ИНСТАГРАМ ПРИСТРАСТЯВАНЕ ПО СКАЛАТА НА ФОТОШОКА:
1 степен – само гледаш снимки.
2 степен – почваш да харесваш.
3 степен – започваш да пишеш “Много си яка!”.
4 степен – качваш истории всеки час.
5 степен – филтърът става по-важен от теб.
6 степен – почваш да купуваш followers (за всеки случай).
7 степен – започваш да теглиш кредити за “перфектния кадър”.
8 степен – сравняваш живота си с хора, които са в режим “само светлина”.
9 степен – почваш да правиш лайвове: “Няма да ползвам филтър… (30 мин)”.
10 степен – гледаш собствения си профил и ти излиза известие: “Този акаунт не е заснет от теб.”

Играейки си с кранчето за студената вода в кухнята, Христо се научи да регулира и температурата на “изненада” — като си пуска душа на жена си.

Из форум за мами:

Извинявай, бих те гледала в очите, но едната ти вежда отразява слънцето и вместо разговор – правим фотосесия.

Издирвам са гадже. Ето изискванията:
Да е като за реклама — да има всичко, ама да не ми тежи. Да пийе, да пуши, ама по мънинко — да не ме дави, а да ми е “приятно”. Да не й е нисък от мене, да не йе и висок до небето. Да не е нито много стар, нито много млад — да е “точно на години”. Да идва от голям окръжен град или от чужбината, за да звучи по-интересно, пък аз да не питам много откъде.
Да е черен — и като дрехи, и като душа (без драма, но да има стил). Да ни слуша чалга, ама и да не му пука само това — да ни слуша и рап, да има и кубинска музика в плейлиста, ма да не обича сериали. Да има кола… и то такава, че и аз да можи да я карам (да не е трактор, освен ако не е с “автоматици” в главата). Да плаща сметките. Да ме води редовно у Мола, щото “живот без разходка” не става.
В леглото да е “като дивеч” — но да не е див, че да бяга. Да обича кино 2 пъти седмично, танци 6 пъти месечно — да е вечно в режим “излизам”. Да има компютър. Да чатка есемеси. Да готви. Пире и боб, и кюфтета, и салати — да няма “ама утре ще”.
Да е чист. Да разхожда куче и котка — да може и с двете, че да не прави “избор”. Да кара колело, мотор, трактор, камион с ремарке и полуремарке (ТИР), сърф и самолет — ама да не ме носи на извънредни разходки. Да може да носи пари, че аз да не се занимавам.
Да е каретист, пианист, масажист — и да ми оправи всичко: да ремонтира колкото има нужда, и даже мени, щото аз само да кажа “счупи ми се” и той да го “оправи ми се”. При градина — да копа, плеви, да цепи дърва, да не е мързел. Вечер да ми разтрива крачката. И да си има умерено… работи — да изпуска газове, да може да мляска и да се уригва, ама да не е като фойерверк. Да паркира колата умно, дет аз после да си я карам без страх.
Къпани — препоръчително, но ако не смърди много и пере чаршафите, може и по-рядко. Сам съ да си шие дупките по гащите и чорапите. Спорт — хубаво е, но може и само да няма шкембе и да не държи на плочки.
Та… мъжът да ремонтира всичко, жената да се радва. И най-важното: да обича да ми помага — за мене да е удобно. Сига не се сетих за още, ама има…
Иначе… благодаря ви за вниманието!

Изискана вечеря във висшето общество. След вечерята в салона за пушене двама джентълмена се заглеждат и си приказват.
Единият:

Другият:

Изненадай гаджето си за 8-ми март. Запознай го с майка си.
Да видиш какво „романтично сърце“ му бие, когато разбере, че цветята не са за него, а за домашната работа.

Изненадай любимия човек на Св. Валентин с “перфектната” изненада: направи му бърз кредит на негово име… за да има какво да празнува следващия месец.

Изписали двама луди от лудницата, но ги пуснали на проба. Казали им:

Настаняват се, живеят си спокойно. Обаче една нощ единият става, взема една запалка, наднича над другия и започва да шепне:

Другият, без да се мотка, грабва телефона и звъни в лудницата:

Изхвърлиха ме от психиатрията… Депресирал съм останалите пациенти — все ги питах: „Абе, къде е сбърканата спирка за надеждата?“

Има жени толкова красиви, че като ги видиш, инстинктивно ти идва да изключиш лампата… не от скромност — да не ти прегори погледът от красота.

Има и плюсове, като спре тока — поне ще разбереш кой живее в блока, защото целият вход започва да вика от асансьора.

Има и такива жени — гледаш ги и ти иде да отидеш, да ги прегърнеш през рамо и да ги питаш:

Има и такива жени, които всеки ден ставайки сутрин не се чудят “какво да облека”— монахините…
Поне при тях дрехите си избират по правилник: сутрин — послушание, вечер — покаяние.

Има четири свободни легла в психиатрията…
Кой иска да полежи за една седмица—ако нещо почне да се подобрява, веднага да се уведомява персоналът.

Имам една мечта…
Искам да видя политици зад решетките и на Нова година да им пратя поздрав:

Имам забележка към психиатрите. Вместо да си стоят по леглата, техните пациенти се качват на каналите — единият си е като в ефир с бодра усмивка, другият спортува в токшоуто, а третият постоянно сменя програми, сякаш търси „правилното“ настроение!

Имам лоша репутация! Написах в статуса, че съм „влязъл в историята“…
Всички питаха: „При кого?“
Само един ме попита: „От по-учтивите или от по-тежките?“

Имам мокри сънища с теб!

Имам фигура на бог… Вярно, не християнски—будистки е, ама като е един и същи таванът, и кой на кого ще му обръща внимание?