Шотландец отива в Швейцария да става студент. Баща му му звъни след две седмици:
Сине, здравей! Как е в Швейцария?
Добре е, тате. Настаниха ме в общежитие с двама… маниаци швейцарци.
А бе, маниаци? Какво правят?
Ами, посред нощ единият започва да брои монети в коридора, а другият стои до вратата и повтаря, че утре „всичко ще бъде по разписание“!
И ти, сине, как реагираш?
Как как? Аз си паля гайдата… и си свиря марш в такт на тяхното „разписание“!
Луди
Шофьор закъсва на една спирка пред “лудница”. Гаси двигателя и започва да се суети, да търси какъв е проблемът. През прозореца на лудницата се подава един луд и се разкрещява:
Спирачки! Спирачки!
Бягай бе, луд! Скрий се! — мърмори шофьорът.
Той пак си ровичка под таблото, но лудият пак:
Спирачки! Спирачки!
Ти пък къде ще се криеш — казва шофьорът, — нямам време!
Минало време, а лудият не млъква:
Спирачки… спирачки…
Шофьорът се замисля и вика:
Да взема да проверя тез’ спирачки.
Оказало се, че точно те са проблемът—накладките са заминали.
А от къде знаеш, че са спирачките? — пита го човекът.
Аз може да съм луд, ама не съм прост!
Луди
Щанд за сирена:
Може ли да пробвам от това кашкавалче? Само дето е леко сухичко…
А ще ми дадете ли и от онова? То не е лошо, ама мирише по-силничко…
Хайде и от това тогава… а нямате ли прясно? М-м… добре, дайте до него, което е… беличко е, но май и по-меко… извинявайте много, опашката май ме бутна…
Глас от опашката:
Няма страшно! Хапвайте си спокойно… ние си чакаме едно парченце по-малко, да видим кой първи ще се обърка.
Луди
Щастливият човек се познава по късмета — ризата му е в правилния размер, ама с ръкавите. Те са вързани отзад… да не му избяга радостта.
Луди
Ще се пържа от жегата, ама цял ден не си отварям прозореца! Нека всички си мислят, че имам климатик, а не че просто се топя тихо.
Луди
Ще си отворя фризьорски салон, ще го кръстя „Самочувствие“. Та като ме питат: „Как си?“ — аз:
„В Самочувствие съм… ама само до първото поглеждане в огледалото.“
Луди
Щом я срещнах, пожелах си да остарея с нея. Само че не уточних, че „остаряване“ значи за две години…
Луди
Я да питам аз, кога се прави тараторът — преди да заври зелето, или след като вече е сварено? Щото аз веднъж го обърках и стана… не таратор, а “супа с търпение”.
-5°C, 20 см сняг. вали сергия на пазара:
Я, пиперът пресен ли е?
Да, сутринта го извадих от хладилника… направо пред клиентите!
А бе, не ти ли е горещо с тия дълги чорапи, в тая жега?!
Еее, ама аз отдолу си имам къси…
Ало, Жоре, къде си, брат?
На морето с едни сандалки! Отмъщавам на електричеството… само че вълните ми плащат тока!
Ало, Мечо, пак ми закъснява!
Киро, стига с оправданията! Като ти не ти хваща трамвая, вземи си такси — вчера ми преведоха заплатите, не ми ги пращай по джобовете! Няма да ти върша работата и транспорта!
Бабо, всички ми казват, че съм пълен смотльо!
Не ги слушай! Аз те виждам — шалът в джоба, джобът в ризата, ризата пъхната в жилетката, жилетката закопчана върху чорапите! Хубавец… ама как те е срам да бъркаш!
Брат, влюбих се от пръв поглед!
Покажи ми я… Айде, стига, не се вторачвай, че ще ѝ вземеш очите и после няма да знам как да те отведа обратно!
Вашето дете е при нас!
Какви са вашите искания?
Ами елате и си го приберете! Детската градина няма да затвори в пет, ами ще чака да си свърши „домашните“ — заради вас!
Вие май се опитвате да ми продадете пъпеш, нали?
Ама, моля Ви се! Купете си дини… те са червени!
Гале, много ми е зле, пожали ме!
Леле, Керанке, колко си драматична… Аз като се жалвам, поне минава със сладко кафе, а ти – само с въздишки!
Дай да си полежим така… без думи… в тишината…
Ама кой си ти?!
Шшшт… не разваляй момента… аз съм тишината… и се опитвам най-после да си почина.
Дайте ми една „дъска“.
Ама, пич…?
Ще ми дадете ли една „дъска“?
Пичага!
Добре де, разбирам, че си як и ме кефиш, ама ми дай една „дъска“!
Пичагаа! Или боядисана я искаш…
Джордж, може ли да изнесете пианото на приземния етаж?