Отидох до кухнята, погледнах в чинията и… „…ей, умря ми шунката?!“
Луди
Мъж се хвали на колегите си:
Направих направо европейска баня вкъщи. Платих си майсторите, сума ти пари дадох. Лепих плочки до тавана. Дори стените ги направих с релеф, да изглежда луксозно. Само дето са… хлъзгави.
Как така хлъзгави, какво толкова?
Абе, знаеш ли колко мъже вече са си падали като попаднат под душа… точно върху “лукса”!
Луди
Мъж си купува презервативи, поглежда срока на годност — 2017 година — и недоволно мърмори:
Ей сега пък… Толкова ли е спешно, че да не може да почака поне до другия сезон?!
Луди
Мъж спука гума и спира пред една току-що отворена строителна площадка. Започва да развива 4-те болта, ама ги изпуска един по един в купчината с чакъла… направо към един изкоп. Мъчи се да вдигне капака/корпуса, ама не става — все едно е залепнал. И точно тогава отнякъде изскача един работник-лудник и му вика:
Батка, вземи по един болт от трите колела, дето са останали цели… и с трите джанти на три болта ще се прибeреш!
Мъжът го гледа, шашнат, и пита:
Ама как си се сетил за болтовете?! И защо изобщо съм при вас?
Работникът се усмихва:
Ние тук не сме луди… ние сме организирани!
Луди
Мъж, който пие кола, яде чипс и си мисли, че е “само малко”:
Пич, какво стана?
Нищо… Живея на Е-та.
Луди
Мъжете сме били силния пол. Какъв силен пол, като този “силен” пол си губи ума по 1 клин на промо… от 2.60, разбира се — и после се прави, че било “за спорта”.
Луди
Мъжете, които се мислят за много хитри, да не забравят, че и на дявола някой първо му е сложил рога — иначе как щеше да се отличава по план?
Луди
Мъжка молитва: Господи, моля те, дай ми: Разум, да разбирам жена си, Търпение, за да й прощавам, И Смелост да не й споря, Защото, Господи, ако ми дадеш Сила… Ще я метна по чаршафите — но поне да става за спор!
Луди
Мъжки състояния:
Добро…
Лошо…
Вдигни я — и пак ще работи!
Луди
Мъжът ми се развика: „Защо си обръснала краката с моята самобръсначка?!“ Направо ме накара да му купя нова. А новата — абе, направо е супер: още по-гладко си става… и той ми повтаря: „Още веднъж, ама само с моята!“
Луди
Мъжът ми твърди, че не трябвало да планирам толкова рано. Е вярно — той още не ми е „мъж“, а ми е само „в процес“.
Луди
Мъжът:
Ти не ме обичаш. Може да се закълнеш, че след смъртта ми ще седиш само сам—ама аз знам, че още на следващия ден ще си намериш някоя.
Жената:
Няма нужда да се кълнеш… И без това вече го знам.
Луди
Мълчанието и заплащането са като НЛО-то — всички ги обсъждат, шефът казва, че ги има, ама никой не ги е получавал.
Луди
НОСТАЛГИЯ ПО СОЦИАЛИЗМА:
Ей, човече, спомням си навремето майка ми ме пращаше до магазина с петачка. Аз взимах хляб, каймак, мляко, боза, една марля за всеки случай, по две дъвки за класа и се прибирах с цял джоб ресто.
А сега?
А сега няма такова нещо! С тия скенери по магазините… как да минеш „на доверие“?
Луди
На 1 януари:
Помня миналата година… все едно беше вчера!
Ама как така „вчера“?
Ами то вчера беше първи януари — аз пак не дочаках края на годината!
Луди
На 9 май в петзвездния ол инклузив хотел в Кушадасъ петима пияни руски туристи вдигнаха самоуправство и цели пет часа охраняваха шведската маса. Причината? Идваха немски туристи—а те твърдяха, че това е „пропусквателен пункт“, и грижливо отброяваха салатите с поглед, сякаш са контролирани боеприпаси.
Луди
На Коледа:
„Желая ви здраве, радост и мир на душата!“
На следващия ден:
„Абе, дай да видя кой пак е вдигнал градуса, че вие още се кланяте на пътеката!“
Луди
На Нова Година:
Слабите хора си лягат в зелето… силните — в баницата…!
Въпросът е кой става на сутринта с повече вкус!
Луди
На брега на замръзнало езеро посред нощ стои шофьор и чака да мине ледът. По едно време чува глас от тъмното:
Тука няма да минаваш!
Оглежда се шофьорът, оглежда се и продължава да чака, все пак решил да рискува. След малко пак същият глас:
Казах ти, че няма да минаваш!
Вече ядосан, човекът извикал:
Ама ти кой си, че ми държиш сметка?!
Гласът весело отвърнал:
Аз съм дежурният на ледома!
Луди
На вечния въпрос:
„Кое е първото — хлябът или солта?“
Фермерът Харалампи отдавна си знае отговора: хлябът го пече още от сутринта, както винаги си е било — но солената работа започва доста по-късно… когато се появи тъпият съсед, дето все му „изтървава“ буркана и после се вайка: „Ама аз сол не съм пипал!“