Момче и момиче пътували в трамвая. Той „оправял” стъклата—надраскал по тях смешни лица и миниатюрни звездички. Тя обаче стискала чантата и мълчала… докато накрая се изправи и каза:

Момченце отива в двора на баба си и след малко се връща тичайки…

Морковите се заплеснали в хладилника и видели карфиола да се подава отдолу:

Моята фигура е перфектна — просто има “само един проблем”… че проблемът се нарича излишък!

Мутреста бабанка, със силно изразен релеф на предмишница, трицепс и бицепс, който пречи на дланта да стигне до лицето, демонстративно притиска с показалец новичко простичко телефонче — без интернет и GPS (по независещи от него причини) — и потен, ядосан, стои пред централния вход на „МБАЛ Свети Иван“ и звъни в слушалката:

Подмигнах го невярващ на ушите си, защото над главата му, с големи букви, пишеше „МБАЛ СВЕТИ ИВАН“. Явно късият му ум не прави връзка между онова, което чува, и онова, което му го казва табелата.

Мъж бил убеден, че е пиле. Всеки ден будувал на висок глас и ровел из двора, все едно търси червеи. Един съсед го видял и попитал жена му:

Жената въздъхнала и казала:

Мъж и жена в театъра:

След няколко минути:

Мъж и жена са на кино. На мъжа обаче много му се допръдяло, стиска, стиска… ама филмът си тече, а той — не. Накрая вече не издържал и шепнешком казал на жена си:

И без много да чака, той се измъкнал от неудобното положение и “изпуснал” по-тихо, колкото може. Минали 4-5 минути — пак същата работа.

След половин час — пак.
Тогава отзад, от една редица, един бабаит го побутнал през седалките и му изсъскал:

Мъж към жена си:

Мъж облечен в наполеоновски дрехи, с характерния за Наполеон жест, влиза в кабинета на психиатър:

Мъж отива при психиатър.

Мъж отива при психолог и се оплаква:

Мъж отива при психолог и споделя, че не може да разчита хората и постоянно си изпуска репликите. Психологът вдига един стол в единия ъгъл и казва:

Той сяда, а психологът прошепва:

Психологът става, отива до вратата и заключва кабинета тихо-тихо:

Мъж постъпва в манастир. Игуменът го погледнал строго и го пита:

Човекът само кимнал — без нито дума.

Минават пет години. Игуменът го вика при себе си:

Мъжът замислил се, после отсече:

Още пет години. Игуменът пак го извикал:

Мъжът въздъхнал и отвърнал:

След още петнадесет години игуменът пак го повикал:

Мъжът станал, изправил се и казал:

Игуменът го изгледал и доволно се усмихнал:

Мъж при психиатър:

Мъж пуска въздух от пуканa гума пред Лудницата. Вдига колата на крик, сменя манометъра и почва да развива болтовете. Само че като ги отпуска, гумата се търкулва назад и болтовете падат в една дупка до шахтата. Мъжът мърда, кляка, протяга се — нищо не става, все ги “няма” къде да ги хване.
От прозореца на Лудницата един му вика:

Мъжът зяпва и казва:

Мъж пътувал в трамвай и през цялото време късал хартиени листчета и ги пускал в шишето за билетчета пред себе си. Човекът до него не издържал и го попитал:

Мъж се връща от риболов с котарака. Жена му го посреща, подушва въздуха и казва:

Петър:

Мъж се обажда на рецепцията в лудница и пита кой е в стая 18.

Мъж се обажда откъм банята: