Митко, не бягай от щастието! Ако пак го подминаваш, то ще те настигне… ама с лихвите!
Много ли пишеш в чата?
Знам… Просто нямам пари за терапевт.
Може ли да го казваш малко по-бавно? Не успявам да си местя мисълта от “да” на “не”!
Мразя, когато ме гледаш така, все едно знаеш тайната ми самоличност!
Каква тайна?
Всякаква!
Не ми пишеш, горд си… ми не ми се прави на недостъпен, бе! Аз такива като теб имам стотици… — каза малкото на човека с фулмастера.
Не разбирам защо не мога да намеря късмета си…
Защото го търсиш в оборите.
Огледалце, огледалце, кажи ми де на света има по-красива от мен?
Добре де… Я само махни тоя пистолет от рамката и тогава ще ти кажа!
Огледалце, огледалце, кажи ми… не лъжи! От всички на света аз ли съм най-красивата?
Ха-ха… На мен ми писна от такива думи! Аз съм сапунчо… САПУН, маааа…
Какъв сапун?!
Ами да… да си се измиваш от суетата!
Откраднаха ми личната карта!
Бяхте ли в полицията?
Бях. Не са я там.
Пено, защо си купила нова кутия бисквити?
На старите им се разлепи капакът.
И какво от това, нямаш ли ръце да го залепиш?
Пешо, виждаш ли звездите?
Виждам ги!
Ставай бе, мамка му, махнали са ни покривалото — взели са ни палатката и са си тръгнали по небето!
Писна ми! — изрева тя.
Искам да съм истинска дама, а не “мъжко момиче”! Писна ми сама да си нося тежките чанти! Писна ми сама да викам майстори! Писна ми сама да си правя резервации и да ходя по ремонти! Искам някой да се грижи за мен!
Ъъъъ… и на мен… — прошепна той, докато си оправяше мустака, залепен с восък за коса, върху лицето си, покрито с маска “шведска грижа”, и се опитваше да свали сам от тавана куфарчето за “неволевите” дамски покупки.
Прекрасните ѝ сини очи нежно гледаха едно към друго…
Ей, как се влюбиха в себе си — и двата мигат.
Приехме Ви в психиатрията навремето, защото се държахте като истинско хлапе. Ако Ви изпишем — ще се държите ли като голям човек, а не като малко момченце?
Разбира се!
Добре… да видим… Кое е първото нещо, което ще направите, щом се озовете навън?
Ще се запиша в нормална работа. Нещо сериозно!
Прекрасно. И после?
Ще започна да пия само вода… и да ходя по-рано на училище… ъъ… тоест — по-рано на работа.
Добре, добре… по-нататък?
Ще се обадя на мама да й кажа, че съм пораснал. Ще я уверя, че вече няма да паля фойерверки в банята.
Отлично! Но какво ще правите вечер?
Вечер ще седя кротко… ще си оправя леглото… ще си подреждам чорапите…
Супер дисциплина. И накрая? Какво е “финалното” Ви обещание?
Как какво? Ще си взема нова, чиста прашка… и ще си целя в табелките на паркинга — да видим дали и те ще се научат да спазват ред!
Пълните ли си джобовете с бонбони, докато сте на опашка?
Винаги.
И от кога не сте ги яли?
Скъпа, трябва да ти призная нещо… Изглежда, аз съм женкар!
Как ме изплаши! А аз си мислех, че са ти откраднали банкомата!
Слагам си обичта!
И азе…
Верно ли?
Не бе, не ми е любовта… и азе си слагам да спя.
Слушай, Миме, мъжът срещу нас не ме изпуска от поглед! Знаеш ли кой е?
Психиатър…
Аха! Значи аз съм пациентът, а ти си му “оправданието” за да си поддържа статистиката.
Странно… имаш ли си нова прическа или татуировка по челото?
Татуировка.
Ама защо е толкова ниско?
Защото си мислех, че така по-лесно ще ме забелязват… и сега дори очите ми са „на постоянно запитване“.