Докторе! — казва мъж, легнал на кушетката. — Трябва да ми помогнете! Всяка нощ сънувам един и същи кошмар. Лежа си на легло и изведнъж влизат в стаята пет невероятно красиви жени… и почват да ме събличат!
Психиатърът:
А вие какво правите?
Аз… опитвам се да ги отблъсна! Замахвам с ръце, бутам ги, дърпам чаршафите… да ги държа далече от мен!
Разбирам. И как смятате, че мога да ви помогна?
Ами… помолете ги да дойдат в деня, а не в нощта! Или, ако не става — счупете ми ръцете!
Докторе, вечер сънувам как слонове подскачат на батут. Много странно е… Какво да правя?
Ето тези таблетки — вземайте по две всяка вечер.
А може ли от утре?
Защо от утре?
Ами тази вечер е квалификацията.
Докторе, от известно време ме тревожи, че котката ми е самотна. Говоря ѝ, колкото мога, и ѝ пускам музика… но май не ѝ стига.
Може би просто трябва да я оставите да си почине за малко…
Как да я оставя?! Тя ми мяука в офиса на всеки 15 минути по график, сякаш аз съм на работа, а тя ми е шефът!
Докторе, сутрин като си пия кафето и точно като доближа чашата до устата, усещам един тъп удар под окото… а после леко ми се отпуска. На какво може да се дължи?
А не Ви ли минава през ума да си изваждате лъжичката от чашата, преди да отпивате?
Докторе, чувам гласове в главата си.
Това е нормално, вътрешен монолог.
Да, ама аз мисля… на френски! И не мога да разбера какво точно искам да кажа!
Докторе, чувам гласове, ама не виждам никого наоколо.
От кога е така?
Откакто си сложих слушалките… говорим си с абоната, а той уж е „някой си“, само че в очите ми не излиза.
Едно голямо кафе, моля!
Колко голямо?
Ами… колкото да стигне и за двама — аз си го пия, ти си го гледаш.
Заведи ме — вика тя — някъде, където никога не съм ходила!!!
Добре — викам аз — ще те заведа.
Отиваме… в Куртово Конаре. И тя:
Абе, к’во не й харесва на това място, бе… че чак никога не го била „ходила“?
Защо си купуваш кроасани, нали си на диета?
Ами… за черни дни.
По много интересен начин наричаш дните, в които “ще се стегнеш”… и не става.
Знаете ли защо от етикетите на пастетите и наденичките ни гледат толкова весело пилета и прасета?
Защото знаят, че ги няма вътре!
Знаеш ли каква е разликата между компютър и мухобойка?
Не.
Тогава внимавай! Ако седнеш пред компютъра и не мърдаш, рискуваш някой да ти пусне ютуб… и изведнъж имаш “вируси”, които няма с какво да ги удaриш!
И как пазаруваш, като не знаеш езика?
Вдигам си чантата, соча стоката, кимам и правя “хммм” като че ли разбирам.
Е, поне не те пратих да купуваш кисело мляко!
Извинете, имате ли безмесни кюфтета?
Да.
Абе дай и откачените наместо кюфтета, че сега ми трябва нещо „на месо“, но без месо!
Извинете, къде е мястото за пушене?
Точно там, където ви е и дъхът… отпред, в долната част на лицето!
Извинявайте, но някъде съм ви виждал…
Възможно е, аз винаги излизам с лицето си. Така че е трудно да ме объркате.
Имаш ли планове за Нова година?
Да, ще изкарам като луд!
Как ще стане това?
Ще се изгубя в полунощ и ще се появя чак на сутринта!
Интересно, защо някой си е пуснал монета в тоалетната чиния?
За да му се изпълни желание… ама то явно е от типа: „Да стане по-чисто“ — и започва от себе си!
Кадете, туй „капитанът“ дето го виждаш все край брега… мъж ли е, или ходеща буря?
Зависи какво ви е заседнало в ума, боцман… щом ви е страх, значи е буря!
Кажи, кое е по-дълго — километър магистрала или километър опашка на каса?
Аз да застани пред магазина под опашката — да проверим!
Кайзеровата баница колко е прясна?
Като за трансплантация… гледат я и казват: „още топла — донорът не е отпаднал!“