Затвор. Пазачът прави нощна обиколка. От една килия се чува тихо ридание.

Отвътре се обажда дебел мъжки глас:

Затвора... В килията при трима затворници ще идва четвърти. Най-здравият казва:

Вторият:

Третият се подсмихва:

Влиза новият — двуметрово муле, колкото вратата, с мутра като каска.

Пауза.

Затворник пише до Дядо Коледа
Тоя беше вече 22-ра година в централния софийски — все за “коледни изненади”, само че не на кой да е. Обичаше да свършва по чорап, разбира се… стига снимката да излиза чиста. Ако не — “пъпа му изяждаше лайната”, както казваха другите.
Наричаха го Пешо Слона, щото имаше голямо самочувствие и още по-голям закачливост към неприятностите. Ходеше си всеки ден на едно и също място — там бил “заключил” преди време един плъх и още не му било пораснало съвестта. А още преди да го приберат, имаше навика да показва какво “е дарил” на хората — и после да се прави на невинен, че “само си е проверил късмета”.
Надзирателите му се чудеха как изобщо издържат. Като надникнеше през дупката на вратата, винаги им носеше някакъв “подарък”, все мазен и от миналата Коледа. Не че нещо… ама от коректност се мръщеха, нали така трябва.
Днес беше Коледа. Пешо реши да пише на Дядо Коледа — да не си помисли, че в затвора няма традиции.
Откъс от писмото:
„Ей, Дядо! Време е и ти да се раздвижиш. Събери си чувала и ела с подаръците направо в централния! Че ми писна от празни обещания и от това все да мирише на ‘какво толкова’…
Тази година искам ножовка, вилица, лъжица — и още нещо, да ми е удобно, когато правя ‘коледни проекти’. И ако може, да донесеш и едни списания, че да имам с какво да си пълня главата между проверките. Ама да са по нови, че старите ми ги разгледа целият блок и вече никой не вярва, че са “изненада”.
И, Дядо… снежанка ще искаш да доведеш. Вече ми омръзна да слушам как се оплакваш, че нямаш пари за бензин. Тук ще напълним резервоара — само да не идва пеша по стълбите, че ще ми стане по-интересно, отколкото съм позволено.
И понеже все ме наказват за дреболии: днес пиша, ама късно — защото ми откраднаха химикала и две седмици не ми даваха тоалетна хартия. Днес донесе домакинката салфетки, а химикала… го намерих — оказа се, че го е изкопал някой “коледен ентусиаст” под земята. Че и аз да съм виновен, нали!
Подстрижи си и брадата, като идваш — после три дни нищо не можем да се чистим, а аз килията не мога да я обявя за музей. И не минавай през Русия да правиш цирк — там пияните старци по-бързо изпускат новините, отколкото чувалът ти ги поема.
Аре, стягай се и идвай. В осма последна килия — неосветената на последния етаж. Там винаги най-точно си държим обещанията.
С мераци: Пешо Слона“

Затова пък след масту*бация не трябва да се говори — изобщо няма за какво, защото мозъкът вече е „излязъл в отпуска“!

Затова пък след масту*бация не трябва с никой да спориш — вече си изхарчил всички аргументи… в собствена посока!

Затънтено градче в Дивия запад.
В една кръчма влязъл някакъв огромен мераклия—младок—и се разпоредил на всички с дрезгав глас:

Всички веднага млъкнали, забили поглед в питиетата си и си правели, че не дишат.
По едно време един пиян чичка се изхрачил от стола:

Тълпата замръзнала — и си представила как следва зверски тормоз.
Но здравенякът не шавнал. Само го гледал съвсем спокойно и продължил да се държи като човек, който си знае работата:

Хората започнали да се изнизват на пръсти, очаквайки бой и гюлета като за празник.
Чичката се приближил на една ръка разстояние и прошепнал почти в лицето му:

Останалите клиенти се изпокрили под масите, готови за най-лютото.
А огромният младок подбелил очи и отсекъл с досада:

Защо Господ е измислил грипа? За да може и мъжете да разберат какво е да те тресе, да те боли цялото тяло и накрая да лежиш като безполезен и да чакаш някой да те гледа!

Защо ако една жена преспи с няколко мъже, всички викат „къде е моралът“ — а ако един мъж направи същото, го наричат „женкар“? Нали и двамата са просто си намерили забавление… ама обществото има нужда от някой да го обиди, за да се чувства по-правилно.

Защо в затвора е по-хубаво, отколкото в службата?
1. В затвора (по закон) всеки получава 6 квадратни метра на човек.
В службата седиш зад бюро и живееш на 1 квадратен метър — ама работиш сякаш заема целия етаж.
2. В затвора те хранят три пъти на ден — редовно и без да ти гледат в очите.
В службата има обяд… и то само ако “се освободи време”, което обикновено не идва.
3. В затвора, ако си “примерен”, може да ти намалят присъдата.
В службата, ако си “примерен”, ти добавят още задачи — за да “не губиш темпо”.
4. В затвора надзирателят отваря и затваря вратите вместо теб.
В службата ти сам си пазиш ключовете, кодовете и достъпа… да не би да не ти стигне и едната душа.
5. В затвора можеш да играеш карти и да си разменяш вицове.
В службата за същото получаваш “културно” мъмрене и напомняне, че сме в екип.
6. В затвора близките могат да те видят.
В службата опитай да доведеш роднини “за кратко” и ще разбереш какво значи контролирана среда.
7. В затвора има изроди и садисти.
В службата ги наричат “мениджъри”…
само дето сменят решетките с KPI-та и пак те държат зад решението на човека.

Защо вкъщи „слято“ се пише, а в г*за — не?
Защото там никой не чете правила, а всеки си го пише както му е удобно.

Защо динята я чукаме, за да разберем дали е сладка, а хората — не може?
Защото при хората „чукането“ само прави проблемите по-силни… а динята поне почва да си казва сама дали става!

Защо е гот да си мъжко отроче:

(Мъжко отроче: без драми, с практичност и с много повече време за най-важното.)

Защо има стари ергени и стари моми? — Защото едните не могат да поискат една хубава причина, а другите не могат да дадат една проста: „Да!“

Защо китовете си вдигат шум под вода?
За да не ги чуват хората — те само се „разпояждат“, не се „разправят“!

Защо мъжете в автосервиза толкова се запалват, като видят жените със „секретните“ им ключодържатели — лак, кожа и гума?
Защото им миришат на нова кола… и на гаранция!

Защо мъжете си правят татуировка на гърба?
За да имат на коя стена да оставят следите си.

Защо на презервативите няма надпис „Лесно отваряне“, като на кутията за сок?
Защото ако случайно ти се наложи „спешно“, обикновено вече няма време за сок — остава само за действия!

Защо по дините се чука, за да се познае дали са хубави, а по хората не може?!
Щото ако почнеш да “чукaш”, никой няма да ти каже дали е пъпеш или само е “дотъпкана” реплика.

Защо само дините можеш да “чупкаш”, за да разбереш дали са хубави?
Защото при другите плодове такъв тест най-често свършва с: „Съжалявам, сгреших трамвая!“

Защо се изразявате толкова сложно? Не е нужно да пишете:

Напишете си откровено: