Мръсни
Едно семейство било страшно мързеливо и след вечеря все се карали кой да пусне една тенекия вода и да си измие чиниите. Един ден, преди да седнат, си казали “стига” и решили: който проговори, мие чиниите.
Седнали, започнали да ядат… и точно тогава — звън на вратата. Най-малкото детенце става, отваря — влиза комшията, чичо Пешо. Влиза, сяда на масата, никой не го поздравява, никой не му обръща внимание, все едно не е там.
Хапнал, поизпил малко повече, и накрая му хрумнало да “оправи” нещо. Седнал си удобно и под масата леко започнал да блъска стола… ту жена, ту дъщеря — и все без думи. Нищо. Пак пробва — пак мълчание. Ядосал се и като изрита чашата с лакът, вика тихичко:
Всички мълчали, като че ли са учили дзен.
По едно време Пешо пак пийнал и решил да вземе “крайните мерки”. Обърнал стола, надигнал се, изтупал си панталона и… видял, че в къщата май всички са се заключили в една и съща мисъл: “Който проговори — мие чиниите”.
И понеже никой нищо не казвал, той се прегънал, за да си изясни какво е “подхода”, ама от масата бабата се провикнала най-накрая… само че не проговорила за вазелин, а за мълчанието:
И тогава, като по чудо, чичо Пешо се стреснал, скочил и — без да му мисли много — изпищял: