Жена ми твърди, че когато си прехапе устната, веднага ставала по-секси.
Аз се чудя дали да ѝ кажа, че ако си прехапе и долната — ще спести и нерви… защото тогава няма да може да спори.

Жена много си пада по екстремните удоволствия и решила да „тествa“ нова играчка — само че не в банята, а на двора. Пуснала я на най-силно и толкова се запалила, че чак изсмукала батериите… и самото устройство изхвърчало като ракета, през оградата, право в прозореца на съседа.
Вътре в момента си била бабата и гледала телевизор, а до нея — внучето на 3 години. „ТРЯСК“ — стъкло дръннало, играчката подскочила и паднала на пода.
Детето, стреснато, гледа баща си и пита:

Бащата, без да мигне:

Детето възмутено:

Жена може да симулира оргазъм за да приключи по-бързо вечерта.
А мъж може да симулира връзка, за да не ѝ се налага да го прекратява.

Жена на мъжа си:

Жена на средна възраст пак се връща при личния си лекар, няколко седмици след като ѝ изписал хапчета за „енергия и тонус“.

Жената се изчервява и прошепва:

Жена на японски — чат пат, чукай по-тихо.
Дамата на улицата на японски — чук чук, ама само с пари.

Жена не мисли за „Уй“, само когато го види гони куче и хукне след него по въжен мост…

Жена нимфоманка казва на мъжа си:

Жена отива в клиника за уголемяване на гърдите. Влиза в кабинета на доктора, сваля си блузката и казва:

Докторът я погледнал дълго, въздъхнал и тихо отвърнал:

Жена отива на гости на родителите на мъжа си – първа среща, леко изнервена, всичко й се струва прекалено официално.
Сядат на масата и започват да вечерят. Тя се опитва да е спокойна, ама стомахът ѝ работи на свой режим. Един-два неприятни „случая“ и напрежението става пълно, особено когато всички се смеят на разказите на бащата и тя трябва да се държи като ангел.
Накрая, без повече избор, тя се изчервява, поема дъх и… пуска едно съвсем дискретно „облекчение“ – тихо, но достатъчно, за да се усети.
Мълчание. После бащата на мъжа ѝ поглежда към кучето, което лежи в краката ѝ, и строго казва:

Жената веднага решава, че е „добре направено“ и дори се усмихва, все едно това е комплимент.
Две минути по-късно обаче идва вторият кръг — същата работа, само че по-организирано. Тя пак не прави драма, само стиска устни и се опитва да остане възпитана.
Бащата отново поглежда кучето и изригва:

Жената си мисли: „Ех, поне кучето е отговорно…“ и пак се усмихва.
След още две минути… вече няма спасение. Този път е като свирка на влак, даже приборите по масата сякаш подскачат от възмущение. Тя просто се свива, гледа в чинията и си казва: „Каквото такова.“
Бащата става, удря леко по масата и, с отвращение насочен към кучето, крещи:

Жена отива на гости при родителите на приятеля си — първа среща, тя леко изнервена, всичко й се струва твърде официално и… твърде ароматно.
Сядат на масата, започват да вечерят. Жената се опитва да изглежда спокойна, кимва, усмихва се, но изведнъж усеща как нещо в корема ѝ започва да „проверява граници“. Благодарение на лютите картофи и нервите ѝ, след малко очите ѝ почват да сълзят.
И понеже няма време за дипломатичност, тя дискретно пуска един „музикален“ край на напрежението — по-скоро тихо, но все пак достатъчно, за да мине покрай чинията като слон в порцелан.
Всички замръзват. Бащата на приятеля поглежда надолу — кучето в краката ѝ. И със строг, победоносен тон:

Жената се стяга, после си отдъхва… и се усмихва. „Ето, добре, значи не е било от мен“ — мисли си.
Две минути по-късно пак същото. Този път дори по-ясно и по-уверено. Тя пак няма избор, и пак го прави — като че ли е част от менюто.
Бащата пак поглежда кучето:

Жената се усмихва още по-широко. „Никой нищо не подозира. Просто кучето е… темпераментно.“
Само че след още две минути идва финалът. Звучен. Дълъг. Няма как да се обясни с въздух, нерви и броколи — това вече е изпълнение на живо.
Бащата с лицето на човек, който току-що е видял чудо в най-лошия смисъл, се изправя:

Жена отива на гости при родителите на приятеля си. Първа среща, всички са официални, тя — леко скована.
Сядат на масата. Тя се усмихва, кимва, опитва от всичко… и точно когато тъкмо решава, че „може би се справям“, започва онова неприятно подгряване — от супата с боб и от напрежението.
Първо само дискретно. После вече не е дискретно. Очите й сълзят, лицето й гори, а тя се моли никой да не забележи.
Накрая, без много избор, тя се събира, изтегля се изящно напред и „пуска“ една съвсем мъничка, но учтива искрица.
Не й било силно — но пукотът се разнесе. Всички затаиха дъх.
Преди да успее да се смути, бащата на приятеля ѝ погледнал кучето, което лежеше до краката ѝ, и с твърд глас казал:

Жената се стреснала за секунда, но после си помислила: „Колко внимателно… и колко точно се ориентират…“ и ѝ олекнало. Само дето след малко стомахът ѝ пак започнал да протестира.
Този път не се поколебала. Пак изтънчено, пак контролирано… само че по-ясно.
Пук! Всички пак чу̀ха.
Бащата отново хвърли поглед към кучето и изкрещя:

Жената вече се смееше с очи — „О, значи така става“ — и реши, че няма да мисли за нищо.
Е, мисли ли — не мисли. След две минути пак — по-обемно. Звукът беше като стар плъзгащ клапан в мазето.
Тя просто изправи гръб, оправи салфетката и се направи, че нищо не е станало.
Бащата стана, побледня, погледна кучето с отвращение и изригна:

И добави тихо, почти шепнешком:

Жена отива на преглед при доктора и се оплаква, че я болят коленете и лактите.
Докторът:

Жената:

Жена отива на световноизвестен индийски психотерапевт:

Жената:

Той:

Тя се съблича.

Жената обикаля.

Тя се връща, задъхана, и го гледа уплашено.
Докторът клати глава:

Жената:

Индиецът, тежък акцент:

Жена отива при врачка:

Жена отива при гинеколог. Лекарят я кара да легне, съблече се и спокойно да разтвори крака. После мърка:

Пациентката се сепва, преглъща и пита ужасено:

Сестрата веднага се намесва:

Жена отива при гинеколога и се оплаква:

Гинекологът я погледнал и казал:

Жена отива при дерматолог.

Жена отива при доктора и му казва:

Жената ги свали. Чорапите паднаха… и краката наистина станаха по-дълги.

Жена отива при лекар и му казва: