Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
Двама приятели си говорят:
Писна ми вече от тая моя жена… не знам какво да правя.
Абе, направи ѝ гаден номер, да ѝ дойде акъла.
Направих — пуснах обява във вестника: „Предлагам ремонтни услуги — изгодно!“ и сложих нейния телефон.
И какво стана?
Ми… жена ти предлага услугите… ама „изгодно“ — наистина.
Мръсни
Двама приятели си говорят:
Писна ми вече от тая моя тъща, не знам какво да правя…
Направи й гаден номер, да й дойде акъла.
Направих… пуснах обява: „Предлагам домашна помощ — БЕЗПЛАТНО!“ и сложих нейния номер.
И?
Ами предлага я гадината… само че безплатно — на всякакви хора!
Мръсни
Двама приятели си говорят:
Тя беше като входа към блока…
Малък и тъмен?
Не! Задушен, с разкривен звънец… и винаги с две „дупки“ в правилата за паркиране!
Мръсни
Двама приятели си говорят:
Пешо, дай да продам стария диван.
Защо?
Ами… снощи му се изненадах: седна ли да си почина и все се оказва, че гледам към мъжа на дъщеря ми. А то вече ми става навик — все в грешната посока.
Ха, разбрах… Значи и ти се хвана по рекламата.
Е, да. Както започна и Пешо с дивана, така и аз ще продам моя… защото иначе у дома ще останат само възглавниците — да си „възпитават“ кой къде да гледа.
Мръсни
Двама приятели си говорят:
Писна ми вече от моята тъща, не знам какво да правя…
Направи и гаден номер, да ѝ дойде акълът.
Направих — пуснах обява във вестника: „Почиствам домове — БЕЗПЛАТНО, с удоволствие!“ и като телефон сложих нейния.
И?
И нищо… вчера дойде да ми благодари… защото „безплатното“ изобщо не било скъпо — просто било за **цялата къща**!
Мръсни
Двама приятели си говорят:
Хей, тебе някога да са те будили сутрин с гюрултия?
Не, аз спя със затворени обаждания.
Мръсни
Двама приятели си пият биричката.
Интересно защо толкова жени се навъртат около жена ми?
Вероятно я намират за много готина.
Да, бе! И какво ѝ е толкова “готино”?
Дефектът в говорa.
Какъв дефект бе?! Тя си говори съвсем нормално!
Е, значи само ти още не си разбрал, че тя не може да казва “не”… говори го само като въпрос.
Мръсни
Двама приятели си седели и гледали спорт. По едно време единият толкова се вживял, че „взривил“ се от радост. Другият го видял и му рекъл:
Браво, така и така ти мина! Донеси две „Левски“ от хладилника!
Мръсни
Двама приятели тръгнали на път и ги застигнала буря. Нямало накъде — останали да пренощуват в дома на една богата вдовица.
След точно 9 месеца единият получил писмо от адвоката ѝ. Подскачал от ужас и веднага звъннал на другия:
Помниш ли оня случай, когато ни пуснаха в дома на вдовицата?
Помня.
И помниш ли как ти „случайно“ се оказваше в стаята ѝ няколко пъти, а после се хвалеше, че си бил много „грижовен“?
Ами… помня…
Ти да не си използвал собственото си име?
Ъъ… да, мисля… Ама защо?
Защото тя е завещала цялото си състояние… на човека, който е бил с нейното име!
И?
Честито! Вдовицата е починала, а адвокатът каза, че оставила всичко на мен… защото на теб ти сменили името в документите!
Мръсни
Двама приятели французи си говорят и единият казва:
Абе, знаеш ли къде е България?
Не знам, но съм чувал, че в тази малка балканска държавица хората се делят на майки и… магьосници.
Тц, тц, ама внимавай — жена ми е българка!
Ох, извинявай… и какъв е специалитетът ѝ? Чете ли карти, или просто вади деца от „нищото“?
Мръсни
Двама приятели — Лари и Джо — се събуждат след зверски запой. Махмурлукът им е като чума: жажда, главоболие и пълна празнота в джобовете. Лари отваря хладилника и намира… само една ледена висулка. Никакви пари.
Лари се ободрява:
Имам идея! Стига сме страдали. Да ходим на бар!
Отиват, влизат, поръчват си нещо за пиене и ядене, поотпускат малко положението. Лари гледа висулката, после Джо и казва тържествено:
Слушай. Нямаме пари, ама имаме стратегия. Действай!
Джо:
Каква стратегия бе, човек? Да не си полудял?
Лари:
Ледът е свободен. Само дето трябва да работи. Хващай, на колене и облизвай!
Бах — Джо на колене. Лари се преструва, че всичко е най-нормалното на света, и след минута барманът вижда какво става.
Барманът:
Ей, вие двамата, стига сте се държали като цирк! Разкарай се оттук, че ще викна охрана!
Лари се изправя, потупва Джо по рамото:
Спокойно, бе… Ще се разберем с друг бар. Хайде!
Отишли в друг, после в трети… На седмия облизване Джо вече се задъхва:
Абе, човече… ядохме, пихме, жаждата ми мина. Дори коленете ме заболяха. Това беше, нали?
Лари:
Почти… ама чакай — след третия бар… висулката ми изчезна.
Джо примигва:
Е как така „изчезна“?!
Лари замислено:
Май… я „изпи“ онзи барман.
Мръсни
Двама приятели — бял и черен — седяха в тъмна стая и решили да се пораздвижат.
Белият започнал усърдно, ама другият все гледал спокойно и нищо не мръднал — все си бил „в състояние“.
Така минало доста време. Накрая бял се ядосал и попитал:
Абе брато, вече цял час ти се старая, а твоето си остава все същото, меко и отпуснато… защо?
Черният прошепнал:
Шшшт, по-тихо… пишка ме, че сера!
Мръсни
Двама приятели — зъболекар и гинеколог — си пият бира в кварталния бар и си говорят:
Ти, като преглеждаш… там, мислиш ли си за зъби?
Не.
А аз, като гледам зъбите на моите пациенти, все ми се върти в главата за… зъболекар!
Мръсни
Двама първокурсници се цепят пред университета — кафе, цигари, надъхани физиономии — и гледат с “уау” поглед най-яката колежка. Руса, висока, невероятна, тип “само може да си мечтаеш”… абе супер!
Тя минава покрай тях, спира до банкомата пред корпуса, вади карта, тегли пари, обръща им се с една лека усмивка “нищо лично”, и после тръгва към паркираното до входа лъскаво возило. Качи се до дебеловрат богаташ на шофьорската седалка, целувка за късмет и — газ!
В този момент излиза преподавател, приближава банкомата, тегли и той и като вижда как двамата зяпат като в трамвайна спирка, им казва:
К’во я зяпате бе?! Не е за вас! Не сте ли се сетили какво е общото между тази колежка и този банкомат?
Двамата се споглеждат, вдигат рамене.
Преподавателят се засмива:
Ами… и двете дават на този, който има карта.
Мръсни
Двама пътници летят в самолет. Минава стюардесата и казва:
Добър вечер! Минаваме над Тихия океан. Часът е 20:30. Кацаме след 12 часа.
След това им раздава одеяла. Единият веднага подхваща:
Айде, няма ли да го правим?
Ти луд ли си? Виж колко хора има — може някой да ни чуе…
Няма да ни чуе — продължава той — ей сега ще проверя кой е буден.
Става и вика:
Едно… едно кафе, моля!
Никой не отговаря и двамата решават, че „няма будни“ и си прекарват нощта по най-тихия начин.
На сутринта стюардесата минава да събира одеялата и вижда, че единият господин седи с изкривена физиономия, цялата уста му подута.
Господине, какво ви става?
Ами… цяла нощ ме болеше зъб.
Как защо не ме викнахте? Щях да ви дам нещо за болката.
Как да ви викам? Снощи един си поиска кафе… и цяла нощ ме въртяха по зъболекарския кабинет.
Мръсни
Двама пътуват с влака. Единият се провиква:
А! Влезе ми хлебарка под шапката!
Другият отвръща:
Не е хлебарка… Пак гледай през прозореца, тая са само пътуващите новини.
Мръсни
Двама равини си говорят:
Вървим си през пустинята и гледам един оазис… ама пусто, само десетина жени голи, голенички!
И к’во стана?
Оказа се мираж… но поне ни спаси вярата — все пак оазисът беше гол, а не нашата надежда!
Мръсни
Двама разбойници нападат двама монаси. Единият казва:
Господи, прости им, те не знаят какво правят.
Другият отвръща:
Не знам за твоя, но моят се справя много добре… даже ми намира и джобното тефтерче.
Мръсни
Двама разговарят:
Гледай какво парче торта си изядох вчера!
Не се лъжи… Ще те изчукам и ще те зарежа!
Пу-пу… Захар ти на езика…
Мръсни
Двама разговарят:
И Генади, запомни—не духай толкова бърже тая надуваемата… Че тя може да свърши в “режим готовност” за секунда, а на теб ще ти потече акълът като от спукана гума.