Чета някъде: „80% от хората по света казват, че са нормални“… и аз пак се чудя какво правят другите 20%, като аз явно само се водя по списък и постоянно се блъскам в тях!

Чете вещицата заклинание — „морков от градината, чесън от мазето, перце от птица, мъничко мухъл, троха от хляб… и айде!“
Отишла в магазина и купила български лютеница.

Четох една теория, че ако сложите безкраен брой маймуни пред пишещи машини, в един момент някоя ще напише “Хамлет”.
Интернет обаче доказа, че това не става — най-много се получава “Как да си направя майонеза без яйца?” и то с правописна грешка на всяка трета буква.

Човек влиза в кабинета на личния лекар, сяда на кушетката и започва да разказва:

Под леглото ми има една прахосмукачка, ама аз съм хлебарка и не мога да я включа. И си мисля — ако бях човек и имах ръцете да я пусна, и да изтичам при другата хлебарка, пак нямам кураж да натисна бутона…
Лекарят го прекъснал:

Човек връхлита в аптека, прередява се през опашката и се обръща към аптекарката с вик:

Изважда презерватив и го размахва.

От опашката се провиква старец:

Човек отива на психиатър.

Мъжът благодари, плаща и си тръгва. След шест месеца психиатърът го среща.

Човешкото тяло има 7 милиарда нерви… само че жена ти има 7 милиарда причини да ги тества един по един — и накрая казва: “Е, нали ти бяха нервите!”

Чувам по радиото страховита музика. Викам си: „Кой знае какво са пуснали…“ Тичам да видя — и се оказва, че е новината за „Паранормалната рецепта“: „Мъжът се уплашил от огъня… и затова изхвърлил котлона…“

Чудя се дали понякога облаците гледат надолу към хората и си казват:

Чудя се защо денят ми изглежда толкова светъл… а то — май не е денят, а лекарствата, които ме караха да си мисля, че всичко е наред.

Чужденка се омъжила за италианец и отишла да живее при него. Не знаела италиански и когато искала да купи, например, паста, отивала в магазина, посочвала и се подсмихвала, а продавачът я разбирал, макар че “обясненията” ѝ били повече с жестове, отколкото с думи. Същото и с доматите, сиренето и дори с обувките — показва, сочи и получава.
Един ден обаче решили да си направят плодова салата и тя решила да купи банани. Само че не можела да ги поиска както трябва.
Затова завела мъжа си.
Знаете защо, нали? Защото той говори италиански… и най-накрая бананите не ги купили, но поне всички в магазина разбрали какво точно си мисли жената.

Чукам на вратата на хладилника — да проверя дали е свободен. Отвътре се чува: „Влез… ама не пипай салама!“

Чукча след екскурзия в Мароко разказва:

Чукчата дошъл в селото с обувки. Всички чукчи веднага го заобиколили:

Чукчата си купил нов часовник. Пренесъл го вкъщи и решил да се похвали на роднините. Събрали се около масата, сложили часовника по средата, чукчата натиснал копчето и… пак нищо.
Най-разумният измежду тях вдига пръст:

Погледнали — само една малка стрелка стърчи. Пъхнали стрелката в контакта и пак чакали.
След минута от часовника започнал да излиза пушек. Най-умният пак казал:

Чул Мохамед, че в Християнския Рай е по-вкусно и решил да провери сам. Хванал пътя — 9 дена и 9 нощи през пустинята, докато стигнал до вратата на Рая.
Почукал, а Св. Петър му отворил. Мохамед огледал всичко, наумил се и много учудено попитал Исус Христос:

Шахматист се разхождал в парка с девойка, когато внезапно ги нападнали двама хулигана. Хитро огледал ситуацията — като истинска партия — и трезво преценил, че няма друго решение: жертва дамата… за да спечели време.

Шефът на затвора се прави на строг, ама гледа на затворниците като на ученици — нали кой е „на по-умните години“, кой е „на по-малко“, та всички трябва да си научат урока.

Шефът на фирмата вика при себе си фирмения психолог:

Шопска закуска. Пена вика на Миро: