Само че кавгата почна още преди да стигнат до каквото и да е. Минчо се направи на “Гошо Фитнес” — потник, ластици, смарт часовник, и даже метна слушалките през врата, като да е инструктор.
И първата му реплика беше:
Абе, госпожо… вие клекове правите ли ги, или само си ги обещавате?
Мръсни
Мислете за сметките — водят до внушение!
Първо ви убеждават, че “само малко” е, после ви внушават, че “така си трябва”… и накрая идва диктовката: „Утре плащаш, нали?“
Мръсни
Мислех да пиша на ЕДНА, ама като гледам — САМА си харесва снимките и СИ праща сърчица. Аз си викам: „Ей, заeби… ТЯ ще СИ пише. Мен да ме няма…“
Мръсни
Мислех, че жените се правят на обидени, когато им кажеш само “здравей”. А после разбрах — озлобяват се още повече, когато им кажеш направо: “Нямам време, само кафе, край.”
Мръсни
Мислех, че след вазектомията ще съм напълно безопасен и че жена ми няма как да забременее. Е, оказа се, че не е невъзможно… просто детето вече няма да прилича на мен — защото сменя кожата си, не възможността ми.
Мръсни
Мислех, че съм най-невероятният любовник, докато не разбра, че приятелката ми има астма… и се оказа, че не „дишам“ — ами „я задъхвам“!
Мръсни
Мисли на мъж:
Да бръсна ли долу… Защото когато съм развълнуван, така или иначе изглежда все едно Гарфийлд е решил да влиза в спецчастите.
Мръсни
Мислите, че хомосексуалистите не ги взимат в армията? Взимат ги — и то веднага. Само дето като се разпишат, вече никой не казва „кандидати“, а „кандидати-командири“!
Мръсни
Мислите, че „женкар“ е неустоим и харизматичен мъж? Не бе… Това е човек, който няма гръбнак — и щом му кажеш „не“, той казва „добре“, усмихва се и веднага моли за още!
Мръсни
Мисля, че вече всички сме наясно. Пената е дал инструкции на Марков, ама не за футбол, а за хаос:
1. Падаш в първия мач с много — да те броят за аутсайдери.
2. Събираш играчите в банята и бой по каските — „да се стегнете психически“.
3. Втория мач биеш с много.
4. После вкарваш всички в басейна на хотела и каниш журналистите на по едно — „да има какво да пишат“.
5. За третия мач срещу тях трябва да е тотално объркано: или баня, или басейн — да не знаят дали е подготовка или репресии.
6. За четвъртия мач с Германия нямаме притеснения — там вече се ползват инструкциите: „айцу-цвайцу-драйцу…“ и всеки знае какво следва.
7. За петия мач най-важно е съдията да не е пед*рас.
8. А за шестия мач — дано само да не са шведите.
Мръсни
Митко работеше в един женски колектив. Всички отдавна знаеха, че той си пада по модата, само Митко не знаеше… че бюлетинът за „кой носи последната тенденция“ всеки ден се праща на шефката.
Мръсни
Митре бил женен от година, ама вече почнал да хвърля поглед в сестрата на жена си. Много му се искало, ама го било страх да не се разчуе. Накрая измислил хитрина. Пратил воловете да носят чували брашно, та щял “уж” да ходи да ги остави в другото село.
Изкарал каруцата извън селото, па се върнал пеша, покатерил се на тавана и завикал право към комина:
У-у-у… хорааа! Аз съм дух-измамник! Ако не давате таз нощ манджата на баба ми… ще ви объркам къщните работи, ще ви скъсам нервите и да ви е страх да мигнете!
У-у-у… и още нещо! Да викнете балдъзката да дойде при мене, че иначе… у-у-у… няма да ви е на добро!
Слязъл, метнал си шапката и заминал с каруцата на брашното. Минали два дни — връща се, а в къщата… тишина до скъсване.
Кво става бе, хора? Нещо болни ли сте?
Мани… мани! Не питай.
Ама ще пукнете от любопитство, де!
Не, не… — прошепнали всички. — Той ти като излезе, и тоя… дето в комина викаше… духът… дето рече, че ще ни обърка целия живот, ако не “услужиш” балдъзката…
Сакън, хора… — Митре се оправдал. — Как така… аз дух не съм! Аз само брашно ходих да оставя!
Е, ама ние вярвахме, че ако не стане, ше стане беля… — рекла бабата.
Ти си ни била последна надежда…
Ясно — въздъхнал Митре. — Значи… всички ще умрем, ако не…
Ба що не размишлиш, чедо — намесила се тъщата — не е чак да я “услужиш” напълно… ей, малкочко, барем да се успокои проклетото видение…
Ааа… тая няма да стане! — изсъскала балдъзката.
Или като кака — или никак!!!
Мръсни
Мишлето излязло по погрешка на гол плаж и се шмугнало под шезлонга между краката на една мадама.
Дъждовниче, ти ли си? — попитало мишлето, защото не виждало добре.
Никой не му отговорил.
Пак:
Дъждовниче, ти ли си бе?
Душило, душило, хванало смрадта и през сълзи на очи изхлипало:
Ма ти си се давил бе, Дъждовниче!!!