Журналист пита стар моряк:

Морякът отговаря:

Журналистка взима интервю от Директор на психиатрична клиника:

Журналистката поглежда: вижда вана, кофа и голямо сито.

Журналистка пита перничанин:

За да вдигнеш колело на задна гума, при положение че духаш педалите на 300 км/ч, ти трябват 3 неща:
1. Голямо сърце.
2. Да не ти пука за трафика.
3. И малко умело да си изкълчиш и задника… преди това.

За да се възприема по-добре критиката, трябва да завършваш изречението винаги с нещо окуражително. Например:

За другите жени мъжете бяха някакви глухарчета, а за нея… те бяха светици — от мустаците ѝ.

За жените…
Вчера ме спира един катаджия… а аз през отворения прозорец:

Той пребледня и нервно оглежда таблото, пък аз дръпнах надолу яката на палтото и му викнах:

За лудите има лудница. За болните има болница. Само за глупавите — няма отделение, защото са настанени навсякъде.

За мен се карат две жени… Всяка вика: „Аз съм първа!“ — ама като се обърнаха, се оказа, че спорят кой от тях да ми носи кутията с подаръка.

За някои хора компасът не стига — трябва да има и пета посока: „Върви на майната си“.

За пореден път след по-малко от три часа сън, решавам, че най-сетне е дошло времето да прочета всички книги… и да изтрия всички доказателства, че съм ги отворил само за да ги заспя върху тях.

За пръв и последен път ходя при психолог… Разказвам му за проблемите си, а онзи през цялото време само кимва и шушне: „Хм… верно…“
Накрая не издържам и го питам: „Добре де, вие какво точно правите?“
Той ме поглежда сериозно и казва: „Аз само проверявам дали това, което казваш, наистина те е разбило.“
И почва да ми пляска по рамото, да се смее и да повтаря: „Верно ли? Верно ли?!“
Утешаваха ме два часа…

За тези, които смятат че смехът е лекарство — пробвайте да се излекувате от диагноза… като се смеете над нея, докато тя най-накрая се засмее и си тръгне!

Заведох моя 10-годишен син на палатка.
Докато се печеше над огъня, той ме погледна сериозно и каза:

Той кимна, стана и изчезна в тъмнината. Аз си седя спокойно, слушам щурците…
След десетина минути се връща и казва:

Завивайки бебето си с пелена, Мустафа по инерция сложи в сосчето лютив и чеснов — и се чудеше защо вместо да се успокои, то започна да „засича“ като лук в тиган.

Закуска на плажа, обяд на плажа, вечеря под звездите, мислите си: „Романтика“?! Нищо подобно… „Диско-тирания“ — цялата вечер DJ-ят ми намества сърцето на плейлист.

Запознах се с един ветеринарен доктор. Изключително мил мъж. Докато си говорехме и пиехме кафе, през цялото време ме „преглеждаше“ — ровеше ми из джобовете, все едно ще ми търси бълхи. Накрая ме попита: „Добре ли сте? Само не мога да разбера — кой ви е направил такава диагноза: котката или вие?“

Запомнете: когато някой ви дразни, това му коства 42 мускула на лицето да ви се прави на интересен, за да си намръщите човешки. А после—за да си върнете справедливостта—са ви нужни само 4 мускула: тези, с които вдигате ръката и му пращате “пак заповядай” по муцуната.

Зарязах цигарите! Ден шести. Запалих кафе за раздумки и се окаже, че то не ме държи — ръката пак търси цигарата, мамка му!

Застаряващ вампир към девойка: