Ами… жена ми изчезна с един такъв разговорлив, дето само повтаря: „Ако ти трябва нещо — обади се!“
Ало… Обаждам се със гражданска отговорност ли е тук?
Да, заповядайте.
Добре… кажете ми приблизително, ей така за ориентир — колко излиза пребоядисването на куфар, който вчера излезе от багажното и кацна върху служебен трактор?
Ау, ама как може всеки ден да тичаш все по токчета?!
Както ти всеки ден можеш да се правиш на красив — просто свикваш.
Бате, няма ли да е проблем да дойда с Мара?
Няма, идвай и с нея, и с магарето—само не се бави, че ще стане късно за обясненията!
Боже! Страшно е дори да го кажеш на глас! — възкликнала една жена.
И смело произнесла: „Аз се отказвам!“
В автобиографията ви пише, че „прочиствате помещения от духове“?
Да, така е.
Ха! Ама то духове няма!
Стараем се. Не очаквам благодарности… чистим за всеки случай!
Ванка, какъв беше тоя купон снощи у вас? То не бяха викове, танци…
Не бе. Дядо донесе една голяма кофа да ни покаже как се прави ракия…
И?
И всички викаха само едно: „Дядо, да не е готово вече?“
Веднъж ти изневерих.
И аз също.
Ха! 1 април!
На 18 юни.
Вие как се казвате?
Александър Македонски.
Страхотно! При нас имаме специално отделение само за монарси и обещаваме, че ще ви е много комфортно.
Аз не съм цар!
А тогава кой Александър Македонски сте?
Самолетоносача.
Вие кой сте?
Кралят на Франция.
Значи в килията при Хитлер, Мусолини и останалите…
Но аз съм парижки кроасан!
Вие сте невероятно очарователна! В обявата пишеше за някакъв дребен дефект… какъв беше?
Дефектът ли? Той вече порасна. Сега е в университета.
Вуте бе, оти толко бавно вървиш, бе?
Мислим, ма, Пено!
Във Вашия род има ли хора с психични проблеми?
Не, докторе, няма…
А, чудесно! Радвайте се тогава! Явно сте “пионерите”… всички останали са ви последвали!
Господине, вие ме засегнахте и затова ви предизвиквам на дуел! Кажете — предпочитате ли мълниеносен удар с шпага, или с пистолет?
Аз избирам шпагата!
Превъзходно! Тогава за мен остава пистолетът — да не се налага аз да обяснявам после кой е “по-добре образован”!
Госпожице, искате ли сладолед? — попита той, гледайки я в очите. Два оса бяха против, шест — за.
Грешно ли е да се хранят гълъбите?
Не, даже е благородно дело!
И аз така мисля, ама гледам какво пишат в протокола: „Лицето хвърля семки в градинката и проваля рекламната снимка на кампанията „Летете с нас“…“
Дай ми сто лева назаем.
Имам само двайсет...
Давай! Двайсет ще ми дължиш.
Дебела ли съм?
Не! (няма значение какво правиш в момента — кратко и ясно, отговаряш директно, без да се замисляш, без хън-мън дрънканици и успокоения като „като правилния ъгъл…“, „в тази светлина…“, „в тези дънки…“ — просто не разсъждаваш на глас!)
А ти коя си — по-дебела ли си от мен?
Да! (тук вече можеш спокойно да се отпуснеш и да обясниш точно с колко сантиметра е разликата… ако, разбира се, ти стиска.)