Жена към мъжа си:

Жена към мъжа си:

Жена към мъжа си:

Жена към мъжа си:

И той започнал да я цитира… от самото начало, та чак до последната глава!
Жената:

Жена към мъжа си:

Жена към мъжа си:

Мъжът:

Жена към мъжа:

Мъжът:

Жената:

Жена към мъжа:

Жена към мъжа:

Мъжът:

Жената:

Жена ми е като първия сняг: никога не знам кога ще завали, дали ще е сантиметър-две или направо ще блокира града, и най-важното — кога ще реши да се задържи.

Жена ми е ненаситна в леглото — не знам какво готви, ама леглото постоянно „пълни“ се.

Жена ми каза, че ако този виц събере 69 харесвания, ще пробваме „нещо ново“ в леглото! Аз само се чудя… дали „новото“ е позата, или просто входът към коментарите?

Жена ми казва, че може да прецени колко е добър един филм по това колко често му “намира” кърпички.
И аз съм същият — преценявам го по това колко пъти ми се е наложило да донеса нови.

Жена ми като малка се страхуваше от тъмното, но като ме видя гол преди да угасим лампата — сега се страхува от светлината.

Жена ми мълчеше и слушаше обясненията ми защо цяла вечер съм бил с нея. Аз мълчах. Тя също мълчеше. В хола.

Жена ми навремето ми каза: „Ако ме излъжеш — ще се разведем.“ Добре де… лъжеше ме и това ми беше сметката.

Жена ми обеща сутрешен секс и каза: „Слагам будилника 10 минути по-рано.“ Раздвоен съм — ако го направи, значи се държи сериозно… но ако не стане, значи ми е дала още 10 минути шанс да заспя!

Жена ми обича да се хвали пред приятелки, че толкова много ме е “научила”, че вече и сам се сещам какво да правя. На тях им се налага да се преструват, че се изненадват—щото аз май просто следвам домашните!

Жена ми от три дена е със схванат врат. Цяла нощ ми се кара, че не ѝ правя масаж както трябва.
Аз пък от сутринта обикалям из магазина с дълбоки бръчки от тревога и зачервени очи, щото гледам клипове как се оправя такова нещо…
Комшийките ме гледат с възхищение и казват: „Ей, мъжкар! Тъй си е — когато жената страда, ти страдаш първи!“

Жена ми стоеше пред мен. Без да каже дума, взе купа и започна да нарежда в нея сандвичи — един след друг, като че ли прави цяла плантация. После ме погледна и ме попита дали купата е пълна.
Аз, естествено, казах: „Да, пълна е… няма къде повече.“
Тогава тя взе друга кутия — бурканче с туршия — и го изсипа върху сандвичите, точно между филийките. Поклати купата леко. „Сигурно сега се е наместило“, промърмвя.
Попита ме пак: „А сега пълна ли е?“
Отговорих: „Пълна е, вече и туршия няма къде да се събира.“
Жена ми се усмихна. Извади пакет с картофен чипс и започна да го ръси така, сякаш купата е лятна градина. Чипсът, разбира се, падна навсякъде, където имаше място.
„И сега?“ — попита тя.
Аз: „Да бе… сега определено е пълна.“
Тя седна, оправи си косата и започна да говори, все едно чете лекция:
„Виж, това е животът ти. Големите неща са сандвичите — онова, което е важно: семейство, здраве, хората, които те обичат. Туршията е редът и спокойствието — второто по важност, но пак вкусно. Чипсът са малките неща — работата, грижите, глупостите, дето те занимават всеки ден. Ако първо напълниш купата с чипс, няма да остане място за сандвичите.“
Аз бях смаян… Толкова я обичам… но откъде щеше тя сега да намери чипс за купата, след като току-що изяде всички сандвичи от бурканите за мой обяд?