Луди
Две жени си говорят по телефона. Едната цялата изхлипа, а другата веднага:
Абе, не. Оня ден отидохме на гости на баба му и аз — от скука — влязох в една стаичка да ровя в стария й шкаф. Намерих една преспапиева топка, ама с надпис „Кълбо на истината“.
Та мисля си: „Сигурно е някаква глупост“, и я завъртя ли завъртя… и взе, че започна да ми мърмори, сякаш ме знае от дете:
„Кажи ми, казвай ми — коя си ти? Ох, ти каква си!“, и взе да изброява всичките ми “несъвършенства”, все едно прави статистика.
Сега вече трети ден не спира — само сменя темите: вид, нерви, характер… направо ми се иска да й ударя един шут, но нали е „на истината“…
Ама най-лошото? Твоя ми вика: „Е, поне е честна.“