Понякога си казвам:

И продължавам да се влача, защото не съм „влак“…

Понякога чувам странни гласове през нощта… после се сещам, че в съседния апартамент пералнята пак е на “шумна програма”.

Понякога, като вляза във ваната и се погледна в огледалото, се чудя откъде хората са си измислили толкова много грижи за човек, който е толкова неестествено красив. Вероятно проблемите не са в него… а в огледалото, че не издържа на истината.

Попитали един глупак, който всеки ден си удряше коляното в вратата:

Поръчах си в нета „пиле“ и „яйце“. Сега чакам Еконт да ми звъннат и да кажат: „Господине, кое точно пристигна първо — пилето или яйцето?“

Последни новини. В библиотека е имало терористичен акт. Няма ранени… явно нападателят е бил много грамотен и си е счел за безопасно да удари само по заглавията.

Последни новини:
Група еврейски алпинисти успешно заобиколили Еверест — не за да го покорят, а защото казали, че и без това “височината” им е в главата, а не на картата.

Последно време всички се обръщат към мен с огромна почит. Говорят ми на УВАЖЕНИЕ — така им излиза от устата.
Който ме види, все вика:

Посред нощ в спалнята на Фики:

Потъва пътнически кораб. След два дни един от пътниците най-накрая доплува до брега. Там го чака жена му и го гледа строго:

Правиш го с любов, гледаш го като за празник — дори косъм не му позволяваме да падне от парчето месо. Разтърсваш го, оправяш го, и накрая: „Татко… имам само съвсем малко трева… не мога да ти дам повече!“

Прах си дрехите на 30 градуса, както пише на етикета… после си викам: „Добре де, като ги простря на 40 градуса, да не ги смаля, че да станат и за деца?“

Преди време получавах имейл, че съм наследила 20 милиона долара и трябва само да звънна на един номер. Днес обаче ми пратиха съобщение за 5,6 милиона. Брех, викам си, измамниците май са пипнали бюджет и вече не са толкова щедри…

Преди година започнах да ходя на фитнес, уж да заякна, та ако някой тръгне да ми се прави на герой пред приятелката, да го спра.
Сега обаче, ако ни спрат на улицата да ни проверяват документи, мога да им направя 5 по 12… въпроса “Господине, защо така?” без даже да мигна.

Преди да си ловите снежинки с уста, уверете се, че птиците вече са си отлетели на юг — иначе може да се окаже, че закуската ви е “с полет” и с допълнителна… статистика.

Преди два дни ми писаха на мейла:

И аз, естествено… веднага преведох 1500 лева за оформяне.
После още едно писмо:

Платих и нея.
И ето — още чакам да „замина за топлите страни“… но поне получих банкова сметка за бъдещи чудеса.

Преди дни в България приключи преброяването на населението, което започна… някъде още от царско време. Комисията обяви, че има техническа грешка — вместо хора са преброили и това, което е „на книга“. Следващите резултати не ви интересуват: ако ги видите, значи още сте „на хартия“… а не сте живи.

Преди малко се почука на врата. Поискаха ми „скромно“ дарение за ново строящия се обществен басейн в квартала. Дадох им една лъжичка…
Върнах се да си търся чашата — оказа се, че са искали „дарение“, не „размери“.

Преди месец започнах работа в детската градина. Днес, по инерция, автоматично вдигнах якето на един младеж в автобуса, мислейки си, че се налага да му оправя дрешките за “разходката”… След това се усетих, че не е групата ми, а че закъснява за работа.

Преди си говорех сама, ама поне беше едностранно… Сега като кажа нещо, и си отговарям. Това към подобрение ли е, или просто си намерих „втори глас“ за обслужване?