Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
Между приятелки:
И аз държа на презерватива… ама като го накара да си направи и сервизните „гумени ръкавици“, направо ми идва в повече!
Мръсни
Между приятелки:
Маре, мъжът ти хваща ли те с любовник?
Не… ама любовникът ме хвана с марулята на терасата.
Мръсни
Между приятелки:
Мими, ела у нас да си побъбрим.
Не мога, довечера ще имам романтична вечер!
Ама откъде го знаеш?
Мъжът ми ми каза: „Ако пак за вечеря има бобена чорба, ще ти сложа наказание — без секс, само сърченце!“
И на… сложих тенджерата, чакам да стане…
Мръсни
Между приятелки:
Никога преди не съм била толкова влюбена!
И как се чувстваш?
Ох, направо ме е смачкал… като го мисля, ми идва да се разплача!
Мръсни
Между приятелки:
Просто е отвратително в какво се превръщат хората, когато много им се иска кафе.
Бившият ли ти се обади?
Аз му звъннах.
Мръсни
Между приятелки:
Срещу презервативите нямам нищо против, ама като почне да ги наглася като балатонов спасител — с каска и очила — ми става малко… техническо.
Мръсни
Между просяци:
Чу ли какво стана с бай Пешо?
Не, какво стана?
Започнал е работа!
И аз подозирах, че има проблем с морала, ама не мислех, че чак толкова ще се смири.
Мръсни
Между съпруги:
Нали знаеш, че си ставам по-романтична след секс…
И кво?
Ми, постепенно ги отказах… от романа!
Мръсни
Между съседки:
Мойчо вчера взе виагра.
И аз чух как пищеше табуретката при вас!
Табуретката ли? На него му беше работа, та пищеше… от радост!
Мръсни
Между съседки:
Миме, ти как разбра кога твоят е бил по работа извън града?
Като ми замириса на неговия парфюм… и то не в банята, а в коридора.
Мръсни
Международен кокоши конкурс. На подиума френската кокошка — бяла, изгладена, блестяща от всякъде.
Комисията:
Колко любовника имаш?
Петнадесет — отговаря с достойнство френойката.
Колко яйца снасяш на месец?
Сто и петдесет!
Прекрасни показатели!
Качва се английската кокошка — румена, изгладена, с вид „аристократка от двора“.
Колко петела имаш?
Двадесет — казва с гордост.
Колко яйца снасяш на месец?
Двеста!
Отлично!
Идва нашата — проскубана, с мръсни петна по крушника, с нокти „като за работа“, вместо украса.
Колко петела имаш?
Не ги броя… ама са над петдесет — цялото село е.
Колко яйца снасяш на месец?
Между четиристотин и шестстотин!
Чудесно! Но защо не си приведеш малко в ред тоалета — перушината, ноктите… Как ще ти сложим короната?
Тя се навежда и отсича:
Абе няма време… Аз или се е*а, или снасям!
Мръсни
Международен кокоши конкурс. На подиума френската кокошка — бяла, изгладена, блестяща от глава до пети:
Комисията:
Колко любовника имаш?
Петнадесет. Съвсем… с вкус — казва тя и се усмихва.
А колко яйца снасяш на месец?
Сто и петдесет. Редовно, с чувство за стил!
Отлични показатели!
Качва се английската — рижа, излъскана, перфектна:
Колко петела имаш?
Двадесет. Всички с достойнство.
Колко яйца снасяш на месец?
Двеста!
Прекрасно! Направо рекорд!
Идва нашата — проскубана, с мръсни петна от двора, със счупени нокти и перушина като след буря:
Колко петела имаш?
Абе… не ги броя точно. Само знам, че над петдесет са от цялото село.
Колко яйца снасяш на месец?
Между четиристотин и шестстотин!
Комисията се хваща за главата:
Браво, най-добрите числа! Но кажи… защо не си оправиш тоалета? Перушината, ноктите… Нали ти е конкурс! Как ще ти сложим короната така?
Тя примигва:
Короната… да, ама кога? Като нямам време — или се *ба, или снасям!
Мръсни
Международен кулинарен конкурс за най-чувствително небце. Участват испанец, италианец и българка на финала. Финалистите са със завързани очи и са сервирани на сляпо.
На испанеца му подават малко пиперче в устата:
Пипер! — казва той.
На италианеца слагат парче сушено месо:
Прошуто!
На нашата специалистка сипват парче българско сирене:
Сирене!
И тогава се чува отдолу:
Хруп-хруп! Сирене, сорт „овче нежно“!
Естественно — първо място!
Мръсни
Международен симпозиум на фармацевтите. Обсъждат се хапчета за “работа” и бодрост.
Става англичанинът и казва:
Ние, господа, измислихме хапче. Пиеш го и след час… става точно като за изложба — плюс-минус 8 сантиметра.
От залата:
Само по дължина ли?
Англичанинът се усмихва:
О-о-о, господа… при нас с дължината проблеми няма. Диаметърът е гарантиран!
Ръкопляскания.
Става французинът:
Ние, господа, създадохме хапче. Пиеш го и след час… 25 сантиметра, готово за парад!
От залата:
На дебелина ли?
Французинът гордо:
О-о-о, господа… с дебелината нямаме проблеми. На дължина!
Ръкопляскания.
Става българинът и казва:
Е па ние, господа, направихме хапче… Пиеш го и след час става като на реклама — цъфва!
От залата:
Как така “цъфва”? На дължина ли, на дебелина ли?
Българинът се изправя:
О-о-о, господа… дължината и дебелината нямаме проблеми! Цъфти на вкус — трябват ли ви плодове, става! На вкус!
Мръсни
Международно състезание по „магии с любов“. Американка влиза в комисията.
Питат я:
Колко начина за правене на „френски роман“ знаеш?
Десет.
Прекрасно! Демонстрирай пред комисията!
Американката показва десетте начина. Комисията остава възхитена.
Влиза французойка. Питат я:
А ти? Колко начина знаеш?
Петнадесет.
Чудесно! Покажи!
Французойката демонстрира всичките и комисията още повече се размеква.
И влиза една мургавa Аише. Питат я:
Колко начина знаеш?
Три… — промълвява тя.
Скромно… но кажи как ги правиш!
Аише започва. След десет минути излиза, оправя дрехите си и си тръгва веднага.
Вътре комисията – като след бомбардировка: всички в несвяст, един-единствен все още в съзнание. Репортерите се надвесват:
Какво стана?!
Ами… първият номер… май беше „бабините очила“. — успява да каже членът на комисията.
Какво значи „бабините очила“?
Значи… „очилата“ ги държиш отпред, а останалото го скриваш зад ушите.
А вторият? — питат репортерите, вече на ръба на истерия.
Вторият беше „Фантомът“… — прошепва той. — Главното е на видно място, а кожичката… тя си намира пътя по главата му.
А третият? — не се сдържат всички.
Третият… беше най-страшният… „Фантомът с бабините очила“… — завършва членът на комисията.
Мръсни
Мексиканката Химена Наварете стана „Мис Вселена“ през 2010-а. Журито най-накрая разбрало, че има и хора, които не просто „търсят“, а направо „намират“ титлата по целия свят.
Мръсни
Метод за хващане на лъв и поставянето му в клетка
Програмист на Паскал: Преглежда пустинята в два цикъла по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.
Напреднал програмист на Паскал: Първо сортира пясъка по възходящ ред, после търси лъва с двоично търсене и веднага вдига клетка. Ако по време на строежа лъвът мръдне и излезе от сортираната област, вика: „RangeCheck Error!“ и започва да оправдава защо няма лъв, а има „грешка“.
Програмист на Си: Намира камък, слага го в клетка и присвоява на камъка стойност „лъв“.
Напреднал програмист на Си: Присвоява на пустинята стойност „клетка“ и се чуди защо лъвът не се появява на екрана.
Програмист на Си++: Създава клас Клетка, в който лъвът е съставна част. При инициализация клетката автоматично „пуска лъв“ вътре.
Програмист на Ада: Заявява, че лъвът и клетката са от несъвместими типове, така че няма как да става объркване — просто другите са го написали грешно.
Програмист на Делфи: Пише по форумите: „Народе, кажете ми откъде да взема компонент, който да търси лъв в пустинята и да го бута в клетка?“
Хардуерист: Купува лъвче от зоомагазин (с разписка), сменя му „параметрите“ с друга джаджа, после се мъчи да го вкара в клетка за канарчета, защото „там е най-евтиният модул“.
Екшън-геймър: Въоръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, 6-цевна картечница и бензинова резачка. Пробива пустинята и събира трофеи. В корема на лъва търси жълт ключ. Ако го намери — отваря клетката и чака награда.
Куест-геймър: Търси лъва навсякъде, слага го в джоба, после търси клетката… и по пътя се опитва да намести лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и каквото още „ще бъде полезно за задачата“.
Геймер-стратег: Вдига данъчни постове по целия пясък, за да финансира строежа на клетки и ловни единици. Към финала всички лъвове измират от глад — но клетките са готови, „както е по план“.
Интернет потребител: Пуска търсачка, пише „пустиня“, после „лъв в клетка“. Ако няма резултат, заключава, че задачата е „нерешима“, защото никой не е публикувал готовия отговор.
Уебмастер: Пуска търсачка с „пустиня + лъв“, прави клетка.html и вътре слага линк към резултата. Ако някой отвори страницата, обявява: „Виж, лъвът е в клетката — ама при вас, не при мен.“
Спамер: Разпраща клетки по цялата пустиня и на всяка лепи бележка: „Ако Вие сте ЛЪВ, моля, влезте в клетката и се заключете отвътре. Благодаря!“
Троянец: Прави същото като спамера, но вътре в клетката слага картинка на гола лъвица и табелка „само да се увериш“ — после клетката се заключва сама.
Администратор: Изкопава ров около клетката, налива концентрирана киселина, слага мини, бодлива тел, 10 кодови брави и 12 катинара. Влиза вътре, заключва всичко, пуска ток, гълта ключовете, забравя кодовете и заявява: „Сега никой лъв няма да ме плаши.“
Хакер: Неутрализира киселината с основа, заземява, реже бодливата тел, прескача мини на кокили, прехвърля се под загражденията, чупи всички ключалки, влиза в клетката. Не намира лъв, псува стрaшно, рита администратора по задника и си отива обратно — да търси лъва, защото явно той вече е бил „в друга версия“.
Мръсни
Мечо Пух и Прасчо трябвало да пренощуват в едно легло. Мечо се събудил през нощта, защото Прасчо се мърдал под завивките.
Какво правиш? — шепнешком попитал Мечо.
Правя си масаж… — отвърнал Прасчо.
Е, да ти кажа ли как да стане по-бързо?
Да…
Ами хващай си собствената възглавница, а не мойта!
Мръсни
Мечо и Прасчо се скрили в една пещера да спят.
По едно време Мечо Пух се събужда и усеща, че нещо не е наред, а Прасчо — цял зачервен, изпъхтян.
Прасчо, какво правиш?
Ми такова, Пух… **пухкам**.
Пухкам… и на теб ли ти е хубаво?
Ми хубаво ми е, Пух.
А искаш ли да ти стане още по-хубаво?
Ми искам, що да не искам…
Хвани си твоята **буксичка** тогава!
Мръсни
Мечо и Прасчо се скрили в една пещера да спят.
По едно време Мечо Пух се събужда с едно такова странно усещане и гледа — Прасчо целият зачервен, запъхтян.
Прасчо, кво правиш бе?
Ми такова, Пух… „стрелям“ си по домашно положение.
И… става ли ти?
Абе става, направо ме държи на крака!
А искаш ли да ти стане още по-добре?
Ми искам, що да не искам…
Е, тогава не ми се прави на философ — вземи си твоята „мишена“ и действай!