Мили момичета, съобразявайте се с поговорката — седем пъти проверявай, един път се обаждай… и да не е на „Пешо“!

Мили ученици, ако получите двойка в училище, спокойно пъхнете една бележка в джоба на татко си… но не с оценката — а с билет за зоопарк. Така скандалът ще се случи, само че в петък, докато ходите да гледате кой „му се е издънил“ — вие или директорът.

Мили, по-пълнички момичета, не се притеснявайте да сте отгоре, като правите любов! Ако ви изтласкат, ще падне — не вие… а егото му!

Мили, стана 8:00 вечерта — хайде да си лягаме. В 10 трябва да съм се прибрала у дома… че като ме питат „Къде беше?“, да мога да кажа „Спях си“!

Милиционер с хронични проблеми минал през доктора, получил рецепта и — право в аптеката.
Аптекарката го гледа строго:

Милиционерът кима, за да не си помислят, че е глупав, и си взема каквото му трябва.
Вкъщи вика от вратата:

Жена му:

Звъни на нашите Петрови:

Петров се чеше зад вратата и отвръща:

Милиционерът тръгнал по етажите: при комшията — няма; при другия — скрил ги в мазето; в службата — някой ги местил. Навсякъде — все „няма“. Накрая стигнал до последния етаж, при пенсионирания полковник.

Полковникът отваря, гледа го и му се присмива:

Мило списание, много съм притеснен. Току-що научих нещо отвратително: че целият „пух“ по дрехите не идва от нищо свято, а от… напълно паднали частици от нечия кожа. Направо ме удари ужас — значи когато се приближиш до човек, реално си в контакт с негови „останки“.
И понеже аз тайно обичам да си правя самобръсначка на раменете и да си духам прахта от пуловерите… не означава ли, че съм канибал?

Мимето поиска от любовника си „едно малко внимание“ — палто от норки…
Той казал: „Няма проблем“, но платил с разсрочено… от саморазсвиркани задължения!

Мимето разбра, че е остаряло, когато започнаха да добавят предупреждение към надписите в асансьора: „При спиране, моля леля, задръжте…“

Мимето си правеше самобръсначни триъгълници с камерата на телефона, и като видя на екрана как по монитора заплуваха „малки сърчица“ вместо линии, разбра, че не се бръсне… а е включен филтърът за романтика.

Мими беше толкова любопитна, че преди да легне с нов мъж, първо го мереше с линийка — да види дали попада в графата “допустимо разстояние”!

Мими пита баща си:

Мими, на 17 години, спортува, добра ученичка, не пие, не пуши… и накрая: „Ама да, имам нужда от 50 лева на час, за да не ме питат домашното.“

Минава доктор на визитация в отделението и пита една родилка:

Пита следващата — и тя:

И третата, и четвъртата: все на 14-ти август. Докторът леко изнервен:

Минава един мъж покрай детски магазин и вижда детска количка.
От вътре се чува:

Мъжът се втрещява, наднича вътре и вижда… малко бебенце.
Още по-възмутен отива при количката и пита:

Бебето го гледа сериозно и отвръща:

Бебето:

Минава импотентен покрай кожно-венерически кабинет и си мисли: „Ех, добре че не ме става — поне няма как да се излагам пред лекаря!“

Минава обратен покрай строеж, работниците му викат:

На следващия ден минава пак покрай същия строеж, а работниците му викат:

Минава шеф на минна компания покрай кварталния бар, току-що му е паднала заплатата. Решил да се отбие за „едно-две“ и влязъл.
Посреща го сервитьорка:

Тя кимва, без да се смее, само с професионален тон:

Шефът не издържал:

Сервитьорката само махва с ръка — и започва. Донесли уискито, наливали като за празник. Пуснали музика, която клати плочките, а барманите и сервитьорките почнали да обикалят на ръба на сцена, да наливат, да носят, да се смеят — все едно е официално откриване на нова мина.
Шефът пийнал, после разбил чаши и мебели от „излишна“ радост. Изискал още напитки, още, още… Накрая всички в бара се раздвижили, танцували, тичали, наливали, обслужвали — абсурдно весело, шумно, лудо. Той направо се чувствал собственик на целия град.
След час-два викнал:

Приближили с табелката. Шефът я погледнал, после портфейла — и съвсем спокойно казал:

Палачът пристига. Шефът извадил ключовете от колата си и го погледнал:

Палачът го съветва:

Шефът се намръщи:

Погледнал към бара, натиснал някакъв бутон (уж за „още“), и отсече:

Минава шеф на нефтена компания покрай бар “Последна мярка”, току-що си е взел заплатата. Решил да влезе, да се почерпи.
Посреща го сервитьорка:

Босът решава да пробва веднага:

Сервитьорката кимва и започва:
бояджии, сервитьори, барман, че и музикантите — всички се включват. Започва празник като за световно: тропане, танци, викане, наливане, чупене на мебели, разни “номера”, смях до сълзи. Босът пие скъпо уиски, удря с чаши, размахва наляво-надясно, поръчва още… Барът буквално се превръща в бойно поле… но без да пречат — всички си вършат работата и се държат супер професионално.
Най-накрая мъжът се накланя, вдига ръка и командва:

Донесли я. Той я поглежда, изважда портфейла, пак поглежда… и побледнява.

Палачът идва, оглежда се:

Босът го поглежда със същия уверен тон:

И продължава да поръчва — докато барът не свърши… а палачът не свърши търпението.

Минавава ли една старичка да навести своя приятелка в дом за възрастни:

Минавайки покрай бабите на пейката пред блока, пиян мъж им каза:

Бабите цял ден се гледат с подозрение, защото тъй и не разбраха откъде е звукът — от радиото или от него.