Един човек поискал от Господ да му даде 100 магарета. Господ му ги дал. Човекът се зарадвал и веднага тръгнал.
А Господ изведнъж се обадил:

Един човек поканил една дама на кино. След филма я изпратил и казал:

А тя си помислила:
„Сигурно сега ще предложи да пием по едно кафе у нас…“
Той обаче нищо не казал — само махнал и си тръгнал.
На следващия ден пак я поканил на театър. Пак я изпратил и пак:

А тя пак:
„Ето сега… сигурно ще каже: да, давай кафе, да те почерпя…“
И той пак нищо. Само учтиво довиждане и толкова.
Най-накрая я завел в ресторант. Пак я изпратил, пак същото:

Тя не издържала и го попитала:

Той се усмихнал:

Един човек попитал колега си:

Човекът се прибрал при жена си и почнал бавно:

Жена му след малко:

Един човек решил да си направи “услуга” на всички жени в квартала — ходел и им шепнел: “Спокойно, само ще ви дам нещо успокояващо.”
А като го питали какво точно, той рекъл: “БОЗКОЛИЗИН.”
И всички разбрали, че “успокояващото” е… че най-накрая си тръгва.

Един човек решил, че трябва да види Бог. Отишъл право при него. Бог го посрещнал и гледайки го, казал:

Човекът отвърнал:

Бог се обърнал и в същия момент до него имало цяла стена с часовници. Човекът се зачудил:

Бог се усмихнал:

Един човек с голям мерак се помолил вечерта към небето, вдигнал очи и рекъл:

Събудил се на сутринта и усетил нещо странно в устата си. Пипнал с език — вътре… един зъб. Спомнил си молитвата и веднага погледнал надолу. С гръм и радост установил, че вече няма как — работата му станала двейсет и четири!
Опитал да стане от леглото, ама не било работа — многото неща тежали и го дърпали назад. Направо чудо: най-сетне, с мъка и зор, се изправил… и тръгнал, приведен на две.

И точно като се запътил да излезе, отгоре се чул глас:

Един човек се връща от командировка от Африка. Колегите го гледат – същото унило лице, същия празен поглед, все едно е забравил къде се намира. Един го пита:

Човекът въздъхва тежко:

И там… една ядосана горила. Три дни и три нощи… прави си каквото си прави.
Колегите го поглеждат с усмивка:

Един човек се жени. След първата брачна нощ бащата на булката го пита на сутринта:

Бащата въздъхнал:

На следващата сутрин пак пита:

Младоженецът смутено:

Един човек се къпе в банята. Звъни на вратата. Той — без дрехи, тъй както си е — отваря, наднича през шпионката и… нищо. Затворил шпионката. Отваря пак — пак пусто.
Изведнъж от ключалката се чува глас, съвсем спокойно:

Един човек се озова в рая и веднага му стана любопитно как изглежда адът. Бог му казал, че може само за малко да го погледне, „да си почине душата“, нали.
Мъжът слиза долу… и какво да види — адът е като вечеринка без край: всички се веселят, музиката бучи, неонови светлини, скъпи коли въртят гуми, бира и уиски се леят като фонтан. Казва си: „Е, това да не е наказание… това е абсолютен кеф!“
Върнал се в рая и веднага поискал:

Бог го погледнал строго:

Мъжът обаче настоявал толкова много, че Бог му разрешил една седмица на земята — „да си довършиш нещата“, както се разбирало.
Та човекът се хвърлил в режим „ад за начинаещи“: гуляи, пиянски песни до сутрин, безкрайни разходки с чужди коли, номера след номера… после и по-тежките неща, че да няма скука. Накрая, последния ден, попаднал в един бордей, където срещнал 89-годишна баба.

И я минал по пълната програма.
Прибрал сили, паднал, изгубил съзнание… и като дошъл — пак бил в рая.

Бог му се усмихнал:

Мъжът онемял:

А Бог:

Един човек се оплакал на личния си, че вече не можел да „вдига“ самолета. Докторът му казал, че няма какво да се мисли — единственото решение било експериментално лечение: присаждане на мускул от хобот на съвсем мъничко бейби-слонче.
Човекът не можел да преживее мисълта за пълна въздържаност, та приел веднага. Изписали го, няколко дена го бавели само да се пази, а той — готов за подвизи още преди да минат.
Решил да заведе жена си на романтична вечеря в изискан ресторант с френска кухня. Като седнали и си поръчали, мъжът изведнъж почувствал остра болка… и понеже характерът му бил оптимистичен, решил да „освободи напрежението“ в момента, като си разкопчаел панталона.
И тогава — какво да види — изскочил хоботът му като от конвейер: грабнал най-отпред поднесената франзела, издухал я набързо на салфетката и я върнал обратно в панталона, все едно нищо не е станало.
Жена му зяпнала:

Той се замислил, оправил се нервно и промърморил:

Един човек се премества да живее в крайно рядко населен район. След време най-близкият му съсед—на десетина километра—му идва на гости.
Запознават се и съседът казва:

Съседът се усмихва:

Един човек се премести да живее в рядко населен район. След време най-близкият му съсед — на десетина километра — му звъннал и решил да дойде на гости.
Запознават се и съседът казал:

Съседът се замислил и добавил:

Един човек се приближил до едно симпатично момиче и я заговорил:

Отишли в един вход, момичето си свали шнолата и човечето започна да я „поправя“, като дърпаше и прехвърляше точно оттам, откъдето не трябва. Момичето извря нервно:

Един човек се прибрал след работа и що да види — всичко изрядно: радиаторът духа, ама не топли напразно, пералнята върти, а и климатика най-накрая охлажда като хората.
Погледнал жена си и пита:

Тя се усмихнала:

Мъжът се стреснал:

Жената вдигнала рамене:

Мъжът пребледнял:

Жената се направила на засегната:

Един човек седнал в рейса и изведнъж се разсмърдало страшно. Погледнал смутено към друг пътник и казал:

Един човек си карал колата и гледа табела: „град Мечкарово“.
Влязъл в града и гледа — всичко нормално: магазини, улици, хора…
Минал покрай един човек, който си чукаше дъски пред къщата, и го пита:

Човекът се замислил и вика:

Иванееееее!

Един човек си сготви бели дробчета. Като ги сервира, гледа учудено… Оказали се пълен ташак, ама поне бяха добре сготвени!

Един човек си търсел петел. Отишъл на пазара и му предложили петел „с характер“ — дето не слуша, не спира и все намира къде да се бърка.
Човекът си го купил, пуснал го в двора и още същия миг петелът почнал да обикаля кокошките — обаче работата не вървяла „по човешки“, защото започнал да ги разгонва, нервира и да ги вдига на бунт.
Стопанинът се примирил първия ден, втория — ама после петелът се заел с всичко живо в двора: първо кокошки, после патици, после и по-едрите животни. Човекът се изплашил, че ще стане цирк и го изгонил.
Минаха два-три дни и кокошките — нито снасяха, нито щяха и да се доближат до коритото. Даже патиците не искаха да влизат в двора. Човекът решил: „Щом е свършило толкова зле, ще си го върна и ще търпя, каквото ще да става.“
Тръгнал да го търси из селото, а хората му казали:

Вървял, вървял… и изведнъж видял лешояди, дето кръжат ниско над земята. Там лежал петелът — с краката нагоре. Човекът се разплакал и викнал:

А петелът отнякъде поотворил едното око и прошепнал:

Един човек си хвана гадже със същото име като на майка му. Само че после започна голям проблем — не като я целуне, а като ѝ каже „Хайде да си лягаме“… и веднага му идва мисълта: „Абе, пак ли ме връщат при майка ми?“