Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Луди
Психиатър към пациент:
Добре, разкажете ми всичко отначало.
Пак ли!? Отначало създадох земята и небето… после реших да си почина… и вижте какво стана!
Луди
Психиатър към пациент:
Е, добре, разкажете всичко отначало.
Пациентът, замислено:
Отначало… подредих шкафовете, боядисах хола… после реших, че трябва да управлявам държавата.
Психиатър:
И тогава?
Пациентът:
И тогава разбрах, че шкафовете са по-стабилни от правителството… и започнах да ги слушам.
Луди
Психиатър към пациент:
Диагнозата ви е две личности в едно тяло.
Разбирам… Колко струва прегледът?
Сто лева.
Ето ви 60… другият каза, че ще дава само по 40.
Луди
Психиатър към пациента:
Защо се въртите безкрайно пред огледалото?
Защото съм единственият човек на света, който вижда в огледалото точно къде му е проблемът… и то в реално време.
Луди
Психиатър към пациента:
Кажете какъв е проблемът.
Ами… усещам, че водя разговори с всички.
Това е напълно нормално.
Да, ама и аз си споря с мен.
И това е нормално.
Да… ама понякога започваме да си правим компромиси… един на друг.
Луди
Психиатър към пациента:
Поздравявам ви! Имате голям прогрес!
Пациентът:
Какъв прогрес, докторе?! Преди два месеца бях цар Симеон, а сега… пак ли цар? Не, сега съм само служител във „водопровод“. И нищо повече — някакъв си Иван Петров!
Луди
Психиатър пита пациент:
Как си, още ли си цар?
Още.
Мога ли с нещо да ти помогна?
Можеш—жената ми пак се е вманиачила по някаква “Кралица Мария”, та моля те, направи нещо, да не ме коронясат втори път!
Луди
Психиатър стои в кабинета и му е адски скучно — няма пациенти.
В този момент много бавно се отваря вратата и през нея влиза човек на колене, влачи след себе си кабел, държи лаптоп в ръце и гука тихичко, все едно настройва нещо.
Психиатърът:
О-о-о, виж ти… ти сигурно си човек, който се е объркал и е влязъл в грешната клиника. Спокойно, тук ще ти помогнем…
Човекът клати глава с „не“.
Ааа… ясно — ти сигурно си коте, което не може да намери купичката… ела тук, миличко.
Психиатърът:
Добре, де… а ти какво си всъщност?
Докторе… гледай си работата. Аз съм системният администратор — дойдох да пусна нета… само че сега мрежата не е на линия, защото съм я рестартирал.
Луди
Психиатър стои в кабинета си и се чуди какво да прави—нищо не се случва, няма пациенти. Накрая много бавно се отваря вратата и през нея на четири крака влиза човек, който влачи нещо след себе си и държи в ръцете кабел. После, смръщено и скимтейки, се опитва да държи “каквото трябва” в устата.
Психиатърът:
Абе, ти кой си?! Щом пълзиш така… сигурно си коте, изпуснало лаптопа. Спокойно, ще ти оправим бъркотията!
Човекът отрицателно клати глава.
Хмм… ти да не си заек, дето не може да намери моркова… ела, миличък, при мен!
Човекът пак отрицателно клати глава.
Добре де, а какъв си тогава?
Докторе… гледай си работата. Аз съм мрежовият админ… и само “връзвам кабели”!
Луди
Психиатър, кабинет.
Влиза първият клиент:
Докторе, бихте ли ми помогнали?
Разбира се. Първо платете предварително. За да не се правят, че не са си “намерили” проблема след като им мине.
Платил 50 евро. Психиатърът:
Е, разказвайте.
Сънувам, че на централна гара ме качват в нощния влак за Варна… без билети, без водач… и ми викат: “Ти си нашият локомотив!”
В два часа влакът спира на гара “Поспал’а се”, дават ми една кифла и едни вестници — “прочети и пак върви”. После ми скачат още два вагона. Събуждам се… целият мокър, лепнал ми е табелка “ПЪРВА СМЯНА” и имам чувството, че съм влачил по касите!
Платили сте… ще помогна — казал докторът.
Само си навийте часовника да звъни в два. Като ви събуди, позвънете ми — и аз ще дойда да оправя какво сте закъснели да “закачите” до Варна.
Влиза втори клиент:
Докторе, имам проблем… С две любовнички до два часа. След два — още две. Моля ви, помогнете за втората двойка!
Съжалявам, господине. За втората двойка не мога. От два часа нататък вие си имате да бутате един влак за Варна.
Луди
Психични диагнози:
1. Психоза – да ти се струва, че котката разбира всичко, което ѝ казваш.
2. Параноя – да си мислиш, че котката записва всичките ти тайни.
3. Шизофрения – котката говори, котката опонира и котката изисква доказателства.
4. Депресия – да вярваш, че котката те обича… но просто няма да ти го покаже днес.
Луди
Психоаналитик пита пациента:
Миналата нощ случайно сънували ли сте нещо?
Може би… но не помня.
Може би сте сънували котка?
Не… котка не.
А какво сънувахте тогава?
Ами вървях по улицата…
И имаше магазини, нали?
Не си спомням…
А би могло да има магазини, нали?
Възможно е…
И в тях сигурно продаваха нещо…
Едва ли беше чак толкова ясно.
На улицата от съня ви вероятно имаше и сладкарница…
Може би…
А в сладкарницата… имаше ли торти?
Ами то е сладкарница, защо да няма?
Ето! Знаех си! Сънували сте сладкиши! Сега — да разтълкуваме съня…
Луди
Психолог казва на пациент:
А сега да минем един малък тест, за да разберем доколко сте зависим от телефона. Представете си: седите пред екрана, получавате обаждане, в стаята влиза жена ви и ви прегръща… а тя е чисто гола. Как реагирате?
Извинете, докторе… жената ми ли е или е от „потвърждавам самоличност“?
Луди
Психологът вече цял час говори по телефона с някакъв отчаян тип. Накрая го пита:
А мислил ли сте някога за самоубийство?
Не.
Тогава помислете малко по-усилено, бе!
Луди
Психологът ми каза, че имам „тревожни мисли“… А аз просто знам, че в главата му пише: „Този човек е направо параноик!“
То няма как—нали ако не мислише за мен, защо ми гледаше толкова внимателно точно след като ми каза това?
Луди
Психолозите твърдят, че за добро настроение човек трябва да прегърне поне десет души…
На мен ми стига — да прегърна един, ама да е такъв, дето после да не му се пускам!
Луди
Психотерапевт към пациент:
Поздравявам ви! При вас се вижда огромен напредък!
Какъв напредък? Преди година се чувствах вече цар, а сега… пак си плащам сметките.
Точно това казвам — емоционално сте стабилизирали положението.
Да бе… само дето от “цар” остана “никой”.
Луди
Психотерапевт към пациента:
Хайде да поговорим за радостта.
Хайде!
Имали ли сте през последните дни поне една усмивка?
Не!?!?
Ето, прекрасна новина.
Луди
Психотерапевт към пациента:
Хайде да поговорим за красотата.
Хайде!
Имате ли си спомени, в които всичко е наред?
Не…?!
Е, ето това вече е красота!
Луди
Пукна гума в Перник — класика! Шофьорът спира, слиза, отваря багажника и вади крик, почва да сваля колелото.
Минувaч минава покрай него, спира и пита:
Какво става, бе?
Как какво? Свалям колелото.
Минувачът взима една щанга, плесва с нея по задното стъкло и вика:
Пу, за мене задължително работи само климатикът!