Хамилтън и Фетел отишли на сафари. Сутринта Фетел излязъл от палатката и видял как Хамилтън бяга от един огромен слон.

Харесвам жените с лошо зрение — не че нещо разбирам, просто като ме видят размазано, все им се струва, че съм по-добър вариант.

Хванах едно съседче да драска по колата ми: „Полей ме“. Е, полях я… и то изчезна, че да не я удавя!

Хванеш си някоя мацка да се топлите взаимно в студените зимни дни. Само че тя се оказва от онези “термопомпи” — ръцете ѝ са два пъти по-студени от твоите и непрекъснато ги мушка под тениската ти… а после, без да обяснява, краката ѝ решават, че най-логично е да си зимуват направо на гърба ти.

Хладилник с лицеово разпознаване.

Хлапе пита непознат във влака:

Ходи си мъж по улицата и пуска семки. Среща го полицай и му вика:

Ходих до Турция. Купих си говорещ кантар. Като стъпя отгоре ми вика:

И аз:

Кантарът:

Ходих при една народна лечителка. Разправяше ми, че лекува каква ли не болест — щом и кажа какво ми е… Дошло до там, че аз викам: „Добре, а вие как сте още жива?“ Тя ми отвърна: „Е, и аз имам нещо за лечение… но първо на теб ще ти мине — после на мене ще ми взема сополите!“

Хората мислят, че съм луд, защото говоря с котката си. Вчера ѝ казах: „Кой е най-добрият шеф?“ и тя просто ме погледна. Същия ден шефът ми каза: „Кой си ти?“ и аз вече сериозно се притеснявам—явно тя ме е обучавала.

Хората са странни същества. В свят, пълен с чудеса, да измислят скуката — все едно природата е казала: „Ей, направих ти всичко“, а те: „Да, ама не ми е достатъчно скучно.“

Хубаво:

Лошо:

Кошмар:

Хубавото на санирането е, че при наводнение всичко започва да работи “по проект”. Качваш се на панела — той си лепи към водата — и направо отплаваш към един по-енергийно-ефективен свят… само дето вместо газ ще ти трябва спасителна служба.

Целите за новата година:
2014: да сваля 5 кила.
2015: да сваля 7 кила.
2016: да сваля 10 кила.
2017: да сваля 13 кила.
2018: да сваля 15 кила.
2019: да се боря със собствената си „самодисциплина“ и да я накарам най-после да отслабне с мен.

Централният Софийски затвор набира чистачки за охрана. Предимство е да могат да бъркат доказателства не с ръкавици, а с метла — така се учи дисциплина… и прахът си знае мястото.

Цирк ли ще правим, или ще се блокираме като нормалните хора?

Часовникът изостава, кантарът избързва, а огледалото… то вече не отразява — просто си прави огледален компромис с реалността!

Част от затворниците изпаднаха в нервна криза, защото надзирателят постоянно им казвал:

Накрая един се провикнал:

Черeн петък. Блъсканица в мола. Хората се бутат за намалени якета, тичат за промоционални прахосмукачки, деца викат, че „искат същото като на рекламата“. В средата на целия този шум един мъж се разхожда спокойно, сякаш е дошъл само да си вземе кафе.
Минава го продавач и го закача:

Чернобилска мъдрост: